fbpx За данъчната администрация и бизнеса | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Адвокати Тосков и Йорданов

За данъчната администрация и бизнеса

На никой представител на бизнеса не е приятно да има разправии с данъчната администрация. Най-често проблемите се влачат във времето и то в минус на фирмите, губят се допълнително средства и физическо време, и като цяло всички тези действия пречат на бизнеса да върви напред в този труден икономически период. За най-честите данъчните проблеми разговаряхме с адвокатите Тосков и Йорданов от адв. дружество „Тосков&Йорданов”.

С какви най-често срещани проблеми се сблъскват представителите на бизнеса в отношенията им с данъчната администрация?

Адв. Тосков: Основен проблем е прекомерното и несправедливо упражняване на властническите правомощия от страна на данъчните органи при извършване на данъчна ревизия. От една страна, в последните години зачестиха данъчните измами, като фискът се ощетява с милиони левове, но вместо законодателят или органите на изпълнителната власт да се опитат да намерят легален и целесъобразен изход от тази ситуация, те създават у себе си един обвинителен уклон към всички данъчни субекти и много често от една страна злоупотребяват с властническите си правомощия или от друга въобще не ги извършват и бездействат при наличие от очевидна нужда и необходимост. Ще дам няколко примера:

- Неправомерно се измислят или се създават нови тълкувания и практика относно прилагане на данъчните закони за всяка една ревизия, така че да се установят данъчните задължения.
- Колкото и да се опитват ръководните органи на НАП да дадат указания във връзка с тълкуването на данъчните закони, все още липсва уеднаквяване с практиката.
- Принципите като свобода на волята или договаряне по повод извършвана добросъвестна търговска дейност се възприемат като симулация и привидност с оглед заобикаляне на закона. За да се приложи обаче този принцип данъчната админиснтрация трябва да събере достоверни и безспорни доказателства, вместо това често в ревизията без мотиви по същество или с бланкетно и формално обосноваване се достига до подобен грешен извод. Не може сторителят да продава право на строеж и строителна услуга на различна цена и това да се окачествява като отклонение от пазарните условия, без да се вземат предвид кризата, контрагента или вида и обекта на доставката.
- В момента никой субект не желае да притежава вземане към държавата, произтичащо от ДДС за възстановяване. Дори и за минимални суми се образуват данъчни ревизии, в хода на които се събират доказателства за наличие на пороци и грешки в данъчната история и търговската дейност на субекта. Когато обаче следва да се съберат доказателства в полза на ревизираното лице и такива за установяване на обективната истина администрацията бездейства. Ето актуален пример - ревизираното лице е изгубило първичните си счетоводни документи или възоснова на откритото производство по несъстоятелност, управителите умишлено ги укриват. При извършената ревизия инспекторът начислява ДДС за внасяне в размер на 10 000 000 лв само за това, че ревизираното лице не е представило данъчни фактури. Синдикът от своя страна многократно е поискал извършване на насрещни проверки, но без резултат. След като той лично е поел инициативата и е свършил работата на данъчните органи, събирайки всички фактури от контрагентите си, целият данъчен кредит е признат.
- Порочно тълкуване на материалния данъчен закон при проверка и ревизия.
- Липса на данъчна инициатива за установяване на обективната истина, не се събират нито нужните доказателства, нито тези посочени от ревизираните лица. Целта е да се намерят минимални предпоставки за отказ за ползване на данъчен кредит или начисляване и установяване на данъчни задължения, принципът за невинност до доказване на противното не важи.

На какво се дължи според Вас това отношение към данъкоплатците?

Адв. Йорданов: Трудно е да се отговори еднозначно. Причините са комплексни. Разбира се, основен фактор е финансовата криза, която поставя под изпитание българската икономика. Друг основен фактор са данъчните измами, които винаги неизменно са съпътствали данъчното облагане, въпреки мерките предприемани от държавата за противодействие срещу тях. Трети фактор е невъзможността на органите по приходите да изпълняват достатъчно добре своите задължения, както и правомощия в рамките на данъчното производство. Причината е в относително малкия брой на данъчните инспектори в сравнение с обема от данъчни ревизии, недостатъчното обучение и квалификация по прилагане на материалните данъчни закони и ДПК, личният субективен фактор и т.н.

Какви са мерките които държавата предприема най-често за противодействие на действителните данъчни измами?

Адв. Йорданов: Всички материални данъчни закони съдържат разпоредби за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане и предотвратяване на данъчни измами. Те са съобразени със спецификата на отношенията, които са предмет на съответния данъчен закон. Така например, в ЗДДС глава 25, се съдържат различни правомощия на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, като правото да се откаже регистрация по закона или да се прекрати съществуваща, при наличието на определени предпоставки за това. Също така, да бъде извършена регистрация на данъчно задължено лице, само при предоставяне на предварително обезпечение, отново при установяване на определени обстоятелства по отношение на данъчно задълженото лице. Предвидено е и специфично средство за предотвратяване на злоупотреби, а именно солидарната отговорност по чл.177 от ЗДДС. При нея, трето регистрирано лице може при определени условия да отговаря за чуждо задължение, а именно задължение на доставчика по облагаема сделка, по която не е внесен ДДС.
Освен това, широко разпространена практика при извършването на данъчни ревизии по ДДС, е да не се признава правото на ползване на данъчен кредит, поради това че липсва реална сделка, т.нар. абсолютна симулация, поради което не е налице и облагаема доставка.

Смятате ли, че данъчните органи умишлено не изпълняват задълженията си и това мълчалива държавна политика ли е?

Адв. Тосков: На първо място това се дължи на намерението на данъчните органи да предотвратяват данъчни измами, както и липсата на изцяло ефективни механизми за защита на публичните интереси. В този смисъл идва факторът „страх”да не се ощети фиска. Данъчният служител се чувста застрашен не когато е начислил неправомерно данъчно задължение, а когато е пропуснал правомерното установяване на задължение. В този смисъл често под един и същи ревизионен критерии за използваните методи се поставят фирмите фантоми, притежавани от неграмотни или несъществуващи лица с видни и крупни представители на бизнеса. Следва да се отбележи, че липсват достатъчно специалисти, които да извършват ревизионните действия, както и такива които да регулират и контролират тези действия. Изключително фрапиращ пример и тревожна тенденция е, че напоследък аминистративният контрол от Дирекция обжалване и управление на изпълнението се извършва в момента, в който е подадена съдебната жалба. Предварително никой не се запознава с материалите и с конкретния случай, като се прилага мълчаливото потвърждаване.

На второ място, всички знаем, че публичните задължения за данъци и осигуровки са основен източник на държавните приходи. Огромните празнини и дупки в бюджета следва да се запълват, особено в лоното на продължаващата финансова криза. По какъв начин това да става с повече приходи с притискане и безкомпромисно преследване на всяка възможност за събиране на данъчни задължения.