Fiat Abarth 595 Competizione – жилото на един скорпион (тест драйв)

Той е скорпион и аз съм скорпион, той е роден в Италия, а аз говоря родния му език. Ще се жилим, но ще станем приятели. Той е Fiat Abarth, а моите италиански приятели често ме наричат „La Ina”.

 

Името Abarth се превръща в истерична любов по пистите през 50-те и 60-те години на миналия век. Малката италианска компания, която произвежда компактни спортни модели изгрява спортните версии на Fiat 500, по който италианците, а и света обожават. Карло Абарт вижда, че мъникът има състезателен потенциал, слага емблемата на предния капак и наточеният Fiat 500 Abarth започва да мачка по-големите по време на ралитата.
Както често се случва славата на Abarth отминава и остават бледи спомени. Преди няколко години обаче възраждането на името започва и днес на сцената е модерен Fiat 500 в тунингованата версия Abarth, който определено създава тръпка.

 

В центъра на новата гама 595 са версиите “Competizione” и “Turismo”, които изразяват двете личности на Abarth. 595 Competizione е по-радикален и е предназначен за тези, които имат адреналинова страст, а 595 Turismo залага на ценностите и комфорта, характерни за италианските GT автомобили, с красиви детайли, интериор от кожа и Urban пакет, това, което в модните среди наричат просто „,Made in Italy”.

Новият Fiat Abarth 595 определено е впечатляващ. Класиката от няколко десетилетия е запазена, но отпечатъкът на съвремието го прави модерен автомобил . Кръгли фарове, масивна броня, огромен въздухозаборник и отвори за охлаждане на спирачките, хромирани дръжки на вратите и издутината над решетката, заменянето на всички емблеми на FIAT с тези, на скорпиона са перфектно съчетани.

 

Бронята е удължена, като цялата дължина на колата е се е увеличила с 54 мм. Арките на колелата са раздути, за да могат да се наместят 17-инчовите колела. Типичната трапецовидна форма е запазена, а пътният просвет е намален с 15 мм спрямо Fiat 500, като така центърът на тежестта става още по-стабилен.
На покрива, който е в контрастен черен цвят, е монтиран спойлер, а в задната е интегриран дифузьор, в комплект с изпускателните тръби от двете му страни, които издават такъв звук, че няма как минете, без да ви чуят.

 

Сядането в автомобила предизвиква усмивката ми – явно ще ме тестваш колко килограма съм и ще се събера ли в супер спортната седалка Sabelt с мека Алкантара тапицерия (кожена при версия Turismo), с масивни странични опори и интегрирани облегалки за главата. Чувствам се като в корито. Интересно обаче, че спътникът ми, който и висок 180 см и е с широки рамена също се събира. Зад него обаче няма място за друг пътник, защото седалката му е опряла задната. Аз, понеже съм 160 см и карам с дръпната напред седалка, съм освободила място за още един такъв като мен. Над главите ни обаче има достатъчно място, така че не се чувстваме като в дядовата колибка. 

 

 

Багажничето, както може да се очаква, е повече от компактно – 185 литра, но пък ако се наложи, задните седалки се свалят и товарният обем може да нарасне до 550 л.

 

На централната конзола е тъч таблото, много лесно за навигиране, а пластмасата около него навява асоциации за карбон. Масивният волан на Abarth има нова визия и е с три спици, „отрязана” долна част, (много практично за минималистичните размери), а в центъра му се кипри скорпионът. Облицован е в перфорирана кожа и Алкантара, а козирката над таблото за водача също е в този мек и приятен на допир материал.   Оборотомерът е монтиран в големия скоростомер, който се вижда отлично, а в центъра му е екранът на бордовия компютър. От лявата му страна е сензорът за налягането. В центърът му се изписва и режимът, на който се шофира.

След като се намествам на седалката и натискам бутона, чувам онзи гърлен звук, който ме кара да трепна. Охо, малкият показва характер още на място. Под капака на 1,4 T-Jеt 4-цилиндров бензинов двигател с турбокомпресор 1,4 T-Jеt се крият 180 к.с., съчетани с 5-степенна ръчна скоростна кутия.  Ускорението 0-100 kм/ч е за  6.7 секунди. 

 

Потеглям. Абартът почва да отчита всяко камъче по пътя. Минавам през софийския квартал „Дружба” по едни по-индустриални пътища, където пресичам и железопътна линия – това е изпитание за тялото. Мегатвърдото окачване ме кара инстинктивно да стисна по-здраво волана. Не съм карала подобен автомобил досега (а имам стотици хиляди километри зад гърба си). Много странно усещане. Най-сетне се измъквам и се качвам на магистрала „Хемус”. Хайде сега да те видим, скорпионе! Натискам педала и мъникът започва да се набира, а звукът става страхотен. Шумно е, ама няма как да е иначе. Натискам и бутона за спортен режим и изведнъж колата се изстрелва – всичко се нажежава за екшън. „Ям” колите като топъл хляб.

 

Заради ниския център на тежест и твърдото окачване, колата стои стабилно, но всяка малка дупчица на пътя я отчита безусловно. Системата за разпределение на въртящия момент помага в завоите, като спира едно от задвижващите колела и затова по-нататък вече по тесен път се чувствам като истински състезател. Кормилното управление е оборудвано с адаптивен електрически усилвател, което става също доста твърдо при спортния режим.

 

Понастъпих скорпиона и той ми даде разход почти 10л/100 км. После, като го успокоих слязох на 7,5 л/100 км. Няма как да не изпитате удоволствие от този автомобил. Едва ли обаче е най-удачното решение за градски, защото тогава съвсем ще лъснат неравностите по улиците. Да го качвате по тротоарите е почни немислимо. Но пък със сигурност ще ви забележат и ще си кажат, че имате много вкус. Да не мислите, че обувките с висок ток са удобни? Но пък са толкова красиви и правят всяка жена изключително елегантна.  

   

снимки: авторът