На 6 май 2004 г. "Корпоративна търговска банка" АД навърши 10 години от създаването си. Тя е тясно специализирана, със силно изразен индивидуален подход към клиента. Печалбата за 2003 г. след данъчно облагане е 2 716 000 лв. Г-н Василев, като погледнете назад във времето как оценявате развитието на Корпоративна търговка банка през 10-те години от основаването и? - Банката премина през два етапа на развитие. Първият е свързан със създаването и и окончателната и продажба през 2000 г. от Булбанк. Вторият етап е свързан универсализирането на банката. Преди тя е изпълнявала по-особени функции, била е далеч от понятието за универсална търговска банка. Сега ние предприехме преориентиране към универсална търговска банка с елементи на инвестиционна. Първо се наложи да развием клонова мрежа и сега вече имаме 11 клона. Разработихме много добра собствена информационна мрежа и редица продукти, които отсъстваха от услугите на банката като дебитни карти, бързи плащания. Въвеждаме вече и межународни карти VISA. С гордост мога да кажа, че в момента сме 10-та или 11-та банка по добре структурирани активи по отношение на ликвидност и доходност. А увеличението на собствения капитал е над два пъти и половина - от 11 млн. на 25 млн. лв. Как банката се позиционира на банковия пазар у нас? - Като банка предимно на бизнеса. Търсим нашата ниша в корпоративното банкиране, което включва пълно финансово обслужване на фирми - плащания, кредитиране, плащане на заплати чрез дебитни карти. Но за да увеличаваме пазарното си присъствие, поддържаме една много гъвкава политика, което ни дава предимство пред останалите конкуренти. Освен това имаме много ясна концепция по отношение на отраслите на концентрация на бизнеса, които подпомагаме. Това са енергетика, инфраструктурни проекти - пътностроителни и хидростроителни. От тях в момента държим около 20%, както и някои водещи за страната международни проекти, какъвто е например японския заем за изграждането на Бургаското пристанище, зимно пристанище в Русе заедно с българо-белгийски консорциум. Имаме вече и специализация в предекспортно и експортно финансиране. Това ни позволи да спечелим значим брой клиенти и в момента държим около 5% от разплащанията в България. По отношение на пасива с голям успех разработваме различни продукти. Това са преференциалният и детският депозити. Всичко е плод на гъвкава философия и доста "сиво вещество", което сме вложили. Какви са условията за ползване на вашите кредитни карти? - От 1 юни започваме да издаваме четири вида карти на VISA, които ще отговарят на техните правила. Ще има и по-ниска категория от типа на системата e-pay, както и по-висока - златни, които се ползват от клиенти, отговарящи на нужните изисквания. До края на годината обявихте, че ще разработите цялостна система за управление на активите на по-имотни граждани. Какво ще представлява тази услуга? - Това е философия, която в развитите банкови системи се прилага от т.н. частни банки за управление на активи. Идеята е да се създаде една среда от предложения за инвестиции на хора, които имат свободни средства и желаят да рискуват за собствена сметка. Това обикновено са различни фондове с различни степени на риск. Към набора от тези услуги ще се включат и данъчни и правни консултации, свързани с оптимизация на управление на имуществото на по-заможните хора. Западните банки имат доста високи критерии за минимума суми при управлението на такива активи, а нашите ще са - активи за управление между 50 и 100 хил. лв. Как клиентът да избере вярната банка? - Аз изповядвам философията на персоналния подход. Всеки трябва да намери банката, в която да се чувства комфортно, общувайки както с нейните служители на по-ниско ниво, така и с нейните мениджъри. Не приемам категоризациите от типа "голяма банка - сигурна банка, малката банка - по-несигурна". Още повече, че това твърдение е в противоречие със закона за банките. Капиталовият левъридж на банките се наблюдава от БНБ и левъридж над 1 : 12 не се допуска. В голямата банка става въпрос пак за работа с чужди активи и при такъв левърижд рискът е съпоставим. Но показателите, по които работят големите банки, показват, че те не работят особено успешно за своите клиенти. Какво влияние върху бизнеса ще окаже увеличаването на лихвения процент по кредитите? - Малко ще се увеличат кредитите, но не считам, че ще настъпят някакви драматични промени. Аз лично смятам, че дълго време лихвеният процент беше държан изкуствено ниско и беше неадекватен за пазара. Новият процент ще принуди нашите клиенти да работят по-ефективно. Хубавото е, че при нас нямаме кредити с фиксирани лихви, което значи, че добре си управляваме лихвения риск. Как се управлява една банка, какви качества се изискват от нейния мениджър? - Най-вече разбиране от семейството - това, разбира се, е в кръга на шегата. Първо обаче искам да уточня, че с понятието "банкер" се злоупотребява. Банкерът е собственикът на банката или главният мениджър, останалите са банкови служители. Мениджърът трябва да е всестранно развит - да има добра икономическа и юридическа подготовка, да разбира и познава бизнеса и макросредата, да притежава способност за работа в екип, за вземане на бързи решения и себераздаване. Разбира се, има и много инфарктни моменти от политическо и икономическо естество, в които трябва да се реагира, но най-важното е да се създаде добра информационна система за рутинната работа. Радвам се, че ние успяхме да я създадем и имаме прекрасен екип от специалисти. Как виждате развитието на банковата система у нас до края на година? - Да края на годината не очаквам драстични промени. Банковата система ще си остане стабилен фактор за развитието на икономиката. Считам обаче, че натискът от международните финансови институции за ограничаване на кредитирането по отношение на кредити за реалната икономика не е обоснован - няма логика да не се отпускат. По-скоро този натиск е предизвикан от бума в потребителското кредитиране, който не само не води до икономически ръст, но води до краткосрочно потребление предимно от внос. Това задълбочава дефицита и в търговския, и в платежния баланс. В същото време не мога да приема, че експортното финансиране и кредитиране не са полезни за страната. Това е реторичен въпрос.
