fbpx KIA е-Niro - да пътуваш без страх, че ще ти свърши токът (тест драйв) | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

KIA е-Niro - да пътуваш без страх, че ще ти свърши токът (тест драйв)

Водеща снимка
Да

KIA е-Niro - да пътуваш без страх, че ще ти свърши токът (тест драйв)

Електрическите автомобили отдавна не са това, което бяха. Спомням си първите, малките, които изминаваха със зор цели 60 км и беше супер впечатляващо. След това електрическият рейндж започва да се увеличава, а колите да стават все „по-нормални“ (не като детски колички), докато днес съм зад волана на 100 % електрическия кросоувър KIA NIRO, който изминава реални 455. Брандирането, което виждате на автомобила не е рекламен трик, а истина. Дори, бих казала, че с малко внимание и майсторлък може и до 500 да ги докарате. С уговорката, че не са все пак магистрални километри, а градски. Вече на всички е известно, че при тези автомобили външната температура и начина на каране са от решаващо значение.

 

В случая аз имам перфектната външна температура – около 24 градуса, а нощем спада до към 15-16. Батерията е заредена 100% и показва, че имам налични 450 км. Изминавам около 15 км в града и нивото им не е мръднало – стои си все толкова. Карам на еко режим и използвам всяка възможност да рекуперирам кинетичната енергия. С електрически автомобил човек много променя стила си на шофиране и мислене, и съвсем естествено става много по-възпитан.

 

Автомобилът разполага с 64 kW батерия, която може да се зарежда между 20% и 80% за 42 мин. от 80 kW зарядна станция. За съжаление у нас такава станция не съществува, но пък на 50 kW станция за час ще сте готови.  Батерията може да се зарежда и вкъщи в домашната мрежа със специалната зарядна станция на Kia тип "Wallbox, но там ще ви трябва цяло денонощие. Все пак и това е добър вариант, ако уикенда сте на вилата и включите там да се зарежда. Така през седмицата изобщо няма да правите планове за посещение на станция, ако сте само в града.

 

Днес обаче най-важният въпрос при електричките и колко наистина могат да изминат? Аз се качвам на магистрала „Хемус“ и първоначално по-скромно натискам педала, защото не знам колко ще ми „изяде“ първия баир. Колата обаче дърпа здраво – 204 к.с си казват думата. И постепенно забравям, че съм с електромобил. Впускам се в общата надпревара. Карам между 120-130, дори до 140 км/ч. По каталог дават максимална скорост 167 км/ч. Колата има отлично поведение и стабилност – батерията (със 7-годишна гаранция) в пода под седалките от втори ред създава нисък праг на тежестта и я прави стабилна. Все пак не е ракета (ускорението е  7,8 сек, а теглото е почти 1800 кг) .

 

Оглеждам по-добре салонът на е-Niro, който е много приятен и въпреки, че е черен (лично аз все си представям, че салоните на ел.колите трябва да са по-светли и по-ефирни) този много ми харесва. Дигиталният кокпит със 7-инчов TFT LCD инструментален панел (опционално се предлага 10,25" ) е с елегантна декорация в черен лак със сатиниран хром и сини елементи стои много модерно. Оставам очарована от скоростния лост, който е един кръгъл джойстик. Арматурното табло е изработено от висококачествени, меки на допир материали. Седалките са като кресла и се супер удобни. Високото стоене на пътя ми дава допълнително усещане за „владеене на ситуацията“.

Замислям се, че това е един пълноправен семеен автомобил, който разполага с всичко необходимо за пътуване 

 

Но какво става с километрите? Какво ми остава, е най-важният въпрос? Излизам от магистралата към Ботевград и виждам, че за 50 изминати километри са заминали ок. 100 и съм малко под 350. Замислям се, че реално, ако така карам, бих могла да измина 250 км максимум.

Вече минавам на друга скорост и полека километрите започват да се увеличават. Имам още 30 км до крайната ми дестинация и пристигам там отново на 350:).

 

На другия ден решаваме да се разходим малко из черните пътища в региона, в подножието на планината. Кросоувърът напълно позволява такива разходки сред природата. А и някак се чувствам съпричастна, че ще бъда сред нея с нулеви вредни емисии. Движим се бавно с изкачвания и спускания, като изминаваме около 20 км. Прибираме се и се гордея, че съм направо отличник – 75% батерия и 350 км. Всъщност лично за мен, е истинско предизвикателство да балансирам между нормална скорост и икономично каране – напълно е възможно.

Понеделник сутрин потеглям обратно по магистралата към големия град. В София минавам през няколко бързи спирки в центъра (винаги изпитвам душевно задоволство, когато с електрически автомобил мога да спра безплатно на всички сини и зелени зони). Връщам тестовия автомобил почти с половин пълна батерия.

 

Правя си заключение: ето един типичен пример за извънградско пътуване, без да изпитвам притеснение, че ще остана на пътя и няма да има кой да ми даде една туба бензин. Бих могла да отида и до Троян например или до Карлово и ако съм по-внимателна само с една батерия. Остава най-важният въпрос на българите: „Да, ама до морето ще стигнеш ли?“ Честно казано по-скоро си мисля, че няма и ще трябва да заредя малко в Стара Загора, на представителството на KIA в града, безплатно. Но… като един истински скорпион ми остава мисълта, че може и да стигна безпроблемно от София до Бургас и това е следващото ми предизвикателство.

Въпреки това, e-Niro много променя представите за електрически автомобил и излиза категорично от концепцията на градски. Тук идва и още един момент – цената: без малко 87 хил. лв. Не е малко и със сигурност за много хора именно тя е препъникамъка.

 

Facebook коментари