Допреди 2011 г. инвеститорите в зелени енерги бяха компенсирани подобаващо. От една страна, поради високата изкупна цена на зеления ток (по стария закон ЗВАЕИБ) и от друга, заради значително дългия фиксиран срок за изкупуване. Освен приходите от фиксираната тарифа към ЕРП-то, допълнителна кешова инжекция представляваше възможността за търгуване с въглеродни квоти под протокола Киото. Така, с помощта на финансовите пазари, инвеститорите от една страна намаляват и регулаторните и проектните рискове, а от друга да увеличат вътрешната норма на възвращаемост на проекта с няколко процента. (продължение от www.tbmagazine.net/video/zelenata-treska-poredniyat-balon.html).
Възможностите, свързани с механизмите „Чисто Развитие“ и „Съвместно Изпълнение“ , според протокола Киото са няколко. Първата е да се продадат квототите сега срещу бъдеща доставка-обикновено срещу цена, 25 %– 35 % по- ниска от пазарната. Това е добра алтернатива на стандартните финансови решения при финансиране на стартиращи проекти. Приходът от зелените сертификати може да се реализира и постепенно в живота на проекта, което осигурява допълнителен годишен приход. Във всеки случаи, въглеродните емисии представляваха една сериозна възможност за печалби.
За съжаление, бъдещето на тези механизми в момента е, меко казано, несигурно. Като начало протоколът Киото изтича през 2012 г. и отчасти през 2013 г., и към този момент още няма яснота какво ще го замени, нито пък как ще изглеждат бъдещите регулативни промени в тази област. Очаква се те да бъдат значителни, тъй като и двата механизма страдаха от сериозни недостатъци и бяха сериозно критикувани от политици и журналисти. С новата частично променлива изкупна цена на зеления ток, по-краткия фиксиран срок за изкупуване на електричеството и несигурното бъдеще на протокола Киото, дори и по-ниските технологични цени не могат да оправдаят рисковете на инвестицията, за да бъде тя печеливша.
При настоящите условия инвестицията в соларен парк се изплаща едва между 14-тата и 15-тата година, а вътрешният процент на възвращаемост е 3% при разход от € 2,6 Евро на kW инсталирана мощност
Проблемите не свършват до тук, в действителност може би една от най-сериозните пречки на зеления бум е състоянието на електропреносната мрежа. Само три електроразпределителни дружества обслужват цяла България: “Енерго Про Мрежи”(преди "E.ON България Мрежи"), "ЧЕЗ България" и "ЕВН България". Поради този своеобразен монопол ЕРП-тата нямат стимул да обновяват остаряващата инфраструктура, която в много случаи не може да понесе вариращото натоварване, което е характерно за възобновяемите енергийни източници. Липсата на ясна стратегия за развитие на енергийната инфраструктура не допринася за дългосрочната сигурност на инвестициите.
Също така, според новия закон, операторите могат да ограничават или спират подаването на електричество от ВЕИ към мрежата като задължително уведомяват производителите по телефон, електронна поща или факс, но не дължат неустойки. И ако това не стига, има и друг нож в гърба на ВЕИ инвеститорите – при авария, ЕРП-тата са задължени да я отстранят, но в закона не се указва срока, за които това трябва да стане. Ако приемем, че в рамките на дългосрочния договор такава авария стане, то финансовият план за възвращаемост на инвеститора се удължава съответно с периода на аварията. Нека си представим, че ЕРП-тата поддържат дълги периоди на неизправност, било целенасочено, било поради високи разходи по отстраняването й в някои случаи. Тогава възвращаемостта на инвестицията се отдалечава неизвестно колко във времето, като е налице немалък риск от банкрут.
Във време, в което е трудно да се вземе кредит от банката или да се осигури какъвто и да е вид финансиране, е силно подозрително как еуфорията за зелени проекти продължава. В контекста на настоящия нестабилен икономически климат, трудностите на евро зоната и САЩ, е много по-вероятно, правителставата да намалят държавната подкрепа в сектора. Вече бяхме свидетели на негласния мораториум за присъединяване от страна на ЕРП и НЕК. Насладихме се и на цирка с таксите за присъединяване. Още по-малко вероятно е гражданите безгласно да поемат по-високата цена на зелената енергия. Веднъж вече през 2012 г. цената на тока трябваше да бъде повишена заради увеличените разходи на трите ектроразпределителни дружества, свързани с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
До кога и до каква степен това ще бъде толерирано в едно толкова несигурно всекидневие не е ясно. Вълненията по улиците през февруари 2013 г. доказват, че потребителите няма да търпят дълго време произвола на ДКВЕР и монополистите НЕК, БЕХ и ЕРП-тата, макар вече да се разби митът, че единствено зелената енергия оскъпява сметките. Разкритията при последните кампании срещу ЕРП-тата показаха, че зелената енергия тежи твърде малко върху сметките на крайните потребители – в сравнение с разходите за скъпи инвестиционни проекти на НЕК, загубите от преноса на ЕРП-тата, надценките, неоправданите разходи за консултанти и за подизпълнители – свързани лица.
Логичното обяснение за продължаващия интерес към присъединяване на ВЕИ мощности е големият брой заварени случаи. Това са проекти, стартирали на ранна фаза в епохата на ВЕИ-балона, където вече е направен част от залога – закупени са имоти, заплатени са такси, хонорари на проектанти, експерти и т.н. И макар да е очевидно, че огромната част от ненавреме осъществените проекти трябва да бяха стопирани, явно едно друга, все така огромна част, се опитва да минимизират загубите си, като довършат започнатото.
