Тя от хората, които имат изключително остър език, не спестява истината и е болезнено откровена. Такава е и в следващите редове в рубриката ми ПР-те. Тя буквално съблича душата си и остава напълно истинска. Затова е и интересна. Тя е "луда" в най-добрия смисъл на думата и знам, че всяка комуникация с нея ми дава огромна енергия.
Радина Ралчева започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, след което е била мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до управляващ директор на „Хохегер България“.
През 2009 г. година основава собствена компания – Go Green Communications, агенция, специализирана в областта на „зеления“ PR, която продължава да се развива успешно. В момента Радина ръководи офиса на CIVITAS България на позицията Директор „Обслужване на клиенти“.
Носител на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014. Член е на Международната PR асоциация (IPRA), на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и е съосновател и член на Управителния съвет на Асоциация „Качество на живота”. Председател е на БДВО за 2016 г.
Ради, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Нямам спомен съзнателно да съм избирала професията. По-скоро се намерихме. И беше любовна история. По времето, когато аз започнах да се занимавам с това, единици бяха хората, които изобщо бяха чували за public relations. В това да бъдеш пионер в дадена професия има много чар и много предизвикателство. Разбира се, за тези неща си давам сметка в ретроспекция.
Когато започвах, не съм си мислела нито, че това ще е нещото, което ще правя, нито че съм пионер в една напълно нова професионална сфера. Пътят ми в PR започна съвършено случайно. Работех във фондация и исках да правя нещо друго. Моя много скъпа приятелка и състудентка работеше в PR агенция и си търсеха човек. Каза ми да се явя на интервю. Имах колебания, защото това ми беше неизвестно, но все пак опитах. Собственикът ме хареса и ми гласува доверие. Така започна всичко. Оказа се, че съм вършила PR работа и във фондацията, без изобщо да знам това. В началото на новата си работа правех мониторинг и клипинги. Беше много отдавна - тогава тези неща се правеха ръчно и на хартия. От там започнах. Понякога, когато говоря пред студенти, ми става странно, защото си давам сметка, че съм част от историята на тази професия в България. Това е друго ниво на отговорност.
Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Когато постигнем резултат. Казвам „постигнем”, защото това е екипна работа. В PR без екип си нищо. Много съм била щастлива, когато „измъкнем” безнадеждна ситуация, решим обречен казус, успеем с минимум ресурси да реализираме проект, който повечето хора са класифицирали като невъзможен. Щастлива съм, когато спечелим нов клиент след тежък конкурс, когато клиенти, с които работим, ни третират повече като приятели и ни благодарят за нещата, които правим заедно, когато колегите ми са вдъхновени, когато печелим награди и признание за усилията си.
Най-силните моменти? Мисля, че те не са публични. Това е едно много лично преживяване на удовлетворение. Моменти, в които знаеш, че сте направили всичко възможно и не е можело да стане по-добре, че има смисъл в работата ти, че си променил нещо, някого, че си направил разликата в качеството на живот на уязвима социална група... Моменти, в които виждаш, че професионализмът има значение и че силата, която владееш, е позитивна, изграждаща, лидерска. Понякога в нашата професия имаме усещането за мисия. И то си струва всички неща, през които минаваме, за да стигнем до него.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Е, тя не е особено тънка. Това са различни инструменти в съвременния комуникационен микс, които, ако работят в синергия, могат да постигнат много. Основната разлика може би е в това, което ние наричаме „paid and earned content”. В първия случай (рекламата) съдържанието е платено, в другия е „спечелено”. В нашата професия е напълно неетично да се плаща за съдържание, ние трябва да го извоюваме. Докато в рекламата това е напълно нормалният начин на работа. Двете неща са с много специфики и като достигане до крайния резултат, механика на случване, „производствен” процес, ако мога така да го нарека, технологии. Аз съм голям привърженик на интегрираните кампании – когато различните комуникационни инструменти работят в синхрон, с обща концепция и планиране. Стават чудесни неща тогава. Маркетолози, рекламисти и PR специалисти, работещи заедно, са голяма сила.
Има ли безплатен ПР?
- Зависи какво влагате във въпроса. Както вече казах – плащането на PR присъствие и съдържание е неетично и нередно. Това е едната страна и в този смисъл професионално извършеният PR e безплатен. От друга страна, PR е услуга. Колкото по-високо квалифициран, подготвен и експертен екип я извършва, толкова по-скъпа е тя. Като всяка друга услуга, PR не е безплатен. Така че, услугата PR и всички включени в това дейности, не са безплатни, но постигането на резултати, публичност и ефект при разпространението на една информация е. Разбира се, когато говорим за кампании, те рядко се свеждат само до базисни отношения с медиите и са многокомпонентни. Работата е там, че ние „продаваме” идеи, концепции и квалификация. За да видят какво означават тези неща, когато заработят, клиентите първо трябва да ни се доверят, без да можем да им покажем нещо за виждане и за пипане, освен предишни успехи. Затова в нашия бизнес репутацията и доверието са ключови. Ако имаме добра репутация, може да получим доверие. А когато го получим, резултатите не закъсняват.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- О, доста неща. Пък и имам професионални деформации по темата, така че съм доста взискателна. Напоследък става все по-трудно да разбереш какво искат да ти кажат всъщност. Всички толкова се стараят да говорят завоалирано, че това се превръща в загуба на време и създава верига от излишни напрежения и обяснения. Не харесвам и неспособността или нежеланието на много хора да влизат в комуникация, когато става дума за сблъсък на позиции. Не харесвам и липсата, на каквито и да е умения за водене на спорове, говоренето ad hominem, отблъскването на всяко различие, нуждата да бъдеш прав на всяка цена, липсата на уважение към другия и т.н. Имаме огромен дефицит на социални умения в сферата на общуването, което, според мен, е следствие от ниска емоционална интелигентност и от неспособност за емпатия. Не умеем да вникваме в това, което другите говорят, приписваме им думи и мисли, нетърпеливи сме, слушаме, но не чуваме, нагаждаме света според собствените си представи и отказваме да видим неговите цветове, различия, многообразие, контекст... Изобщо, имам усещането, че сме изгубени в информацията и не знаем вече как да правим базисни неща – такива като междучовешкото общуване. А общуването изисква равнопоставеност, уважение, зачитане, внимание, търпение, изграждане, усилие, време. Не е fast food. Поне качественото общуване не е. Не можем да го правим набързо и между другото. Така неусетно се създават пропасти и не можем да се разбираме помежду си.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- О, аз съм доста енергичен човек. Не се спирам. Никак не умея да стоя на едно място. Много обичам да пътувам. Но не в смисъла на турист, а по-скоро в смисъла на пътешественик. Привлича ме откриването на нови неща, изследването, търсенето. Добре, че си имам половинка, която споделя същото отношение към пътуванията. Животът ми е доста активен. Тествам най-различни неща. Обичам спорта още от дете. Пробвала съм доста работи – лека атлетика, баскетбол, аеробика, тае бо, фитнес, рафтинг, езда... Все нещо спортувам. Дори и да е само джогинг. Сега обмислям crossfit. Но там е много трудно и изисква голямо отдаване. И с моя перманентен недостиг на време и около 20 паралелно случващи се във всеки един момент проекта, не знам как да съчетая нещата. Обичам много животни. Много. Имам си котка – Тринити. Но, ако имам възможност, бих гледала всякакви животни – кучета, котки, птички, морски свинчета... Като малка прибирах бездомничета и дядо и баба почти ежедневно се занимаваха с търсене на стопани за тях. Имала съм си костенурки, таралежи и всякакви други животинки на отглеждане. Ако някой ден изчезна от полезрението ви, да знаете, че съм си организирала ранчо с коне и други животни. Обичам музиката – всякаква. Без една, всъщност. Имам предпочитана музика, разбира се, но най-най-най любимата ми група е Depeche Mode. Концерти, театри, кино, изложби, изобщо културни мероприятия много ме разтоварват и отпускат. Пътувала съм в и извън страната само заради концерт на любим изпълнител или заради изложба. Универсалното ми анти стрес хапче са книгите. Чета много, безразборно и с огромно удоволствие. Мога да не спя и да забравя да ям заради книга. Което си е постижение, защото обичам храната и истински й се наслаждавам. Хапвам почти всичко. Не ям животни, които познавам, зайчета, коне, магаренца и подобни, както и дивеч.
Вечно съм привлечена и любопитна към новото. Невинаги го разбирам, но се опитвам да бъда „в час”. Следя активно света във всичките му измерения – спорт, култура, хора, политика, екология... Като казах екология – живея отговорно и със съзнание за природата. Това е много важно за мен. Природата е... Ако не видя небе, цвете, връх на планина, пясък, нещо от природата дълго време, мога да полудея.
Имам нужда и от приятелите и от семейството си. Говоря с родителите си почти всеки ден. Доста е интересно да виждам как за тях житейските приоритети са различни. А приятелите ми са супер шарени, умни, свестни и разнородни хора. Цял свят са и са по цял свят. Хубави хора, както се казва. Те са ми и мотиватор, и мрежа за подкрепа, и критици, и другарчета за свободно време и забавления.
Не пия никакъв алкохол, кафе и газирани (случва се рядко). Не пуша. Но не отказвам добро парти. Дори и, ако някой ми се обади в 1 през нощта за него:)
И още нещо – гледам да се усмихвам повече. И в работата, и извън нея. Животът ми е приключение. Наистина.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- Де да знаех :-) Но енергия да искате от мен. Понякога ме зарежда успехът. А друг път - неуспехът. Един мой съученик преди време ми каза, че още в училище бил открил, че най-сигурният начин да ме накара да свърша нещо бил да ми каже: "това не може да стане." И мисля, че в голяма степен е прав. Напълно съм съгласна с Нелсън Мандела, че "Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато някой не ги направи". Мисля, че източникът на енергия на всеки от нас е вътре в него. Това е да имаш хъс, зъб на живота, сам да си създаваш причини да се движиш. Застоят е опасен. Дава ти измамно чувство за спокойствие и те приспива. Затова нонстоп гледам да излизам извън зоните си на комфорт във всичко. А и нали трябва да е интересно. Да надграждаш. Да се развиваш. Да учиш нови неща. Да преживяваш нови неща. Ето така се зареждам. Понякога съвсем дребни неща са достатъчни. А в други дни ти трябва малко чудо. Просто държа очите си отворени и съм любопитна какво ме чака зад следващия ъгъл.
Какво би учила още?
- Всичко. Е, може би без квантова физика, висша математика и подобни. Но мен знанието ме изкушава постоянно. Във всичките му форми - научни, художествени, сетивни, емоционални, географски, социални. В една песен на Aerosmith се пее "Life's a journey, not a destination". И е точно така. Вълнуващ е пътят. И в буквален, и в метафоричен смисъл.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- Знам, че високоефективните хора са ранобудни и т.н, но аз не съм. Преди 10.30 сутрин на практика функционирам на автопилот. Сутрините не са точно моето време. Аз съм нощна птица. Работоспособна съм до 2-3 часа през нощта. След 8 часа вечер мозъкът ми включва на свръх висока предавка и влизам в някаква зона. Разбира се, мога и да го изключа, ако пожелая. И това е много приятно.
А иначе - винаги ми се иска денят ми да започне позитивно, така че първата новина, която искам да прочета, е добрата новина. Все по-рядко се случва, за съжаление. Налага се съзнателно да търся добрите новини. Вече е част от нуждата ми за баланс. Но добри новини има. Има добри неща. Просто трябва да ги търсим и умножаваме. А ако не ги открием - да ги създадем.
