Пазарът на труда винаги е бил изключително динамичен и труден за управление поради спецификата на човешкия фактор в него, а рецесията засили още повече този проблем. Затова растежът и създаването на нови работни места ще бъдат основна грижа както за правителствата и компаниите, така и за отделния индивид, като всички те трябва да намерят ефективен начин да отключат човешкия потенциал, за да бъдат успешни.
Талантът се превърна в новия фокус, защото несъответствието на талантите, тяхната продуктивност и дисбалансът при търсенето и предлагането им, както и глобализацията ще са препъникамък за компаниите да постигнат успех, ако не се вземат навременни работещи мерки. В момента сме свидетели как светът преминава от капитализъм към талантизъм, където има по–малко значение дали компаниите имат достъп до капитал и много по – голямо - дали ще могат да привлекат таланта, който да им помогне по пътя към успеха. Тази нова нормалност налага компаниите да пестят повече, но и да произвеждат повече, тъй като печалбите намаляват. При такива реалности да разполагаш с подходящите хора на всяка една позиция става еднакво важно – независимо дали говорим за секретарката или изпълнителния директор. Налага се всеки да постига повече с по- малко и работодателите трябва да бъдат много наясно с уменията, които търсят, а не само с квалификациите.
Когато говорим за таланти, имаме предвид не просто свободна работна ръка, а хора със специфични умения и компетенции, които са актуални за нуждите на бизнеса
В България винаги е съществувал дисбаланс между търсене и предлагане. Той предполага наличие на кадри с образование или умения, които не се търсят в момента, и наличие на отворени работни места, за които бизнесът не може да намери подходящи хора. От тук идва и наболелият проблем за високото ниво на безработица и многото работни места, които остават незапълнени с месеци, просто защото пазарът не предлага подходящите хора с точните умения за точното място. Вече има недостиг на качествени управленски кадри в различни сектори и, за съжаление, същото ще сполети и други професии в следващите 5-10 години. Това със сигурност сериозно ще застраши двигателя на икономическия разтеж и благополучието на България. Между другото, това не е проблем само за България, а за целия свят. Само че тук се забелязва и откроява по-видимо освен заради "качеството" на образованието и крайно неблагоприятната ни демографска структура и застаряващото население, но и заради продължаващата тенденция на изтичане на мозъци зад граница.
Ето и няколко примера за глобалната липса на качествени кадри:
За да направи необходимия завой от сектора на производството към услугите, Китай трябва да подобри качеството на образованието в университетите. Индия, от друга страна, за да запази своята привлекателна сила за прехвърляне на бизнес процеси или т.нар. аутсорсинг, не само трябва да произвежда качествени инженери, но да покаже на света качеството на своите специалисти и от други области освен Бангалор и Мумбай. Липсата на качествени таланти изправя специалистите по подбор на персонал пред сериозни предизвикателствата. Сега те трябва и имат възможността да демонстрират дали притежават стратегически умения или са просто оперативни ТРЗ-та. Не на последно място трябва да споделим и горчивата истина за предстоящата криза с качествените кадри, а именно - смущаващите прогнози за недостига на таланти, които заоблачават хоризонта на утрешното предлагане на нужните компетенции.
Какво наблюдаваме в момента? Твърде малко хора са на подходящата възраст, с подходящите умения и на необходимото място
Още по-трудно биха били на разположение на държавата, ако работят щастливо за чужда компания, получават добро заплащане и имат перспективи за кариерно развитие. Излишно е и да споменаваме, че съвременните фирми от години се борят за малкото качествени кадри в България или самите кадри се преместват на по-добре платени географски координати. Това, което могат да направят компаниите и правителството в страната, за да се противопоставят на растящия глад за подготвени кадри и да си осигурят подходящите таланти там, където се търсят, както и да бъдат спокойни за икономическото си бъдеще, е:
1. Изготвяне на детайлен стратегически план за привличането и задържането на необходимия подходящ човешки потенциал. 2. Организиране на стратегически внос на необходимите качествени хора. 3. Инвестиране в образование и преквалификация, но централизирана и съобразена с търсенето. 4. Оптимизиране на ресурса на жените, малцинствата и имигрантите. 5. Подобряване на условията за публично-частните инициативи.
Световното проучване на Менпауър за недостига на таланти за 2011 г. констатира, че 34% от работодателите изпитват сериозни затруднения при намирането на необходимите таланти. За България този процент е 42. Нека не се заблуждаваме от високото ниво на безработицата. Има пренасищане от ненужни компетенции и липса на определени такива, които в дадения момент се търсят
В днешните условия работодателите определено очакват много повече от преди от своя човешки потенциал, както и обратното – силата и изборът категорично се изместят в ръцете на индивида с нужните умения. Работодателите са много по-взискателни към кандидатите, точно защото знаят колко е важно да подберат правилния служител. И така, не ме разбирайте погрешно - решението на проблема с липсата на подготвени хора не е невъзможно. То просто изисква интегриран, стратегически подход, стартиращ с прецизно планиране и подготовка и завършващ с обучение през целия живот, развитие и лична мотивация. В страна като България, характеризираща се с голямо търсене и ограничено предлагане, печеливши ще бъдат тези работодатели, които ще намерят най-подходящия начин да се справят с това предизвикателство - да се снабдят с подходящите умения за своето бъдеще.
Компанията Менпауър България е лидер при решенията за временни и постоянни назначения