Като че ли основното българско мерило за качеството на един нов електрически автомобил е едно: „Ще стигна ли с него до морето, колко пъти трябва да спирам да зареждам и с колко ще карам?“
Това е вечният магистрален тест, който разделя теоретичните обещания в брошурите от реалността по българските пътища. Затова реших като с всеки друг конвенционален автомобил да отида от София до Слънчев бряг и обратно с новото BMW iX3 50 в едни от горещите дни на август. Без да мисля за икономия на ток, пестене, ниска скорост и къде ще зареждам. Да видя какво ще ми предложи колата в едно реално класическо пътуване до морето.
Термометърът показваше стойности, които карат климатика да работи на максимална мощност, въпреки, че по едно време намалихме мощността, за да не се простудим. А изкушението под десния крак е сериозно. Все пак тук не става дума за базов електрически модел, а за машина със задвижване на четирите колела, разполагаща с впечатляващите 469 конски сили. С подобна мощност и ускорение от 0 до 100 км/ч за под пет секунди, динамичното шофиране и бързите изпреварвания идват естествено, но и с известна цена за батерията.
Дали германското инженерство издържа на голямата лятна жега, как се справи батерията при непрекъснато темпо и колко спирания за зареждане наистина бяха нужни по пътя към Черноморието и обратно - в следващите редове.
Neue Klasse: Изцяло нов софтуер и преосмислена електромобилност
С това поколение BMW не просто представи поредния си модел, а поставя официалното начало на новата си ера Neue Klasse. Това е изцяло нова философия, изградена около платформа, създадена от първия си ден за електрически автомобили, а не адаптация на съществуваща архитектура за двигатели с вътрешно горене, за която бях от първите, които ви разказаха точно преди година по време на световната премиера на модела в Мюнхен, а по-късно и от първата среща с модела по пътищата на Малага.
В сърцето на тази промяна стои напълно преосмисленият софтуер. Баварците са променили изцяло централния „мозък“ на автомобила, изоставяйки десетките отделни контролни модули в полза на супермощни централни компютри (т.нар. Heart of Joy). Те управляват задвижването, окачването и спирачната система с милисекундна реакция. Софтуерът осигурява не само светкавична мултимедия и изключително прецизно водене на пътя, но и възможност колата да се усъвършенства непрекъснато през целия си живот чрез актуализации по въздуха (OTA).
Дизайнът - поляризиращ, но устойчив във времето
Разбира се, няма как да подминем и дизайна. Новата предница на автомобила вече предизвика поредица от разгорещени дискусии и коментари сред феновете на марката. Но историята е доказала, че когато баварците предприемат смела дизайнерска крачка, тя първоначално шокира, а след това се превръща в бенчмарк за останалите. Германците редкo имат слаб ход и този дизайн със сигурност е проектиран така, че да изглежда модерен и актуален не само днес, но и след десетилетие.
Пълна промяна в купето
Пълната промяна в концепцията личи най-силно вътре в купето, където традиционното табло е претърпяло истинска революция благодарение на системата BMW Panoramic Vision. Стандартният дисплей, разположен непосредствено зад волана, вече е останал в историята. На негово място инженерите са внедрили впечатляваща хоризонтална ивица, прожектирана с изключително висока резолюция и контраст директно в долната част на предното стъкло, простираща се по цялата му ширина. Усещането е за нещо напълно различно цялата ключова информация като скорост, навигационни указания и режим на шофиране, температура и още, се простира точно на нивото на очите на водача. Когато го видях за първи път също имах съмнения как ще го видждам, при положение, че шофирам с диоптрови очила. Но реално шофирате без да отделяте поглед от пътя дори за секунда, а благодарение на широчината на дисплея, данните са ясно видими и за спътника на предната седалка.
Непосредствено до тази панорамна ивица централният екран на мултимедията разполага с асиметрична, скосена по диагонал форма, която е леко обърната към водача, правейки достъпа до сензорните контроли изключително естествен, ергономичен и удобен. Тук е нужно малко свикване, защото информацията е огромна. A като фен на Head-up дисплея, просто съм във възторг от великолепната картина, която представя и наистина няма как да се объркаш с навигацията.
Мощност, батерия и зареждане - технологии от ново ниво
В основата на BMW iX3 50 стои задвижване с два електромотора - по един на всеки мост, осигуряващи интелигентно двойно предаване (xDrive). Мощността от 469 конски сили и огромният въртящ момент са налични моментално с натискането на педала, което трансформира семейния SUV в състезател, способен да ускори от място до 100 км/ч за едва 4.9 секунди.
За да захранва тази мощ, автомобилът използва новите цилиндрични батерийни клетки (Gen6) и 800-волтова електрическа архитектура, които осигуряват значително по-голям пробег и по-бързо презареждане. А когато става въпрос за зареждане на батерията, опциите са подготвени за всеки сценарий, освен българския, (за него накрая)
Ултрабързото DC зареждане на хиперчарджъри от10% до 80% става за едва 21 минути. На практика това означава, че за времето, в което изпивате едно бързо кафе на бензиностанцията, добавяте около 300 км реален пробег. Това реално го видях на връщане, когато заредих на такава зарядна станция в Пловдив. За 26 минути заредих 415 км.
За нощно зареждане у дома или в града са предвидени стандартните мощности от 11 и 22 kW, а функцията за двупосочно зареждане Vehicle-to-Load превръща колата в огромна външна батерия, с която може да се захранва къмпинг оборудване или уреди. Само се опитвам да си представя собственика на BMW iX3 (особено български) отсяда на къмпинг, включва кафеварка или си зарежда лаптопа…
И така, от София до Слънчев бряг стигнах за 4 часа и половина с две спирки – една за кафе от около 20 минути и една съвсем кратка за 5 минути. Карах със 120–140 км/ч – точно толкова, колкото е разрешено по закон, тъй като съм от шофьорите, които не обичат да се състезават по магистралата. По-впечатляващ обаче беше разходът: 19.9 kWh/100 км до Бургас, който спадна на 18.9 при по-ниската скорост до самия курорт. Пристигнах с оставащи 25% батерия и 145 км реален пробег.
Единственият план, който си бях направила предварително, беше да заредя колата на станцията на Eldrive в комплекса: „забождам“ кабела, докато закусваме или вечеряме, и пей, сърце. Да, ама не!
BMW България имат собствена карта за зареждане, валидна за близо 90% от зарядните станции у нас, без да е нужно да сваляте отделни приложения, да регистрирате банкови карти и т.н.
При три поредни опита в различни моменти станцията така и не успя да осъществи комуникация с колата. Добре, отварям картата на станциите на бордовия екран и търся следващата в близост. Пробвам втора станция и там ядец. Трета - отново никаква връзка. Градусът на напрежението почна да се вдига, а вечерните планове да се пренареждат в движение. Най-накрая колата се закачи на четвърта станция и си поех въздух. Останах само десетина минути, колкото да си подсигуря спокойствието, тъй като вече знаех къде ще заредя нормално на следващия ден, както и направих.
Пътят назад: Изпитанието на денивелацията и финал
След като в Слънчев бряг все пак успях да допълня батерията и да си осигуря около 300 км пробег, дойде време за връщането към София. Тук условията вече бяха малко по-различни. На връщане някак естествено карах идея по-динамично - поддържайки плътно между 130 и 140 км/ч. Освен това всички, които пътуват често по този маршрут, знаят, че посоката към София е свързана с незабележим, но постоянен наклон нагоре, който винаги иска своето от енергията.
Затова спрях на хиперчарджъра край Пловдив, за който споменах по-горе. Докато си вземем кафе и го изпием, колата бе заредила значително повече километри, отколкото изобщо ми бяха нужни, за да стигна до София. Крайният разход за целия магистрален преход на връщане се закова на 20.9 kWh/100 км - перфектен показател за автомобил с 469 конски сили, движещ се с висока скорост на жега и с постоянно изкачване.
Още една изненада имах. На следващия ден направих още един преход от общо 90 км - половината по магистрала, а останалите 45 км по класически първокласен път в двете посоки. Когато погледнах средния разход, едва повярвах - едва 13 kWh на 100 км!
За финал...
В крайна сметка BMW iX3 50 доказва, че вечният български въпрос „Ще стигнем ли до морето и как ще се върнем?“ вече има своя категоричен и много разумен отговор. Да, стига се абсолютно спокойно, а дребните спънки по пътя са по-скоро реверанс към родната инфраструктура, отколкото към самата кола — макар че у нас зарядните станции вече се множат с всеки изминал ден.
А когато под десния си крак разполагаш с 469 конски сили и технология от бъдещето, всеки изминат километър е чисто удоволствие. И за пореден път искрено завиждам на баварците за това, че са си присвоили най-хубавия, най-точния слоган в автомобилния свят: Радостта от шофирането.
