От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини надеждите за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната въртележка, свързана със стари традиции.
Да запалим бъдника
Бъдникът е отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което според традициите на православните християни в България, трябва да се постави в огнището или камината и да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Вярването е, че светлината и топлината от бъдника символизират не само раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но те са причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
Бъдникът се подготвя в навечерието на празника. Отсича се, носи се на рамо, за да не докосне земята и се миросва в къщата. Миросването се състои в пробиването на дупка, в която се поставя вино, зехтин и тамян и след запушването ѝ се увива с бяло ленено платно. Този ритуал до запалването на дървото се съпровожда с песни и това е неотменима част от празника, защото се вярва в неговата магическата и лечебна сила. На сутринта на Коледа бъдникът се гаси с вино. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета, или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието. Пепелта му се използва за лек или се разпръсква за плодородие в нивите.
Някога трапезата на Бъдни вечер се слагала на земята върху слама, а днес седим на удобни столове и маси, но традициите остават. Централно место на трапезата заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (някога налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Не забравяйте да сложите една пара, която донесе късмет ио благоденствие на този, на който се падне. Около хляба трябва да се наредят седем или девет блюда - задължителните чушки с боб или ориз, зелеви сърми с ориз, туршия, ошав, плодове, орехи. Масата не трябва да се вдига цяла нощ
