fbpx Днешната икономическа криза е резултат на предшестваща „духовна”! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Днешната икономическа криза е резултат на предшестваща „духовна”!

Доц. Борислава Танева, преподавател в Национална музикална академия „Панчо Владигеров”

Днешната икономическа криза е резултат на предшестваща „духовна”!

В летните горещи дни стана още по-горещо за хората, които се занимават с изкуство в България. Заговори се за поредна реформа в културните инситуции и предложеният за закриване на оркестри и преструктуриране на театри букввално разбуни средите на хората, които имат някакво отношение къзз изкуството, макар и да се занимават пряко с него. В тази връзка потърсихме и мнението на доц. Борислава Танева, която преподава пиано в Музикалата академия в София.

Доц. Танева, от каква реформа се нуждае администрацията на българската култура?
- България в момента се нуждае от професионалисти в национален мащаб! Българинът обича да разбира от всичко - от футбол, от жени, от политика..., мисля си, че би било по-добре всеки от нас да разбира от едно нещо, но знанията му да са трайни, дълбоки, професионални, адекватни. Ако беше така, нямаше да сме в срамната ситуация да ни пращат чужди специалисти, за да може успешно и действително да се усвоят жизнено необходимите ни евро-средства.
Слава Богу сред административните органи на държавата от скоро започнаха да се появяват и професионално подготвени наши кадри.
Реформата в администрацията на културата трябва да даде възможност на професионално образовани кадри да се заемат с проблемите в сферата. Само тогава може да очакваме положитлни и в дългосрочен план резултати.

Как да се финансира изкуството в България?
- Културата не е и никога не е била сфера, „произвеждаща” материални блага. Инвестирането в култура, наука и образование не дава бързи материални резултати, но липсата на такива инвестиции е фатална за всяка една нация.
Знаете ли, че бюджетът на Република Турция за култура е колкото военният? 17 % !!! Не 0,49, колкото е нашият...В Турската държава непрекъснато се откриват университети, оркестри, театри, опери. Ние ги закриваме. Организират се фестивали, на които участват водещи имена от световната култура. Ние ги закриваме.
Задайте си въпросът „защо”?? Опитайте се да видите резултатът от тези процеси. Той няма да е видим утре и ако тенденцията се запази след едно, две поколения положението в двете държави ще е коренно различно.
Културата не са средствата сами по себе си! Културата е начинът, по който се оперира с тях.
Аз не съм професионалист в сферата на финансирането. Не е моя работа да да давам отговор на подобни въпроси, но знам че по „белия” свят има реално действащи механизми за финансиране на изкуството. И най-вече да се повярва на държавно ниво, че това би била най-смислената инвестиция, особено по време на криза.

Как коментирате предложенията за закриване на оркестри и театри в България?
- Всеизвестно е, че изключително лесно се унищожава, трудно се гради. Тези няколко десетки хиляди лева, „спестени” от мизерните заплати на оркестранти и артисти ли ще спасят България!?
Дълбоко се съмнявам! Не ви ли прилича на печално-известния диктаторски модел за справяне в неудобна ситуация – „Има човек-има проблем”. Излиза, че ”Няма оркестър (или театър) - няма проблем”. Мен лично ме ужасяват такива „разрешения” на проблеми, от каквото и да е естество. Не казвам, че не трябваше да има промени ( вече намразих думата „реформа”) в културната сфера, но те трябваше да бъдат предшествани от широка непредубедена обществена дискусия, да се даде шанс на съставите, да се анализира добросъвестно, а не чиновнически реалното състояние на всеки един от тях. Трябваше да се погледне напред във времето, защото това неминуемо ще има своето негативно отражение и в други сфери, като образованието например.
Точно това беше Рубиконът, който Вежди Рашидов не можа да премине. Той наруши конституционно си задължение да защитава поверените му институти. Вместо това рапортува за „успешно” проведена реформа. На мен не ми трябва министър-отличник. Аз искам пазещ интересите на културната гилдия и милеещ за тях човек. Човек, отговорен за последствията от действията си.

Какви последствия може да има това за културата на нацията?
- Дълбоко убедена съм, че сегашната „материална, икономическа” криза е резултат от предшестващата „духовната”. За колко стойностни филма, книги, изобщо културни събития, направени в последните 2-3 десетилетия се сещате? И то във времената на „интернет” информацията? Ако ги сравните с реализираното на „културното” поприще през 50-те, 60-те, 70-те, че дори и 80-те ще разберете какво искам да кажа.
Духовната криза от 90-те и особено от първото десетилетие на 21 век даде съвсем логично този резултат - безумно разместване на изконните духовни ценности.
Забравата на корена, налагането на консуматорско, унифицрано отношение към околния свят, героизирането на еднодневки и съмнително грамотни хора не може да доведе до никъде другаде.

Може ли една културна единица да се самоиздържа?
- По-горе отговорих, че не съм и нямам никакви претенции да бъда специалист в областта на финансирането. Смятам че, ако въпросната единица е менажирана от професионално подготвен, мотивиран специалнист, то не би следвало да има проблем за съществуването й.
Но да й бъде отнет шанса да се опита да го направи (както се случи с Русенската филхармония, Пловдивската опера, съставите във Варна и т.н.) е неадекватно!!!

Всички казват, че държавата трябва да финансира изкуството. От къде да се вземат финанси за това в една слаба икономическа държава?
- Държавата трябва да има национална дългосрочна доктрина, кауза за мястото и ролята на изкуството в социалния живот.
Това е въпрос на държавна политика! За огромно съжаление нашата държава абдикира позорно от тази отговорност, което ще има ужасяващи последствия за нацията. Не мога да разбера, как управляващите не виждат това?! Или се правят, че не го виждат? Защо все още нямаме ясни закони, правила и гаранции за подпомагане и спонсориране на изкуството?!
Кой има интерес от това? Не прозира ли зад такова „управленско” поведение идеята, че неукият човек е по-лесен за манипулиране и управляване?!

Колко публика има у нас за изкуството? Заслужава ли си да се издържат ансамбли заради една константна величина от публика?
- Публиката се възпитава. Скоро гледах брошурата на една от най-известните концертно зали в света – парижката „Плейел”. На страницата с администрацията веднага след имената на директора и заместниците му, първия екип бе на хората, организиращи образователните концерти. И това е Париж! Далеч съм от „носталгични чувства” към миналото, но имаше изградени системи, като тази на образователните концерти.
По този начин качествена музика достигаше и до най-затънтените села и паланки на България. Такива „know how”-та трябваше не да се унищожат, а да се ползват.

Това лято отново сме свидетели на фестивали от различен характер? Всички те не се финансират от държавата. Ето че, явно има формула за съществуване на изкуство...
- Има, разбира се! Как това се случва по целия свят? Не си ли задавате въпроса, защо такива хиляди стойностни културни събития се случват ежегодно именно в онзи богат западен свят?
Защо той е богат? Ами именно защото благополучието е пряко свързано с богатството на духа. Винаги духът е властвал над материята. За това по местата, където духовното, в продължение на векове е било приоритет, стандарта на живот е различен. И няма какво да се чудим на резултата.

-----------

Борислава Танева е доцент по пиано в Националната музикална академия. Тя е концертиращ пианист и клавирен педагог, като е водила майсторски класове в България, Гърция, Италия, Германия,Франция, Швейцария, Румъния, Испания и др. Автор е на различни музикални произведения.

 


 

Facebook коментари