Вместо да разреши дългогодишната сага в сектор води, новият Закон за храните, който се разглежда в момента в Народното събрание, е на път да създаде непреодолими препятствия пред бизнеса, алармират от бранша. Внесените нови текстове за бутилираните води ще попречат и на бъдещите инвестиции във водния сектор. Приемането на закона в предложения му вид ще навреди на устойчивото развитие в редица общини, ще наруши инвестиционния климат в страната и ще разруши граденото с години доверие на потребителите, дестабилизирайки цялата индустрия.За това предупреждават от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), която представлява над 70% от пазара безалкохолни напитки и води у нас. За последните пет години компаниите – членове на Асоциацията са инвестирали над 130 млн. лв. в икономиката на България, а само за изминалата година - над 1,2 млн. лв. в развитието на своите служители.
От Асоциацията алармират, че разглежданият в момента проект на Закон за храните в частта си за бутилираните води се различава принципно от представения за оценка и мнение на Европейската комисия и останалите държави-членки през 2016 г. вариант, приет без забележки. Тогава този текст бе подкрепен и от индустрията.Според официалното становище на АПБНБ, ако този законопроект бъде приет в предложения вид, той ще създаде административен хаос и правна несигурност за целия сектор.В новия вариант е премахната подкрепяната от бизнеса процедура по признаване на изворните води. Тази промяна е обоснована с аргумента „намаляване на административната тежест за бизнеса“. Всъщност с премахването на процедурата дейността на бизнеса по никакъв начин не се облекчава, но пък се елиминира възможността администрацията да носи отговорност за решенията си. Така голяма част от водите на пазара няма да бъдат ефективно контролирани за законност, за качество и безопасност.
С промените се подменят съществуващи до момента понятия, които са в съответствие с европейските изисквания. Налице са противоречия с други закони и нормативни актове, регулиращи водния сектор. Това ще доведе до неясно тълкуване на закона. Най-опасната последица е, че потребителят ще бъде лишен от правото си на информиран избор за водата, която купува за себе си и за семейството си. Експерти в областта на регулацията на водния сектор смятат, че изискването за предоставяне на информация за „името на извор“ е неизпълнимо и в противоречие с уредбата за проучване, предоставяне и ползване на водния ресурс. Уникални обозначителни наименования носят находищата на минерални води, подземните водни тела с изворни води, изградените водовземни съоръжения. Тези аргументи са посочени не само от индустрията, но и от експерти на МОСВ – компетентният в областта на управлението на водите орган.
В остро противоречие с тези потребителски нагласи е и въвеждането на понятието „търговско описание“ в новите текстове на Закона за храните. То подменя използвания до момента термин „търговско наименование“ (марка) – името, под което се предлагат на пазара натуралните минерални и изворни води. Тази промяна се прави, въпреки потвърждението на ЕК, че смисловото разбиране на понятието „търговско наименование“ като търговска марка или бранд, е напълно коректно.С въвеждането на понятието „място на експлоатация на извора“ за двете категории натурални води (минерални и изворни) се подменя без каквато и да било причина използваният до момента термин „място на бутилиране“. Смисловото несъответствие с европейското право се подсилва и от изискването за използване на некоректно транспонираното „наименование на извора“ и „място на експлоатация на извора“ като част от „търговското описание“ – името под което се продава продукта. Това на практика означава, че води от един и същ „извор“, ще могат да се бутилират от различни фирми и ще се наричат еднакво, което поражда редица въпроси.
