Наскоро в социалните мрежи ми "изскочи" инфлуенсър, в когото разпознах родител на дете от класа на дъщеря ми. Във видеото от кухнята си, той показваше как се правят полезни смутита с най-новата джаджа на еди-коя-си-известна-марка. известна марка. Всеки ден сме обливани от подобни маркетингови атаки. Дали бихме си купили блендера ОБАЧЕ, зависи от това, например, дали точно сега ни е важно да намалим вредния холестерол, защото много ни се е "рахлопало" сърцето. Или, защото искаме да сме грижовни майки и приготвяме бърза и добра храна за децата си.
ДОРИ и да има (емоционална) нужда, много по-вероятно е да изберем блендера на известната марка, ако: нашата най-добра приятелка го има и харесваме нейните смутита...; съседката, която винаги прави изгодни покупки, казва, че си заслужава...; инфлуенсърът ни е симпатичен (защото, може би, се разпознаваме в нея)…
Същият механизъм действа и когато решаваме къде да работим.
Как хората избират работодателя си?
Бързият отговор е - избираме място за работа като всеки друг продукт - когато познаваме компанията, когато добавената стойност, която тя ни предлага и качеството на преживяването с нея ни допадат или когато сме чули от източници, на които вярваме, че си струва.
По-подробният отговор е - изборът ни ЗАВИСИ от:
- какво ни мотивира - останали сме без работа, омръзнал ни е шефът, търсим нови знания, сигурност, социален статус или влияние; - на какъв етап от живота си сме - възраст, семейни или не, опитни ли сме или не, кои са авторитетите ни; - какво се предлага като работа спрямо нашата нужда/мотивация и от кого, откъде се информираме за това; - какво казват хората за компаниите, предлагащи работата, която ни интересува или има ли някой, на когото вярваме и работи там; - как и къде компанията общува с хората и обществото; - съвпадат ли ценностите и начина на действие на компанията с нашите ценности, водещи принципи и разбирания за живота.
Едва след като сме си отговорили на тези въпроси, може би ще се ангажираме да кандидатстваме за работата, да преминем през процеса на взаимно харесване и евентуално да прекрачим прага на компанията.
Какво е работодателският бранд?
Забелязала съм, че когато компаниите са узрели да мислят как да се позиционират като предпочитано място за работа, често не правят разлика между работодателската марка и работодателския маркетинг.
Работодателската марка е емоцията, която остава в съзнанието на един човек от опита му да е работил за една компания или от представата какво би било да работи за нея. Тази емоция е продукт от преживяването на човека от входа - до изхода на една организация, от това да познава компанията и кандидатства за работа в нея, през преживяването му като новопостъпил и служител, до начина, по който се разделя с нея.
Докато работодателският маркетинг е "опаковката" - комуникационните инструменти за влияние върху хората, за да мислят положително за работата си в дадена компания, тоест да я предпочетат.
Работодателската марка не е мода, а неизменна и присъща част от репутацията на организацията. Каквото хората говорят, такъв е образът на една компания като работодател. Колкото и креативно и луксозно да е пакетирано мястото за работа, трудно ще привлече и задържи хората, ако в действителността те не са уважавани, признати и чути, а процесите не работят за тях.
