Договори при дуално обучение
С изменение в ЗПОО през 2014 г. беше въведено и Дуалното обучение (т.е. обучението чрез работа), което е форма на партньорство между професионално заведение (училище, колеж, център за професионално обучение) и един или няколко работодатели, което включва практическо обучение в работна среда и обучение в съответното образователно заведение. Условията и реда за провеждане на дуалното обучение са определени в Наредба на Министъра на образованието и науката, съгласувана с Министъра на труда и социалната политика. Тези задължителни стажове са част от обучението, което е с професионална насоченост и целят подготовка и по-лесна адаптация на учениците и студентите към бъдещата им професионална реализация. Те се различават както от стажантските договори по Кодекса на труда, така и от стажантските програми за летните месеци, които много компании организират.
Основните разлики между летните стажове и стажуването по разпоредбите на Кодека на труда са в продължителността на договора и в по-конкретното регламентиране на отговорностите на стажанта и работодателя, съответно задължението за настойничеството на стажанта. Стажантският договор по-детайлно урежда отношенията между двете страни и има гъвкавост в срока си в определените от Кодекса на труда граници на продължителност от 6 до 12 месеца. Ето защо, от гледна точка придобиването на повече знания и умения за стажанта, сключването на договор за стажуване е за предпочитане.
От гледна точка на придобиването на взаимни впечатления между двете страни, обаче, краткосрочните летни стажове вероятно ще продължат да бъдат удобна и често ползвана форма на отношения между работодателите и младежите, като необходимата правна форма е срочен трудов договор.
Договори за професионално обучение
В допълнение, Кодексът на труда регламентира и други форми на взаимоотношения между работодатели и служители, с различно правно и практическо измерение, които също целят както придобиване, така и повишаване на професионалните умения и квалификация.
Такъв е трудовият договор с условие за обучение по време на работа, съгласно който, работодателят се задължава да обучи работника/служителя в процеса на работа по определена професия, а обучаваният има задължение да я усвои за период не по-дълъг от 6 месеца. С договора се определят формите, мястото за изпълнение, възнаграждението за извършената работа и обезщетението при неизпълнение, както и въпросите, свързани с обучението.
Характерното тук е, че страните определят и срока, през който работникът има задължение да работи при работодателя след успешното завършване на обучението. Резултатът от обучението се установява чрез изпит, а при успешно полагане на изпита се издава документ за удостоверяване на придобитите знания.
Спецификата по този договор е, че при успешно завършване на обучението, се създава ангажимент за двете страни за трансформация на правоотношението в класически трудов договор, а именно работодателят да приеме обучаемия на работа, а обучаемият да постъпи на работа съгласно уговорения срок, който не може да превишава 3 години.