fbpx Енергийни сценарии на бъдещето | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Енергийни сценарии на бъдещето

Енергийни сценарии на бъдещето

Като че ли не минава ден през който да не се говори за чисти технологии, зелено бъдеще, нови енергийни достави и опазване на света, в който живеем като цяло. Преди десетина дни България бе една от европейските държави, която бе избрана за да стартират продажбите на електрически автомобили. Експерти дискутираха именно как можем да се придвижваме „по-чисто” в големите градове, където животът е все по-динамичен. През изтеклата седмица Shell представи анализ на глобалните тенденции, световните енергийни доставки, потреблението на енергия и енергийните нужди. Анализът се казва „Сигнали и пътни знаци” като представя актуализираната гледна точка на компанията към развитието на енергийните сценарии на бъдещето, като взема предвид последиците от глобалната икономическа и финансова криза. През следващите четири десетилетия в световната енергийна система се очаква сериозно развитие. Интензивното сътрудничество между гражданското общество, обществения и частния сектор ще е изключително важно, за да може да се справим с икономическите, енергийните и екологичните предизвикателства. Тези партньорства трябва да се осъществяват в реална бизнес среда, а промените в енергийния сектор и екологията трябва да бъдат в правилната посока. Ето и някои oсновни теми на доклада:

1. Вярваме, че светът навлиза в ера на динамични и чести промени и на забързани икономически цикли. Икономическият спад спря растежа на цените на нефта и на потребителските стоки, но възходът може да започне наново. Развиващите се икономики като Китай и Индия преживяват интензивно материално разрастване, а по-натовареният пазар ще продължи да оказва натиск върху цените и да създава непостоянство. Подобренията в политическите решения и производителността помогнаха на икономиките да растат през последните две десетилетия без да предизвикат инфлация. Ние обаче не очакваме комбинацията от добри политики, добри практики и късмет да продължи да има модериращ ефект и в бъдеще.

2. Свидетели сме на значима промяна в потреблението на енергия. Развиващите се държави, вкл. и гигантите по население Китай и Индия, навлизат в най-енергоемката фаза на икономическо развитие с тяхната индустриализация, урбанизация, строителство на инфраструктура и ръст в транспорта. Натискът на търсенето ще стимулира алтернативните доставки и по-ефективното потребление на енергия, но сами по себе си те няма да са достатъчни да тушират напълно напрежението от нарастващите нужди от енергия. Основните глобални нужди от енергия могат да се утроят до 2050 г. спрямо нивата от 2000 г., ако развиващите се икономики продължат да следват историческите модели на развитие.

3. В по-широкия си смисъл естествените иновации и конкуренция могат да доведат до подобряване на енергийната ефективност и да намалят основните нужди от енергия с около 20% в този период. Имайки предвид състоянието на технологиите, геологията, конкуренцията, финансите и политиката, обичайният ръст на доставките може естествено да достигне увеличено производството на енергия с около 50%. Въпреки това пак ще остане празнина между доставките и нуждите на бизнеса от около 400 екзаджаула годишно – обемът на цялата индустрия за 2000 г. Тази празнина, която нарекохме „Зона на несигурност”, трябва да бъде преодоляна чрез комбинация от изключително управление на нуждите и изключително разрастване на производството.

4. Производството и доставките ще се борят да настигнат скоростта на нарастване на нуждите от енергия. До края на новото десетилетие обаче нарастването на енергийното производство от достъпни източници на нефт и газ няма да може да отговори на очакваните нива на нуждите от енергия. Въпреки че съществуват значими запаси от въглища в различни части на света, затрудненията в транспортирането им и негативният екологичен ефект в крайна сметка ограничават развитието на този тип доставки. Междувременно, алтернативните енергийни източници като биогоривата могат да заемат по-сериозно място в енергийния микс, но за съжаление няма „универсален лек”, който да тушира напълно напрежението между търсенето и предлагането на енергия.

5. Интелигентното развитие на градовете, насърчаването на устойчивата политика и търговските и технологични иновации могат да ограничат растежа на нуждите от енергия. Същият ефект обаче биха имали и ценовият шок, строгата политика и неудовлетворените очаквания. Времето е ключов фактор. Сградите, инфраструктурата и електроцентралите се използват по няколко десетилетия, превозните средства – двайсетина години. Новите енергийни технологии трябва да се развият и материалиазират, но това изисква около 30 години за постигане на устойчив двуцифрен растеж, през който период да се създаде индустриален капацитет и така да се осигури растеж до едва 1-2% от енергийната система. Политиките, които ще се приложат в следващите 5 години ще определят инвестициите в следващите 10 години и това в голяма степен ще предопредели глобалната енергийна картина през 2050 г.

6. Глобалната икономическа криза съвпадна с изместването на геополитическите и икономическите сили от запад на изток. Това значимо разместване променя световната икономическа и политическа система. Промяната е постепенна, но потенциалните последици от нея са много съществени. Икономическата криза на запад може да ускори този процес. За бъдещите поколения 2008 г. може да се окаже повратната точка. Светът е свидетел на период на несигурни глобални политики. Появяват се нови стратегически различия. Новите сили все по-уверено затвърждават своите национални интереси. Тези процеси омаловажават глобалните механизми, които гарантират колективна сигурност.

7. Все по-голям е акцентът върху околната среда. Дори и изкопаемите горива да можеха да задържат сегашния си дял от енергийния микс и да отговорят на увеличаващото се търсене, въглеродните емисии биха достигнали ниво, което да застрашава сериозно нормалното съществуване на хората. Дори и при ограничаване на изкопаемите горива и при ефективно управление на въглеродните емисии, пътят напред все още крие много предизвикателства. Все по-трудно ще бъде задържането на въглеродните емисии в желателните нива в атмосферата.

Facebook коментари