Най-често използваният и ефективен инструмент за управление на конфликтите са преговорите. Ако ги разгледаме от гледна точка на външни характеристики, те могат да се различават по обхват, да включват две или повече страни (двустранни, многостранни) или да се провеждат на различно ниво - при покупко-продажби, работа с клиенти, при преговори между компании и международни преговори, например тези с МВФ.
Едно от основните правила при преговорите е, че за да бъдат успешни, формулата, към която трябва да се стреми всеки преговарящ, е да постигне позиция "печеливш - печеливш". Това означава да няма участник в преговорите, който да остане със сериозно накърнени интереси или без възможност за избор на алтернатива. Такава тактика изисква умения "от висшия пилотаж"
Да се убеди опонентът и той да приеме за свое решението, което му се предлага на масата за преговори, е често въпрос на изкуство, както и на умение, придобито с упорит труд. Възниква въпросът каква техника за преговори да изберем, с кого можем да я приложим и какви са евентуалните и силни и слаби страни. В този смисъл преговорите могат да се построят на една от следните основи: Техники за преговаряне
В така очертания процес на преговорите съвсем не са без значение качествата на преговарящия. Ефективните преговарящи имат план за преговорите, провеждат преговорна тактика или с други думи опознават своя опонент. Те са в състояние точно да идентифицират общата позиция. При пристъпване към преговори, дори когато се касае за не особено важен проблем в отдел или за решаване на спор между лица, добре е да се спазят някои етапи, които дават яснота за проблема и допринасят за това преговорите да протекат успешно. Не може да се тръгне на преговори, без да бъде напълно изяснен конфликтът, който предстои да се разрешава.
Къде тогава се крие разковничето за успеха? Защо резултатите на едни преговарящи са винаги по-добри от тези на други? Отговорът на тези въпроси не се съдържа само в личните качества, а е и резултат от търсене на печелившата формула за конкретните преговори и за участниците в тях. И все пак има някои общи черти на преговарящите, които отличават добрата практика в преговорите от, да речем, не толкова успешната или както я наричат - тактиката на преговарящия на средно ниво. По това как използвате дадената ситуация в интерес на страните, участващи в нея, или по това как подхождат към вас по време на преговори може да се направи изводът за уменията на преговарящия.
Начинът за водене на преговори е твърде индивидуален. И въпреки че горната съпоставка е извлечена от сериозно проучване, не може да се каже, че съществува унифициран модел на идеалния преговарящ. По-скоро това е въпрос на работа и системно усъвършенстване на уменията, както и на отношение към хората, независимо дали ще ги срещнем на масата за преговори или във всекидневния живот.
