В условията на забавящ се икономически растеж, скъсени маржове и растящи разходи за енергия и транспорт, българските компании са изправени пред нова реалност. В навечерието на 11-ата конференция по управление на риска, организирана от Кофас България, управителят на компанията Пламен Димитров прави подробен анализ на кредитно-търговския риск, платежната дисциплина и предизвикателствата пред родния износ.
Какви са прогнозите за българската икономика за следващата година, кои отрасли са най-уязвими и как мениджърите да защитят ликвидността си - в интервюто.
Г-н Димитров, XI-тата конференция по управление на риска е под надслов „Война за пазари“? Кои са основните фронтове, на които се бори бизнесът днес?
Ако преди години конкуренцията се определяше основно от качеството на продукта, цената и достъпа до клиенти, днес компаниите трябва да се справят с много по-сложна среда. Те се конкурират не само помежду си, но и в условия, които все по-силно се влияят от решенията на държавите - търговски ограничения, субсидии, санкции и политики за подкрепа на определени индустрии.
В тази ситуация достъпът до енергия, суровини, технологии и капитал се превръща в съществено конкурентно предимство. За компаниите обаче съществува и още един важен въпрос - доколко надеждни са техните търговски партньори и могат ли да разчитат, че ще получат навреме плащанията по реализираните продажби.
Именно затова избрахме темата „Война за пазари“ за тазгодишната конференция на Кофас. Искаме да разгледаме променящата се глобална икономическа среда, но и да обсъдим какво означават тези процеси за българските компании. Защото успешното управление на бизнеса днес изисква не само да откриваш нови възможности, но и да разбираш рисковете, които стоят зад тях.
Какви са основните глобални макроикономически тенденции, които пряко ще засегнат българските компании през следващата година?
През 2027 г. българските компании ще трябва да се съобразяват с няколко взаимосвързани фактора - по-умерен икономически растеж, продължаваща геополитическа несигурност и промени в международните търговски отношения. Според прогнозата на Кофас растежът на българската икономика ще се забави до около 2,5%, което поставя допълнителни предизвикателства пред предприятията, зависещи от външното търсене.
За износителите ситуацията е особено сложна, тъй като България е силно свързана с европейската икономика и най-вече с индустриалните вериги на основните си търговски партньори. Когато производството и потреблението на тези пазари се забавят, ефектът се пренася и върху българските доставчици.
Друг съществен фактор са транспортните маршрути. Напрежението в Черно море показва колко бързо рисковете за корабоплаването могат да повлияят върху разходите за доставка, застраховането на товарите и достъпа до суровини. През тази година Кофас обърна внимание и на рисковете от ниските водни нива на Дунав, които могат да засегнат транспорта, земеделието и енергетиката.
Всичко това налага компаниите да оценяват по-внимателно зависимостта си от отделни пазари, доставчици и транспортни направления. Вече не е достатъчно дадена сделка да изглежда изгодна на хартия. Важно е да се прецени доколко устойчиви са условията, при които тя ще бъде изпълнена.
Кои сектори в България в момента са най-уязвими и къде виждате най-висок риск от фалити или забавяния на плащанията?
Най-силен натиск изпитват компаниите, чиято дейност зависи в голяма степен от цените на енергията и транспорта. Сред тях са металургията, химическата и стъкларската промишленост. Когато себестойността на производството се увеличава, а конкуренцията не позволява съответно повишаване на крайните цени, маржовете на предприятията започват да се свиват.
Транспортният сектор също е особено чувствителен към тези процеси. Проблемите в него могат да имат отражение върху редица други отрасли, тъй като транспортните услуги са част от почти всяка производствена и търговска дейност.
Но бих направил едно важно уточнение - високият риск за даден сектор не означава непременно, че всички компании в него са изправени пред непосредствена опасност от фалит. Финансовото състояние, структурата на разходите, задлъжнялостта и платежоспособността на клиентите са различни при всяко предприятие.
Затова в Кофас разглеждаме не само общата икономическа среда и отрасловите тенденции, но и риска на ниво конкретен контрагент. Една компания може да има стабилен бизнес и достатъчно поръчки, но да изпадне в сериозно затруднение, ако голяма част от вземанията ѝ останат неплатени.
Има ли сектори, които успяват пък да се възползват от кризата и показват устойчивост или дори растеж в тази „война за пазари“?
Разбира се, различните отрасли не реагират еднакво на промените. Според анализа на Кофас за Централна и Източна Европа от септември тази година строителството е секторът с най-благоприятни перспективи в България. Сред факторите, които го подкрепят, са вътрешното търсене, урбанизацията, условията за кредитиране и броят на издадените разрешителни за строеж.
Информационните и комуникационните технологии също остават перспективно направление в регионален план. Въпреки промените, свързани с автоматизацията и навлизането на изкуствения интелект, дейностите с висока добавена стойност продължават да имат значителен потенциал. Бих обърнал внимание и на високотехнологичните производства. България има възможност да привлича нови индустриални инвестиции, особено ако те създават производствен капацитет, квалифицирана заетост и възможности за местни доставчици.
Разбира се, добрите перспективи за даден сектор не гарантират успех на всяка компания. Важното е предприятията да използват благоприятните условия за повишаване на производителността и за укрепване на финансовата си устойчивост. Именно това им позволява да останат конкурентоспособни и когато пазарната ситуация се промени.
Как се промени платежната дисциплина на българските фирми през последната година - забелязва ли се ръст на междуфирмената задлъжнялост?
Наблюдаваме засилващ се натиск върху ликвидността на бизнеса. Данните, представени от Кофас през тази година, показват, че през последните 24 месеца сроковете на отложено плащане в България са се увеличили значително и в зависимост от сектора достигат между 90 и 120 дни. Това е важен показател, защото означава, че компаниите трябва да финансират дейността си за по-дълъг период, преди да получат приходите от вече извършените продажби. Междувременно те продължават да имат разходи за заплати, суровини, транспорт и обслужване на задълженията си.
Притеснителни са и наблюденията ни върху неплащанията. В Кофас България нивото на предявените от нашите клиенти щети достигна най-високите си стойности за последните десет години. Това е сигнал за нарастващи затруднения при изпълнението на търговските задължения.
Необходимо е да разграничаваме удължаването на договорените срокове за плащане от реалните просрочия. Но и двете тенденции могат да увеличат потребността от оборотен капитал и финансовия натиск върху предприятията. Най-уязвими в подобна ситуация са по-малките компании, които често разполагат с ограничени финансови резерви. За тях дори едно значително неплатено вземане може да има сериозни последствия.
Конкурентоспособна ли е българската икономика на фона на рецесионните сигнали в Европа и най-вече в ключови партньори като Германия?
Българската икономика има конкурентни предимства, но остава силно зависима от развитието на основните си европейски партньори. Германия е особено важна в това отношение, тъй като български предприятия участват в производствени вериги, свързани с германската индустрия. Когато тези производства са под натиск от по-слабо търсене, високи разходи и международна конкуренция, българските им доставчици също усещат последствията. Освен върху обема на поръчките, икономическото забавяне може да повлияе и върху условията на плащане.
Това поставя въпроса как България може да подобри собствената си конкурентоспособност. Относително ниските производствени разходи са предимство, но не могат да бъдат единствената основа за дългосрочен растеж.
Необходими са повече частни инвестиции, развитие на производства с висока добавена стойност и подобряване на производителността. Също толкова важна е предвидимата бизнес среда, защото компаниите вземат инвестиционните си решения с хоризонт от много години.
За отделните предприятия това означава да търсят възможности за развитие и извън традиционните си пазари, без да подценяват риска на новите партньори. Диверсификацията може да намали зависимостта от определена икономика, но трябва да бъде подкрепена с добра оценка на търговския риск.
Какви са основните грешки, които българските компании допускат при оценката и управлението на кредитно-търговския си риск?
Един от най-съществените рискове е компаниите да се концентрират върху увеличаването на продажбите, без да отделят достатъчно внимание на условията, при които ще получат плащанията си. Дългогодишните отношения с даден клиент често създават усещане за сигурност, но финансовото му състояние може да се промени много бързо. Затова добрата търговска история не бива да замества редовната оценка на кредитоспособността.
Друг проблем е прекомерната зависимост от ограничен брой контрагенти. Ако значителна част от приходите идва от един основен клиент, забавяне на неговите плащания може да се отрази върху цялата дейност на доставчика.
Бих препоръчал на мениджърите три основни направления на действие.
- Първото е да следят внимателно паричните потоци и да оценят доколко бизнесът им може да функционира при по-дълги срокове за получаване на плащанията.
- Второто е да разполагат с актуална информация за финансовото състояние на клиентите си, да определят подходящи кредитни лимити и да реагират своевременно при първи признаци на просрочие.
- Третото е да използват инструменти за защита на вземанията. Застраховането на търговския кредит и професионалното събиране на задължения могат да помогнат за ограничаване на последствията от неплащане.
За мен най-важният принцип е, че рискът трябва да се управлява предварително. Когато една компания установи проблем едва след като голямо вземане вече е станало несъбираемо, възможностите ѝ за реакция са значително по-ограничени.
