Първите месеци след въвеждането на еврото в България преминаха спокойно за банковия сектор и бизнеса, а ефектите върху икономиката ще се проявят по-осезаемо в по-дългосрочен план. Това казва Добромир Добрев, член на Управителния съвет и изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и пазари“ в ОББ. В интервю той коментира доверието към банковата система, интереса към депозитите и инвестиционните продукти, ефекта върху лихвите и сигналите, които страната изпраща към международните пазари.
Г-н Добрев, как оценявате първите два месеца от въвеждането на еврото в България?
Аз мисля, че въвеждането на еврото в България протече много успешно и моята оценка е изцяло положителна. Смятам, че банковата система като цяло и ОББ в частност се справиха страхотно и минимизираха затрудненията при клиентите до такава степен, че 2-3 седмици след старта на годината това вече не беше тема нито в банката, нито в обществото.
Наблюдавате ли промяна в доверието към банковата система?
Не бих казал, че приемането на еврото като официална валута в България само по себе си променя нещо по линия на доверието към банковата система в краткосрочен план. В по-дългосрочна перспектива очакваме, че бидейки държава член на еврозоната, това ще ни помогне от репутационна гледна точка, от гледна точка на намаляване на трансакционните разходи и от гледна точка на подобрена позиция на държавата, особено сред международните инвеститори и потенциални партньори. Вече станахме свидетели на повишаването на дългосрочния кредитен рейтинг на държавата от BBB на BBB+, което стана през миналата година, като според мен може да очакваме още една стъпка на повишаване, след като се преодолее политическата несигурност и имаме одобрен бюджет за 2026 г.
Забелязвате ли ръст на интереса към депозити и инвестиционни продукти?
Мога да кажа, че в последните няколко месеца на миналата година, особено в последното тримесечие, се видя много сериозен ръст в банката на депозирания ресурс, особено от физически лица. Той беше стимулиран и от факта, че банките, с оглед на приемането на еврото, премахнаха таксите върху внасянето на левове по сметки и депозити за тях. Хората разбраха посланието и много от тях решиха да внесат парите си в банка, за да може лесно, бързо и удобно да бъдат превалутирани в евро на 1 януари 2026 г. Това, което виждаме обаче от януари, показва някаква степен на нормализация – тези ръстове изчезнаха и се върнаха към нормалния бизнес цикъл. По отношение на инвестиционните продукти миналата година беше най-успешна по линия на нови продажби на продуктите на ОББ Асет мениджмънт. Така че да – бих казал, че за тях интересът се увеличава, но потенциалът за растеж е много голям, защото в страната потреблението на инвестиционни продукти стартира от относително ниска база.
Как бизнесът реагира на новата валута? Има ли сектори, които изпитват по-големи затруднения?
Бизнесът като цяло е много доволен от новата валута, тя не е непозната за него. Почти всички компании са работили с евро и преди това. Не в този мащаб, разбира се, но като цяло приемането на еврото за бизнеса означава по-малка комплексност - вместо с две, сега работи с една валута, по-малки трансакционни разходи, по-малък брой сметки и по-малък брой плащания между тези сметки. Това улеснява бизнеса в максимална степен и в моите разговори с клиентите всички са много доволни и от самия факт, че преминахме към евро, и от това, че банковата система се справи много добре по време на прехода и не им донесе някакви сериозни сътресения. Единствено можем да кажем, че в секторите, в които има голям дял на пари в брой, в началото на годината имаше известни логистични трудности, докато се доставят всички необходими наличности. Това беше временно и вече е изчистено, така че нито ние, нито бизнесът имаме особени затруднения.
Как се отразява еврото върху лихвените проценти по кредити и по депозити?
Самото евро няма много съществена роля върху крайната лихва по кредитите и депозитите, защото основните фактори, които движат тези пазари, са ликвидност, цена на тази ликвидност, риск апетит и конкуренция между банките в страната. Това, което очакваме в краткосрочен план, е да няма съществена промяна в лихвените нива нито по кредитите, нито по депозитите. Това, което ще се промени, е, че ще имаме нова ценова база - EURIBOR, който в по-пряка степен би трансферирал монетарната политика на Европейската централна банка с всички плюсове и минуси на това в бъдеще.
Възможно ли е първоначалният ефект върху цените да се прояви със закъснение?
Не мисля, че има фундаментална причина лихвите да растат, както и че някой ги задържа за някакъв период от време, за да се случи малко по-късно това. По линия на таксите вероятно ще има някаква актуализация в рамките на годината, но и там не очакваме някакви драстични промени.
Какъв сигнал изпрати България към международните пазари в тези първи два месеца?
Ако погледнем успешното влизане в еврозоната, очевидно сигналът е позитивен. Ако погледнем генералната картина на икономическата ситуация в страната, бих казал, че сигналът също е относително позитивен, съпоставено с останалите държави в еврозоната и с по-голямата част от държавите в Европа.
България има много стабилни макроикономически показатели. По линия на политическа несигурност очакваме поредни предсрочни избори. Имаме проектобюджет, който вероятно няма да бъде приет в следващите няколко месеца. Не е ясно и каква би била посоката, в която ще се развие самият бюджет, така че от тази гледна точка не мисля, че сигналът е особено добър. Естествено, че това предполага известна нестабилност, но като цяло започваме годината по-скоро с известен оптимизъм, отколкото с песимизъм.
Ако трябва да сме честни, реалният икономически ефект вече се усеща или засега е повече символичен?
Ако смисълът на въпроса е за самото приемане на еврото, не мисля, че за два месеца и половина има някакъв съществен икономически ефект, който вече да сме видели. Плюсовете ще ги виждаме в по-дългосрочен план, не всички от тях са строго финансови или строго икономически, но и обратното е вярно - не се случи нищо лошо въпреки негативните прогнози, които някои хора чертаеха.
Къде виждате най-големия риск през следващите 6-12 месеца?
Като започнем с геополитиката и нещата, които се случват, включително последните седмици, минем през вътрешната политика и дали ще бъде формирано правителство след изборите, ще бъде ли то стабилно, какви ще са първите му ходове, най-вече приемането на бюджета, което би било една от приоритетните задачи, тук бих могъл да кажа, че несигурността е сериозна и едва ли някой с точност може да предвиди в каква посока ще се развие ситуацията.
Макроикономически това, което ние забелязваме, е, че брутният вътрешен продукт в България расте в последните години с добри темпове, особено сравнено с Европа, като почти целият ръст се дължи на потребление заради ръста на реалните заплати. Едно от негативните измерения е, че износът за последните 3 години е отрицателен - внасяме повече, отколкото изнасяме. Индустриалното производство в страната също не отбелязва сериозни ръстове. Това реално е един от рисковете и ще определи как ще се развива страната макроикономически в следващите 12 месеца.
Знаем, че България е много свързана и с Европейския съюз. Факт е, че там има някакво стабилизиране, но все още няма ясно изразено възстановяване. Това също по-скоро ни пречи, отколкото да ни помага, така че тези рискове си стоят. Инфлационният риск в момента е под контрол до някаква степен, но за мен свързаността на инфлационните процеси с това, което се случва в геополитиката, е правопропорционална. В зависимост от срочността на този конфликт ситуацията може да ескалира в посока повишаване на инфлацията.
Не трябва да забравяме и другия момент, че в последните години, а и последният проектобюджет, който не беше приет, но така или иначе беше обсъждан, предполага дефицит, респективно предполага нарастване на дълга на държавата, макар и от много ниска база, която е една от най-ниските в Европа. Не трябва да си затваряме очите, че в последните години задлъжнялостта расте като процент от БВП и ако продължава така в дългосрочен план, би могло да създаде рискове.
