Медиацията е доброволна, неформална и поверителна процедура за решаване на спорове, при която трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни сами и по своя воля да постигнат взаимно приемливо споразумение и има следните основни предимства в сравнение с арбитража и съдебния процес.: - Страните сами определят интересите и приоритетите си. - Страните сами контролират резултата от процедурата. - Медиацията запазва и възстановява доверието, уважението във взаимоотношенията между страните. - Решаването на спорове чрез медиация спестява време, нерви и неприятни емоции. - Медиацията е по-евтина в сравнение със съдебната процедура. - Медиацията се провежда в приятна и добронамерена среда и в удобно за страните време. - Разговорите и споразуменията между страните са поверителни и са строго конфиденциални . - Има доста висок процент на постигане на взаимноизгодно споразумение чрез медиация. - Страните сами определят и имат контрол върху крайния резулттат, който не е повлиян от чужда воля/ както е при съда и арбитража/ - Процедура, основана на метода Win- Win- Аз печеля, ти печелиш! - Медиаторът подпомага страните при проучване на възможностите и преценяване на предимствата и недостатъците на казуса. - Законът придава на споразумението , постигнато чрез медиация сила като тази на съдебната спогодба - чл. 18 от Закона за медиацията предвижда придаване на изпълнителна сила на споразумението Арбитражът е една от формите за алтернативно разрешаване на спорове.
Той е алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. Арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция/напр. при спорове отнасящи се до недвижими имоти/. - В арбитражната процедура има състезателно начало и след като всяка от страните е имала възможност да представи доказателства и доводи, Арбитърът или съставът от трима арбитри се произнася с решение по спора, което не подлежи на обжалване; - Обичайно арбитражът възниква по силата на договорна клауза между две страни; - Той е подобен по структура на традиционните съдебни спорове, но се различава от съдебното производство по това, че е по-малко формална процедура и доста по- бърза в сравннеие с класическия съдебен процес; - Общуването на страните е посредством техните адвокати пред арбитъра или съставът от арбитри, на заседанията страните представят и обсъждат доказателстватата, които са основата на арбитражното решение; - Арбитражният процес често отнема месеци и/ или години; - Важно е, че губещата страна не разполага с възможност да обжалва решението, Арбитражът е едноинстанционно производство; - В повечето случаи, но не винаги е по-евтин в сравнение със съдебния процес. но е по- скъп в сравнение с процедурата по медиацията. Така, при искове с малка цена на иска, съдебната такса ще бъде по-ниска от арбитражната, но с увеличаване цената на иска става по-изгодно икономически да се ползват услугите на арбитража. Така например, при цена на иска 2000лв., арбитражната такса ще бъде 135лв., а съдебната - 80лв. Но при иск в размер на 20000лв., арбитражната такса ще бъде 640лв, а съдебната – 800лв; - Налице е стабилност на арбитражното решение. Арбитражното решение може да бъде атакувано само по исков ред на специфични основания, за разлика от държавното решение, което става стабилно ако не бъде обжалвано до изтичане на срока за обжалване, а ако се обжалва – чак след окончателното приключване на всички фази на съдебното производство; - Значение на арбитражното решение в международен план За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища. Изпълнението на арбитражните решения в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция в много по-висока степен отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.
Съдебното производство е формална процедура, при която действията на съда имат държавно властнически характер
- Движи се по строгоформални правила, при спазване на закона без да се отчитат строго индивидуалните нужди на страните; - Неспазването на процесуалните срокове води до и много често е свързано с т.нар. процесуална преклузия- загуба на съответното право, загуба на спора; - Дълга като време процедура, в доста случаи изтощителна като емоции, нерядко съпроводена със стрес; - Времето на провеждане на съдебните заседания е предварително строго определено от съда; - Има триинстанционност на производството, което е допълнителна гаранция за правото на защита на страните; - По- ниски такси,в сравнение с арбитражната при дела с ниска цена на иска; - Сила на пресъдено нещо на съдебното решение – слага окончателно край на спора; изпълнителна сила на осъдителното решение. - Принудителен характер на действията на съда – гаранция за изпълнение на издадените съдебни актове.
за контакти - www.murgova.com
