Дали работодателят избира служителите си? Аз мисля, че е обратното: ние избираме за кого да работим – както и за всичко останало в живота, ние правим своя избор. За едни изборът е да намалят темпото, защото иначе ще прегорят, за други пък е важно да поемат контрола над живота си и да се реализират. Всеки от нас има мисия, която много често се изразява чрез нашата работа и приносът ни към обществото.
Идеята не е коя фирма е добра за мен, а коя фирма ще ми даде най-добри възможности да изявя себе си.
И макар често да чуваме, че трябва да сме полезни, това трудно може да се получи, ако не разполагаме със средства за елементарно съществуване и надграждане на знания и умения. Това са две противоположности, които трябва да съществуват в синхрон, т.е. в избора на всеки един от нас трябва да има Баланс между съхранението на Аз-а и обществения принос. И понеже повечето хора сме рационално устроени, ние търсим постоянно баланса в нашия живот. Така по естествен път се заражда идеята, че работодателят ни трябва да е на същата житейска вълна като нас, за да осъществим целите си.
Когато завършваме училище или университет всички си мечтаем за добре платена работа във фирма, където всичко е уредено. Само че какво можем да предложим на този етап? В най-добрия случай можем да предложим владеене на чужд език и огромен ентусиазъм. Затова в началото на кариерата си много млади хора започват каква да е работа с нагласата да отсеят с какво искат да се занимават. Т.е. тогава работодателят избира тях заради потенциала и енергията им. И дори с това се злоупотребява. Често работодателите карат младите си служители да работят извънредно. Например в продължение на месец продавачите от магазините на верига магазини за луксозни стоки са ангажирани сутрин от 10.00ч, вечер до 01.00ч поради търговска кампания. Отработените извънредни часове се заплащат, но темпото изтощава организма.
Друг пример е работата на смени – когато работиш една смяна, организмът ти свиква и се нагажда според обстоятелствата. Но ако рязко направиш промяна, стресът е голям. Ако човек остане в това положение прекалено дълго (за него), той губи себе си, защото не може да реализира баланса в живота си – или екзистенс минимумът е нарушен (лошо заплащане, опасност за здравето) или не вижда приноса си към останалите и това го тормози. Изходът отново е ИЗБОР. Излизаме от това ниво и продължаваме нататък, където ползата от нас и за нас ще е по-голяма.
Как обаче да стигнем до такъв работодател?
За мнозина това е загадка и борба с вятърни мелници. Те предпочитат да бъдат препоръчани и бъдещият им работодател да ги покани на работа. За друга част от хората, стигането до подходящия работодател е лесно и забавно. То е същото като достигането до следващия интересен клиент. Защото когато гледаме през нашата призма, работодателят е наш клиент, на когото трябва да предложим неустоима оферта и той да ни забележи. Как става това? Няма конкретна рецепта, всичко е строго индивидуално. Има няколко основни неща обаче, които помагат:
1. Експертност
Добре е човек да има занаят, с който да се издържа, било като наемен служител или като собственик на бизнес. А ученето на занаят е времеемко и изисква допълнителни усилия. Не е достатъчно само да ходиш на работа, трябва и допълнително учене, надграждане на знания и умения, търсене на нови възможности. Чак след като е натрупан някакъв опит, е възможно да си изберем фирмата работодател. Няма значение в коя фирма придобиваш знания и умения, важно е да имаш посока и воля за развитие. Друго важно нещо е кой и как ще ти предаде знанията. Разбирането, че „занаят се краде“ е често прилаган прийом от хора, желаещи да бъдат незаменими. Но който иска да учи, намира начин.
Ще дам пример от преди много години. Като служител на малка семейна компания, имах ангажименти да върша административната работа в офиса, да организирам транспорта на пратките и физически да ги освобождавам на митница. Първото ми посещение на митница беше стресиращо – от моя колега се очакваха едни 20 лв., за да бъде освободена стоката. Не ми беше ясно защо трябва да се плаща, след като документите бяха изрядни. У мен се надигна вълната на справедливостта и реших, че би трябвало да има начин ако документите са вярно попълнени, освобождаването на пратките да е безпрепятствено и бързо. Започнах да се ограмотявам четейки Закона за митниците и всички свързани с него закони. Моят шеф ми казваше „спри да се занимаваш с глупости, каквото каже митничарят – това е“. Тогава разбрах, че тази фирма е тясна за мен. Тя не можеше да реализира моите мечти. И след като си създадох система как бързо да навлизам в непозната материя и натрупах малко опит, реших да си намеря правилния за мен работодател. Т.е. вече имах експертизата, конкретен работодателски профил и цел. И след месец бях назначена на работата, която исках, във фирма, която исках. От там нататък аз избирах къде да работя. Как разбирах, че моят избор е правилен? Като по време на интервюто задавах въпроса, който най-много ме интересуваше. Ако отговорът съвпадаше напълно с моите убеждения и ценности, виждах баланса между моя принос и приноса за мен, то това беше подходящият работодател.
2. Проучване на пазара от работодатели
Давам този пример неслучайно, защото най-добър съвет се дава, когато сам си преживял дадена ситуация. В моята практика срещам много хора, които се страхуват да избират. Те чакат да бъдат забелязани, да им бъде предложена някаква работа (някой да ги наеме), да им плащат някаква заплата и т.н. Недоволни са от работата си, от мениджмънта, от света като цяло, но предпочитат да се закотвят на едно място, убеждавайки сами себе си, че „то навсякъде е така“. Всичко това показва липса на увереност в себе си и в добрия изход от всяка ситуация. А човек, който не вярва в собствените си сили, няма как да стане и да се бори, за която и да е кауза. И тогава се оставя на нищото. За тях всяка фирма е като кутия и няма излизане навън.
Правилният подход е първо да установим какво искаме и после да се огледаме къде можем да го реализираме. Проучването на пазара никога не е било по-лесно. Има много информация, много методи, става бързо и е надеждно. Стига човек да има желание да се захване и за няколко дни ще получи необходимата му информация.
3. Обратна връзка от колеги в конкретно набелязана фирма работодател
Препоръчвам обратната връзка да не е от сайтовете, в които се оплюват работодателите, а да е препоръка от човек, който сега работи във фирмата. Най-добре да бъде устен разговор, в който да се обсъдят въпросите, които ни вълнуват и които изникват по време на разговора.С това списъкът се изчерпва и идва интересната част: интервюто и подбора. Нека да обърна внимание на кандидат служителите, че като се ангажират да отидат на интервю, те или трябва да отидат или да се обадят и да откажат. Изключително неприятен феномен се получава напоследък някой да е поканен на интервю и той нито да дойде, нито да се обади. Това показва само лошо възпитание, а не вдига цената на кандидата.
За интервюто и самия подбор, строги правила няма и в това е чарът им. Всеки участник може да почувства енергията на другите и да прецени дали ще се сработят.Всяка фирма търси различни специалисти. И всеки човек в различните етапи от живота си търси различни фирми или позиции. Дори да сме започнали работа, която се оказва, че не е по вкуса ни, ние бързо можем да се преориентираме.
Енергичните хора, тези, които търсят да се развиват, не могат да бъдат ограничени от фирмата. Причината е, че бързо и целеустремено натрупват знания и опит – поемат и вършат и задачи, които не са присъщи за длъжността им и така разширяват кръгозора си. Тези хора сами вдигат летвата и се стремят да надскочат себе си. И когато една работа им омръзне или вече не виждат развитие за себе си там, те избират къде да продължат да работят. И тогава няма работодател, който да устои на офертата им: опит, знания и желание за развитие.
Другата група хора, които търсят „спокойна работа“ избират по цял ден да натискат няколко копчета или да вършат еднотипна работа. Пак е избор – в коя фирма и какви бутони ще натискаме.
Заплатата или възможностите?
Изборът на работа не се влияе толкова много от заплатата, колкото от възможностите, които предлага компанията. Напоследък виждам, че фирмите все по-адекватно се позиционират на пазара на труда, като представят себе си атрактивно. Забелязвам също така, че във фирми, където мениджмънтът е стабилен, последователен и дава известна сигурност на служителите си, текучество няма. И когато тези фирми решат да се разширяват, те нямат проблем да привлекат качествен персонал. Маркетингът навлезе и в тази сфера – от една страна служителите се стремят да покажат най-доброто от себе си, а от друга страна работодателите се стремят да привлекат най-добрите кадри.
Да намериш верния работодател е като да преоткриеш себе си. Тези, които са го постигнали сияят и напълно се въплъщават в ролята си и затова са успешни. Това добавя стойност и за хората и за компанията работодател. Мотивацията не е нищо друго, освен стигане до сърцето и душата на човека. И тя не е външен механизъм, а вътрешна настройка, която сработва, когато има баланс.
