През изминалата 2011 г. ви срещнахме с 50 личности в големите ни седмични интервюта. Всички те са доказани професионалисти в своите области. С тях разговаряхме по актуални за бизнеса теми. Затова в първата седмица от новата година ви предлагаме да си припомним някои интересни откъси от интервютата с тях.
Какви са културните ценности на българите? - Големите международни изследвания показват, че доскоро тук, както и в Азия, бяха на почит най-вече ценности, свързани с лично забогатяване - отказ от свободно време и забавления, за сметка на упорит труд и спестовност. Това съчетание почти винаги върви със слаба толерантност и уважение към околните, лоши междучовешки отношения и ниско задоволство от живота. През последните десетина години, вследствие на повишаването на качеството на живота, поне за младите, тази ценностна система се променя бавно, но неизбежно. Това се вижда не само от изследванията, но и с просто око. Младите хора не се блъскат и ругаят в автобусите и трамваите, докато някои пенсионери все още се псуват по опашките за евтино зеле; чувал съм бабички да се заплашват взаимно с бой за това, че едната прередила другата. Защо българите са винаги недоволни и най-вече обвиняват други за проблемите им? - Защото такава е ценностната система на българина. Когато си научен да искаш онова, което не можеш да имаш (и да си въобразяваш, че имаш право да си богат просто понеже се наричаш бял европеец), а не обръщаш достатъчно внимание на добрите човешки отношения, няма как да си доволен. Латиноамериканските народи не са по-богати, но те и не ламтят за забогатяване така, както българинът и китаецът. Те умеят да се радват на малките радости в живота, без да се притесняват толкова много от несигурното бъдеще. Колкото до обвиняването на другите, това е естествена психологическа реакция. Много е трудно, и даже е психически нездравословно, да приемеш, че причината за неудовлетворението ти е у самия теб; по-успокоително за личността е да се търси вина някъде отвън.
Как навлизането на новите технологии се отразява на обществото и как социалните мрежи и мобилният интернет се отразяват на глобализацията? Дали, според вас, хората са много по-близо един до друг отвсякога и защо? - В свързаното общество хората, познанието, връзките и информацията, са в непрекъснат обмен помежду си, което позволява по-бърз прогрес за всички. Това общество помага за постигането на по-висока ефективност, а една от основните му характеристики е непрекъснатата трансформация, водена от сътрудничеството и креативността. А те и двете са необходими за разрешаване на различни проблеми, за иновативност и обогатяване на живота ни като цяло. Промяната от Web 1.0 към Web 2.0, в който живеем в момента, от статични към интерактивни уеб страници, представлява повратна точка в начина, по който използваме интернет. Добавянето на мобилност променя драматично ситуацията. YouTube, Facebook, My Space, Flickr, Twitter… Тези приложения са само част от примерите за Web 2.0 и начина, по който действат социалните мрежи. Хората имат възможност чрез тях да представят себе си на света с личните си интереси, а не стереотипите, типични за района, от който произхождат. А това позволява преодоляването на географските, културни и логистични бариери, и подобряването на начина на живот на хората. Добавянето на мобилността, широколентовият интернет и "облакът" към свързаността правят идеите по-достижими и по-достъпни за всички, навсякъде и по всяко време. Това е причината да смятаме, че свързаното общество ще бъде катализатор на експлозия в креативността.
Според Вас продажбата на бизнес е отчаяна стъпка на спасение или план за развитие на бизнеса? - На този въпрос не може да се отговори еднозначно. За много клиенти това е последен изход от фалит. За съжаление, те прибягват до тази опция едва, когато бизнесът е почти неспасяем, което изключително много затруднява неговата продажба. Хората трябва да разберат, че продажбата на бизнес не е срамна дейност, а просто бизнес. Разбира се има и компании, които се продават не защото са губещи, а защото хората желаят да капитализират своя труд и да се оттеглят от активна дейност или имат нова идея, за която се нуждаят от свеж капитал. Напоследък все по-честа причина за продажбата на бизнес е това, че собствениците заминават за чужбина и няма как да контролират дейността на своите служители дистанционно.
Презумпцията за изключителност По условие повечето компании възприемат себе си като изключителни и дори уникални в някои отношения. Това е съвсем разбираемо, тъй като това желание за изключителност е дълбоко свързано с надеждата за успех на начинанието и с вярата на предприемачите на бизнеса в светлото бъдеще на компанията. Иначе те не биха се захванали с това начинание, ако не биха били сигурни в крайния му и устойчив успех. Така уникалността на всяка компания е заложена в нейното ДНК още по рождение и е въпрос на време светът да повярва, че компанията е наистина изключителна и да превърне тази й характеристика в печалба за предприемачите. От тук по условиe започват и някои от сериозните беди за малки и големи, нови и стари компании. „We are the first, the best, forget the rest” (Ние сме първите, най-добрите, забравете останалите). В това са убедени много български и чуждестранни мениджъри на компании. Когато желаната идентичност не съвпада с реалния публичен имидж на компанията в съзнанието на потенциалните и реални потребители, най-лесно е да обвиним потребителите за това, че те не разбират нашата изключителност. Тук виновни още са и нашите конкуренти, които всъщност не са ни конкуренти (та нали ние нямаме такива), че пречат на нашите потенциални потребители да схванат правилно кой е най-добрият на пазара. И така достигаме до двете потенциални заплахи за всяка една компания, попаднала в капана на маркетинговото късогледство, а именно не правилно разбиране на потребителите и на конкурентната структура на пазара.
Когато говорим за таланти, имаме предвид не просто свободна работна ръка, а хора със специфични умения и компетенции, които са актуални за нуждите на бизнеса. В България винаги е съществувал дисбаланс между търсене и предлагане. Той предполага наличие на кадри с образование или умения, които не се търсят в момента, и наличие на отворени работни места, за които бизнесът не може да намери подходящи хора. От тук идва и наболелият проблем за високото ниво на безработица и многото работни места, които остават незапълнени с месеци, просто защото пазарът не предлага подходящите хора с точните умения за точното място. Вече има недостиг на качествени управленски кадри в различни сектори и, за съжаление, същото ще сполети и други професии в следващите 5-10 години. Това със сигурност сериозно ще застраши двигателя на икономическия разтеж и благополучието на България. Между другото, това не е проблем само за България, а за целия свят. Само че тук се забелязва и откроява по-видимо освен заради "качеството" на образованието и крайно неблагоприятната ни демографска структура и застаряващото население, но и заради продължаващата тенденция на изтичане на мозъци зад граница.
Усредненият общ дял на четящите в България хора е 4,46. Да се свързва четенето на книги с тяхната цената у нас не е никак основателно. Ще дам един пример: една книга на гуруто на мениджмънта, световно признатия класик на тази дисциплина Питър Дракър в Испания например е около 60-70 евро, докато у нас е 11-12 евро. В пъти по- малко! Въпреки това, непростимо е данъчната ставка да е толкова висока у нас – 20%. Цели 20% - печатната книга се облага с такъв данък, с какъвто се облага и тоалетната хартия. Съвсем различни се тези практики в европейските страни. Например във Великобритания ДДС за книгите е 0%, в Германия и Холандия – 6%. Това е още едно доказателство за пълното безхаберие и тотално отсъствие на държавата от процеса на издигане на интелектуалното равнище на нацията ни и като че ли умишленото й изпростяване. Въпреки многократните опити и протести на сдружението на българските книгоиздатели и книгоразпространители няма никаква чуваемост и адекватна реакция от страна на последните няколко уж български правителства. Книгоиздаването е оставено само да вегетира, без никаква подкрепа и намеса на държавата с адекватна политика в тази област. Но той, народа отдавна го е казал: “Прост, необразован народ – слаба държава!” А добри образци и практики в световен мащаб колкото искате. В Холандия например, съществува Central Book House - една организация, която централизирано се занимава с такива дейности като цялостната търговия на печатните издания, консултантски и правни услуги, с изследователска дейност за бранша. Всяка седмица тя предоставя на издатели и търговци на книги пълна статистика на оборота, на видовете продажби, на движението на книгите в държавен мащаб. Изработва отчети и оценка на рентабилността на всяко заглавие, предоставено на книжния пазар. Освен това организира провеждането на задължително двегодишно специално обучение на консултантите по продажби в книжарниците и се изисква притежаването на такава диплома от всеки, които би искал да работи в книжарница. Показателен е техния опит и практиката им с продажба на книги с ваучери, дейност, която си заслужава да бъде проучена, тъй като осигурява продажби за цели 36 млн. евро. Холандското правителство подпомага издателите и разпространителите в своята страна със закон за фиксираните цени. Този закон защитава цените и тази практика е регламентирана и действа в страната вече 110 години.
