Температура на въздуха 47 градуса по Целзий. Екипът ни пристига последен на сборния пункт. Чуваме рев на нетърпеливи мощни мотори отдалеч. Два всъдехода Jeep и бяло Porsche 997 turbo са готови да потеглят. Багажникът на единият джип е отворен. Момчетата трескаво зареждат хладилна чанта с ледени питиета. Собственикът на поршето, видимо разочарован, изказва съжаление, че ще се оттегли от днешната надпревара заради високата температура. „Джипът ми е кабриолет. В тази жега е невъзможно да се пусна в пустинята”. Част от задължителната подготовка на возилата е спадането на налягането на гумите. Затова минаваме през бензиностанция.
В пустинята
Толкова е горещо, че климатикът в нашия всъдеход, оборудван с 5.7-литров двигател, едва смогва да поддържа поносима температура. За Абу Даби е нормално да виждаш на таблото в колата 50 градуса по Целзий в месеците май, юни, юли. Но когато за първи път в живота си видях 58 градуса по Целзий, наистина се впечатлих. Всъщност, жегата се понася доста добре от тялото, особено когато вече е привикнало към свръхтоплия климат. Единственият ми проблем беше, че бях обута с джапанки. Горещият пясък почти изгори ходилата ми. Това ми беше за урок: в пустиня се ходи само със затворени обувки.
Джиповете
Питам участниците какво е най-важното за успешното преминаване на препятствията в пустинята. Единодушният отговор беше: „Качествата на водача!” Тези думи бяха доказани още в началото на нашето поредно приключение в Емирствата. Машината, която карахме, е сериозно возило. Човекът от нашия екип, обаче, е новак в преодоляването на пясъчни терени. В първия метър истински пясък закъсахме. Той така се амбицира да изведе автомобила от пясъчната хватка, че го заора още по-дълбоко. На помощ веднага се притече най-възрастният участник. С три-четири движения на волана и колелата, Dodge Durango-то излезе на повърхността с лекота. Джиповете, които с лекота пореха пясъчните дюни, са специално пригодени за този тип забавление. Освен външния, стилен тунинг, технически автомобилите са отлично комплектовани. Оборудвани са с 6-точкови обезопасителни колани. Част от техническите доработки са специална екипировка на клиренса и окачването, стабилизатор на колелата, воланът и гумите са с много по-широк диаметър от стандартните. Ауспусите са огромни. Въпреки прецизната техническа доработка, джиповете закъсват понякога. Веднага на попадналия в пясъчна засада се притичват колегите на помощ. Затъването в пясъка е само малка част от клопките. Невероятните изпълнения, които участниците правят, са с висок риск за сигурността: скокове от дюни, висока скорост по ръба на възвишенията, дрифтинг... все неща, които погледнати отстрани събуждат неистов възторг и естетическа наслада. За тези, които за първи път изпитват скок от дюна, преживяването е по-силно от пътуване с влакче на ужасите в Дисниленд. Тук опасността е истинска и съвсем доловима.
Солидарност, подкрепа, приятелство, взаимно уважение и най-вече страст към приключенията
Това събира мъжете в авантюрата, пропита от висок адреналин – dune bashing. Най-младият участник, по произход палестинец, е на 35 години, Фади, син на милиардер, завършил инженерство в Германия. Най-възрастният, Мухран, е 56-годишен арменец, собственик на автомобилен сервиз. Той е учителят на новаците. Започва да се забавлява по пясъчните дюни още през 1967 година с Land Rover. Оттогава насам всяка седмица поне по един път излиза с компания в пустинята, за да измери възможностите на техниката, психиката и тялото. Понякога организират състезания помежду си. Единствената награда е да се разбере „кой е най-добрият” или „надпревара за честта”. Дочувам, че най-младият Фади, или както той нарича себе си нескромно Г-н Прекрасен, е носител на тази морална награда. В ОАЕ никого не го е грижа колко гори колата му. Бензинът е много евтин. Търсят се мощни возила. Сигурността зависи от мощността и големината на колата, която караш. В движението по пътищата важи правото на по-силния. Споменавайки икономичност, това е дума, напълно неподходяща в контекста на dune bashing. А едва ли участниците в надпреварите на честта, както ги наричат още, се интересуват от този критерий. Те идват в Ал Айн от Абу Даби с личния си шофьор с лимузина или карат собственото си Porsche за удоволствие. Джиповете се докарват на колесник. След като изпитат максимално възможностите на возилата и достигнат връхната точка адреналин, погасяват пожара от емоции с ледени напитки. Преситени и изтощени, потъват в удобството на своите луксозни лимузини, за да бъдат откарани до палатите. Както навсякъде по света, и тук оф-роудът е спорт за богаташи. Все пак трябва да се признае, че е напълно във възможностите на добре платен експат (чужденец-експерт, работещ в страната) да си купи джип само, за да изследва и преодолява пустинните клопки, сътворени от пясъка, вятъра и слънцето. Неслучайно наричат ОАЕ „страната на неограничените възможности на Средния Изток”.
Пясък, слънце, вятър
Пустинята е разнолика. Може да е страховита, опасна, унищожителна. Но може да е красива, вълнуваща и привлекателна. Трудно е да повярваме, че точно преди 40 години тук, в ОАЕ всичко е било пясък. Не е имало коли, пътища, сгради. Царяла е крайна бедност. Пътували са само с камили. Смъртността е била огромна. Само няколко десетилетия по-късно виждаме една модерна страна с шестлентови, озеленени магистрали с автомобили, които рядко биха могли да бъдат видяни по пътищата дори на страни с висок стандарт. Понякога окото на европееца се изненадва от някои естетически решения на собствениците на суперлуксозни возила, като например, розов Mercedes... Цялата благодат, на която се радват местни и придошли, дължат на Шейх Ал Зайед, когото наричат „бащата на страната”. Негови портрети се виждат навсякъде и хората искрено се прекланят пред това, което е направил за тях.
Dune bashing, известно още като пустинно сафари, е вид оф-роуд, в който возила 4х4 изследват и преодоляват пясъчните дюни. В Средния Изток този спорт е забавление за местни и туристи. По пясъчната повърхност се допускат само мощни и големи всъдеходи. Най-често срещани са Toyota Land Cruiser и Jeep. Возилата са специално оборудвани за оф-роуд управление. Разполагат с ролбари, 6-точкови колани и допълнителни обезопасителни и технически подобрения. Опасността от преобръщане е голяма.
снимки: Винсент Де Брабандере
