Създал съм си навик, когато някоя снимка или пост ме разсмее със сълзи, да си го запазвам в една папка на лаптопа и когато нещо ми е мръчкаво по една или друга причина, отварям тази папка със смях и започвам да си я разглеждам.

Преди години, когато бях мениджър в различни компании, бях твърдо убеден, че четеното на всякаква друга литература, освен бизнес, е загуба на време. Благодаря много на моя приятел Краси Лозанов, че постепенно промени това мое схващане.

Докато седя на верандата в хотел „Бек“ в Ташкент и закусвам, на отсрещната маса се е разположил казах на възраст 55-60, може и да е по-млад, но изглежда на толкова, пред него има Тархун – местна газирана напитка и чаша с уиски, а от телефона му кънти музика.

От както се помня, като човек занимаващ се с бизнес, съм се зарекъл да нямам вземане-даване с държавата.

По време на последното си посещение в Ташкент се натъкнах на цитат на Булгаков, един от авторите, които много се цитират, малко се четат и още по-малко се разбират.

Преди месец бях на един бал. Организаторите на бала, на който присъствах, нещо бяха объркали (да е за сефте щеше да е добре) и в залата вече нямаше празни места - нито там, където аз трябваше да седна, нито където и да било на друга маса.

В началото на годината водих едни обучения и консултации в Лондон и отседнах няколко дни при семейството на сестра ми, които живеят там вече 10 години. Определено живота им не е лек, но се справят повече от прилично.

Пускаш телевизора - криза, отиваш на форум – стагнация, отиваш в събота на разходка - навсякъде пълно с хора, не можеш да си намериш място да паркираш в синя зона, бензинът - 3 лв., караш в задръстване от кв. Борово до центъра на София за половин час (нормално е 15 мин.), коли повече от всякога….

Един от трогателните филми, които съм гледал многократно и ни е любим за “family time”, е “А good year” – “Добра година” на Ридли Скот, в главната роля е “гладиатора” Ръсел Кроу.

Тази реплика ми се запечата от книгата на Дъглас Коупланд, която прочетох наскоро.  Колко кратко, точно и силно казано, и за съжаление в основата на много провали и проблеми.  Много от хората се стремят към наградата, без дори да се замислят за целта и каква е разликата между нея и наградата.  От