Колкото повече процедури по медиация провеждам, толкова повече се убеждавам в мъдростта на посланието на френския юрист Ж. Жубер ”никога не режи онова, което можеш да развържеш”. Като медиатор мога да видя как двете страни в конфликта имат потенциала да развържат възлите, вместо да ги режат, колко тънка е нишката на съгласието и комуникацията между страните, които вече са в спор. Същевременно осъзнавам моята отговорност да им помогна да намерят общите и свързващите ги нишки, да се съсредоточат върху тях, за да изградят моста към възстановяване на комуникацията.
Едно от предизвикателствата ми е да разбера какво стои зад външния конфликт - дали е его, икономически или други интереси, вярвания или нужда от признание, или пък нещо съвсем различно и да мога по-успешно да помогна на страните да разгледат проблема от друг ъгъл. Целта ми е да видят другата възможност(и) и да повярват, че там се крие съгласието, а когато това стане те са победителите.
Победата е там, където е съгласието
В предишните статии разгледах какво представлява медиациата като процедура, какви качества и на какви изисквания следва да отговаря медиатора, а предмет на днешната статия са въпросите: кой може да участва в процедурата по медиация, как протича и завършва тя?
Кой инициира и как започва медиацията?
Всяка от страните по даден спор може да се обърне към медиатор или център за медиация, за да иницииира процедура по медиация. За да започне тя е необходимо и втората страна по спора да изяви съгласие да участва.
Предложение за разрешаване на спора може да направи и съда. Към момента във всяка призовка за съдебно дело има вписан текст за насочване на страните към медиатор и център по медиация за решаване на спора им. Разбира се, от самите страни зависи дали ще се съгласят да проведат тази процедура.
Кой може да участва в медиацията ?
Медиацията се провежда с участието на страните и един или двама медиатори. Участието на двама медиатори е използвана практика, която гарантира взаимно допълване на областите на тяхната компетентност и подпомагане чрез разпределяне на функциите по време на процедурата. Така като краен резултат се постига по-голяма ефективност.
В процедурата по медиацията могат да участват и адвокатите на сраните. В част от случаите могат да бъдат привлечени и други консултанти, експерти, както и представители на страните - вместо или заедно с представляваната страна.
Участието на адвокат в медиацията не е задължително, но консултирането с него често е препоръчително - и преди, и по време на самата процедура.
Добре е също преди да подпишат споразумението, постигнато в резултат на медиация, ако същото е в писмена форма, да се консултират с адвокат.
В медиацията адвокатът действа като правен консултант, който помага на клиента си да договори решение, което най-добре отговаря на интересите му. Той го информира и съветва за правата му, за силните и слаби страни на конкретния казус. Помага на клиента да си изгради реалистична преценка за казуса и възможните разрешения, въз основа на фактите, закона, приетите стандарти и практики. Консултира го при преценката на вариантите за споразумение. При приключване на медиацията адвокатът изготвя постигнатото между страните споразумение.
Ако е налице висящо съдебно дело, при постигане на спогодба адвокатът я внася за одобрение от съда. Той може да съдейства за принудителното изпълнение на спогодбата, въпреки, че според статистиката значителна част от постигнатите споразумения чрез медиация се изпълняват доброволно.
