fbpx В България намерих себе си | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

В България намерих себе си

В България намерих себе си


Преди да се срещнем с майстор Миро, известен с приготвянето на прочутата сръбска скара, не бяхме посещавали ресторанта му и не го познавахме. Само бяхме слушали за кулинарните му умения, за които говори цяла София и персоналното му отношение към всеки клиент.
Посрещна ни един усмихнат, открит и широкоскроен човек, който общуваше с нас, все едно ни познава от години.

 

Не се усещаше и нотка на излишно самочувствие на успял в бизнеса и живота човек.
Впечатлени останахме от кабинетa му - малка стая над самия ресторант, затрупана не с друго, а с книги. Това не е случайно, защото както самият той казва - "Професията на готвача е като на лекаря - човек трябва постоянно да учи и да се доказва". Майстор Миро достига до тази истина, след като е разбрал цената на успеха - труд, отново труд и голяма доза късмет. Вярва в Бог и освен книгите, в офиса му има много икони. Започваме разговора си непринудено, който продължи повече от два часа. Майсторът на сръбската скара разказва с вълнение и много емоция за готварския занаят, ресторантьорския бизнес и България.


Майстор Миро, защо реши да дойдеш в България?
- Стана съвсем случайно. Преди пет години за мен България беше бедна комунистическа страна. Бях идвал само веднъж и нямах никаква представа за страната. Тогава мой приятел ме доведе в България, където се срещнах с бъдещия си работодател Иво Проданов, собственик на сръбски ресторант. За първи път посетих Пловдив. Градът ме впечатли с новите и модерни сгради, с живота, който се усещаше там. Представата ми за България коренно се промени. Убедих се, че това е една европейска страна.
Първоначално започнах работа в ресторанта на Иво, който се намираше на 9-ти километър, близо до Пазарджик.
Още с идването си усетих доброжелателността на българите към мен. Разбрах, че възприемате сърбите като братя, и че ни обичате. Народен човек съм, винаги съм държал на добрите, приятелски отношения между колегите и изобщо с хората. По този начин се отнасям и с клиентите си - с усмивка и добра дума.
Истината е, че в България намерих себе си и за мен това е мястото, където мога да успея. Българите са хора с душа. Затова останах в страната. Работил съм и в чужбина, само тук обаче открих спокойствие и хубав живот. Аз съм балканска душа и единствено на Балканите се чувствам на мястото си.

Преди София си отворил ресторант в Пловдив. Тогава ли реално влезе в ресторантьорския бизнес?

- Още докато работех в ресторанта на Иво, хората харесваха сръбската скара и кухня, и идваха различни клиенти. Ясно беше обаче, че това мяс-то не може да се разработи само със скара. Тогава предложих на Иво да отворим ресторант в Пловдив. Това беше и първата ми стъпка в бизнеса в България.
Заведението печелеше много добре. В последствие станах съдружник на Иво и отворихме ресторант в София. Първият се казваше
"Златна скара".
В нашия занаят е важно да покажеш уважение към клиента. Така той ще те почувства по-близък, отпуска се, независимо дали е известна личност или не е. Преди години готвачите работеха в кухнята и единствените им контакти бяха със сервитьорите и другия персонал. Времената обаче се менят. Днес ние посрещаме клиента, общуваме с него. Той също е любопитен да узнае кой ще му готви. Въпреки че работя с двама гот-вачи, аз също участвам в приготвянето на храната и постоянно съм сред клиентите. Преди да сервираме ястията, задължително ги опитваме дали са вкусни, защото ако ние не ги ядем, как ще ги яде клиентът?

Как се успява в този бизнес?

- След като се разделихме със съдружника ми, със съпругата ми намерихме къщата, където в момента се помещава ресторантът. Тогава не започнах от нулата, защото зад гърба си вече имах история. Хората ме познаваха както от предишните ресторанти в столицата, където работех, така и от телевизионните предавания, в които участвах. В началото вложих много средства за маркетинг и реклама, но без това не може да се очаква успех. Разработих ресторанта много добре, дори понякога не стигат местата. Качеството е това, което води хората в ресторанта.
В последните години се появиха много ресторанти, които предлагат сръбска кухня. Какво мислиш за конкуренцията?
- След като сръбската скара стана популярна в България, много български бизнесмени доведоха готвачи от Сърбия и отвориха ресторанти. Без притеснение мога да твърдя, че те се стремят да ме копират. Не се притеснявам от конкуренцията, защото съм се учил на занаят и на този бизнес при едни от най-добрите. Доброто отношение към клиента, качеството на храната и коректността са основата на успеха в ресторантьорския бизнес.

Какъв съвет ще дадеш на младите хора, които искат да се занимават с този бизнес?

- Преди всичко трябва да обичат готварския занаят. Той е изкуство и без любов към него, нищо не се получава. От друга страна, това е занаят, който се учи. Днес, аз също предавам опита си на колегите. Необходими са много усилия, труд и непрекъснато обучение.
Уважението към храната, доброто отношение към клиентите и колегите също са от първостепенно значение в професията. Кухнята, обстановката и обслужването правят добрият ресторант. Обикновено младите в началото нямат представа за какво става въпрос, така както и аз не знаех, и имат нужда от някой, който да ги напътства.
Този занаят е много интересен и ако иска някой да го научи, трябва да живее с него. Завършването на специализирано образование по готварство не е достатъчно. Ако целта е просто диплома, няма смисъл. Когато човек иска да стане добър готвач, сервитьор или барман, той трябва да е съсредоточен в работата и да дава всичко от себе си.
Готварският занаят не е само кулинария, а и умение да се общува с хората, и да се работи в екип с колегите. Защото без работа в екип нищо не се получава. Народът е казал - "Една лястовичка пролет не прави".

 

Facebook коментари