Навярно вече съм ви дотегнал с цитати от романа на Марио Леви „Истанбул беше една приказка“, но за мен тази книга е една от най-важните, които съм чел. Не една и две фрази от този роман са ми направи много силно впечатление и са ме накарали да се замислям, да забравям къде се намирам в момента. Една от тях е: „Мадам Роза искаше тишината да се чуе.“.
Колко често мълчанието на нашите партньори, клиенти, служители възприемаме като знак за това, че просто нямат какво да ни кажат. Една от „най-любимите ми“ реплики на търговците е, „Когато им потрябваме на клиентите, те ще ни потърсят“. Друг вариант на същото вярване е „Щом не се оплакват служителите, значи всичко е наред, не трябва да дърпаме лъва за опашката“, или „Щом клиентът не се обажда, значи машините, които сме му доставили си работят и всичко си е наред“. Общо взето тишината се тълкува като всичко си е наред.
Много от нашите партньори в бизнеса са като Мадам Роза от западащия истанбулски квартал, седяща на протърканото си кресло, облечена в стар копринен пеньоар, с нейното достолепие на отминала младост и красота, и както тя иска да се чуе нейната тишина, то така и те, нашите партньори в различен аспект искат да се чуе тяхната тишина.
Липса на комуникация, тишина в заявките, тишина в потенциалните проекти. Тишината говори и понякога казва дори повече от имейлите, срещите, офертите. Говори повече, защото Ви казва, че сте сгрешили, че не сте направили достатъчно, не сте проявили очакваното уважение, или поне така мисли източникът на тишина. А ние, залисани в ежедневните си проблеми и радости от постигнати победи не чуваме тази тишина в голяма част от случаите и така тя в един момент изчезва, трансформира се в мейли и поръчки към някой друг. Мъдростта в бизнеса се натрупва по същия начин, както и мъдростта в живота, тя не се учи - тя се трупа, тя няма изражение в цифрите в ексела и кривите на графиките показващи дали бизнесът върви нагоре или надолу. Мъдростта е свързана с устойчивостта да не се самозабравяме от успехите си и да не се отчайваме от провалите си, всеки има свой си начин да си напомня, че е имало и добри времена и че преди е имало успехи и провали. Да разпознаваш тишината, която ти говори, е част от тази натрупана мъдрост, да разпознаеш мълчанието на служителя на какво се дължи, да разпознаеш какво иска да ти каже бавещата се оферта, да усетиш защо не можеш да си направиш среща с някой важен за теб директор или собственик, това е част от тази мъдрост, която ни помага в турбулентни времена. А сегашните са такива, независимо дали в момента сте в окото на тайфуна или го снимате на телефона си от разстояние и вътрешно се радвате, че не ви е застигнал.
Тишината понякога е по „крещяща“ дори от някой скандал, клиентите си тръгват тихо, без обяснения и си намират нов доставчик на продукта, услугата, преживяването, а вие си мислите, че всичко си е наред. Страхувайте се от тишината, тя е опасната, тя е страховитата, както в живота, така и в бизнеса. Опитният човек я усеща на върха на пръстите си, вибрацията в тишината е това, което ни говори много. Както невербалната комуникация в редица случаи казва повече от вербалната, така е и при шума и тишината.
Тишината може да е индикатор за важност, и за не важност едновременно, за очакване и не очакване едновременно, за желание и нежелание, важното е вие да разпознаете в нея сигнала, вибрацията, която носи тя. Тогава може да сте малко по-спокоен в това време, което ни е засилило по своя улей както бобслей шейна и ние не знаем на къде.
Внимавайте какво ви казва тишината, може би е по-важно и ви го казва по-силно от всички шумове и аплодисменти, които чувате около вас.