fbpx Предстои по-дълъг процес, в който парите ще губят стойността си | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Предстои по-дълъг процес, в който парите ще губят стойността си

Предстои по-дълъг процес, в който парите ще губят стойността си

На къде вървим днес, какво ни очаква – потегляне напред или задълбаване в собствената ни криза, ще продължаваме ли да обедняваме или запасите топлят още, как държавата се грижи да оцелее самата държава. Това са някои от насоките, в които разговаряхме с икономическия анализатор Георги Стоев от Индъстри Уоч - консултантска компания, която специализира в мониторинг и анализ на макроикономическата динамика, политическия риск и бизнес средата в България.

Г-н Стоев, колко бедни станаха българите през последните две години?
- Индъстри Уоч измерва богатството на домакинствата на всеки три месеца. Имайте предвид, че измерваме натрупано състояние, или спестявания, а не текущите доходи. Резултатите от последното издание на този доклад са накратко следните: Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. през последните 12 месеца, надвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г. Въпреки понижението на лихвите по депозитите банковите влогове продължават да растат. Домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания, в случай че загубят постоянните си доходи (от заплати, наем, парични преводи от чужбина).

Тогава могат ли да „изгорят” увеличените спестявания на българите в банките?
- Европейската дългова криза, засегнала първо Гърция, а после и Ирландия, оказва косвено отражение върху финансите на населението чрез задържане лихвите по кредити и депозити на относително високи нива и обезценяване на еврото спрямо долара и основните суровини. Това намалява покупателната способност на домакинствата в долари. За разлика от други страни като Италия обаче, българите нямат преки инвестиции в държавни облигации на някои от потенциално застрашените страни-членки на ЕС. Затова и появата на нови дългови кризи в еврозоната би имала по-скоро ограничен непосредствен ефект за финансовото здраве на домакинствата в България.

Смятате ли, че държавата е намалила максимално разходите си?
- Бюджетният дефицит на касова основа достигна 2,78 млрд. лева към края на 2010 г., или около 4,2 % от очаквания БВП. Този размер е над пет пъти по-висок от отчетения към декември 2009 г. касов дефицит от 530 млн. лв.
Публичните приходи спадат с 4,4% (малко над 1 млрд. лева) спрямо 2009 г., докато разходите растат с 4,6% (1,2 млрд. лева). Около 80% от ръста на разходите е резултат от по-високи социални плащания, основно – пенсии. На основата на тези данни, не разбирам съвсем за какво намаление на разходиге питате. Наистина очакванията бяха за по-голям дефицит, но не може да тълкуваме това като съкращаване на разходи. Нещо повече, има основания да се смята, че правителството отново е отложило плащания, дължими в края на 2010 г., за началото на 2011 г. По неофициални данни, за януари 2011 г. фискалният резерв отбелязва значителен спад от близо 1,5 млрд. лева, като в същото време в този месец традиционно се отчитат добри данъчни постъпления (основно от ДДС).

Как да се запълни държавната хазна?
- Държавният дълг нараства с над 1 млрд. лева за 2010 г. Към края на годината той достига 5,4 млрд. евро (10,5 млрд. лева). Правителството засега успява успешно да финансира бюджетния дефицит благодарение на свръхрезерви на банковата система.
Фискалният резерв намалява с 1,65 млрд. лева за 2010 г.
Нетният държавен дълг нараства за 2010 г. с над 2,7 млрд. лева, като това отразява почти изцяло отчетения бюджетен дефицит. Политиката на министерството на финансите за финансиране на дефицита е основана най-вече на разходване на резерва и в по-малка степен на емисия на нов дълг. Наличието на резерв до момента не позволява да се оцени доколко глобалните финансови пазари биха финансирали значителни (над 3%) дефицити на българската държава.

До колко увеличения износ ще окаже положително влияние върху икономиката и в кой момент?
- През 2010 г. отчитаме чувствителен ръст от близо 1/4 спрямо предходната година на износа, измерен в евро. Ако вземем предвид инфлацията, промяната на износа пак ще е положителна макар и по-малка. Трябва да имаме предвид обаче, че по-големият износ не попречи на свиването на заетостта. Моята прогноза е, че ще видим ръст на заетостта, едва когато се възстановят инвестициите, за което все още нямаме утвърдителни сигнали.
От около две години виждаме, че износът на потребителски и инвестиционни стоки вече надмина общия износ на суровините, т.е. индустриите, които традиционно са с по-висока добавена стойност, вече започват да изместват от челното мястно на българския експорт суровинните индустрии. Сред най-динамичните експортни индустии открояваме храните и мебелите.

Защо изгубихме интереса на чуждите инвеститори и защо можем да сме интересни за тях днес, в коя сфера? В кой момент биха дошли?
- Има две причини за това - глобална и местна. Рецесията доведе до глобално свиване на инвестиционната активност, особено на чуждите инвестиции. Но по-важната причина са решенията на българското правителство да поеме по пътя на по-високите данъци чрез увеличаване на осигурителната тежест и да даде сигнал, че не може да се съкрати своите разходи, т.е. потенциална заплаха за ново увеличение на данъците. Инвеститорите имат нужда от предвидима среда, ниски данъци и не на последно място знакови решения, че властите в България имат воля и компетентност за важни политически промени. Сред такива знакови събития потенциално най-силното би било членство в Еврозоната.

Ще има ли нови безработни и защо?
- Ситуацията на пазара на труда в страната остава несигурна, като намалението на безработицата в последните няколко месеца е по-скоро сезонен ефект отколкото трайна тенденция. Увеличените осигуровки през 2011 г. ще попречат на пазара на труда да се съживи, а заетостта сега е с около 270,000 работни места по-малко в сравнение с предкризисната 2008 г. Показателят, който следим с по-голямо внимания от “броя на регистрираните безработни”, е нивото на заетост, което се стопо с много повече отколкото ни казват данните за безработицата.

Колко дълбока може да стане инфлацията?
- Потенциалния мащаб на инфлацията може да ви стане ясен, ако познавате причината за инфлацията. А тя е именно разрастването на държавните функции и зависимостта от бюджета на все повече граждани стигна до момент, от който сякаш няма връщане назад. Съкращаването на държавните разходи в Европа и Америка и свиването на социалния пакет към момента изглежда политически невъзможен, освен с цената на революция.
Бюджетни дефицити се съкращават по три начина: 1/ харчиш спестеното, 2/ взимаш назаем, 3/ продаваш активи. Но за разлика от един частен бюджет, държавният бюджет може да разчита и на още един канал за финансиране на своя дефицит и за обслужване на своя дълг: печатането на пари. Затова сега парите се обезценяват особено бързо, когато виждаме отчаяни опити на големи правителства да се справят с дефицитите. Мисля, че данните за потребителските цени, които се увеличават няколко поредни месеца, са само началото на един по-дълъг и по-болезнен процес, при който парите в брой и парите на депозит ще губят бързо от стойността си.

Защо всички обвинения към банките са, че нямат адекватно отношение към бизнеса? Какво трябва да направят?
- Кризата доведе до важна и необходима промяна на поведелието на банките, които вече няма да финансират 80% и повече от стойността на който и да е проект за жилищна кооперация или офис сграда. Предприемачите вече трябва да осигурят по-голяма част от финансирането под т.нар. “собствен капитал” - лични спеставания или на достатъчно близки хора с капитал, които са готови да поемат част от риска на даденото начинание. Така че разумните банки ще помагат на бизнеса, но няма да са водещия играч в поемането на риска. Което всъщност е нормалната, дългосрочно приемлива за всички, роля на банките.