Идеи за един неизползван от пазара на труда потенциал

Бизнес ценности и реалности при наемане на хора с увреждания
Автор: 

Капка Стойкова

Консултант Човешки ресурси, www.development-zone.net

„Дали е удачно кандидатите за работа да вписват ТЕЛК-а в CV-то си?“, попита ме един мой клиент, когото консултирам в процеса на търсене на работа. Всъщност, зависи за къде си търси човек работа.

В разговор с австрийски колеги, кариерни консултанти научих, че при тях е съвсем обичайна практика в автобиографията на кандидата да се посочват минали и актуални заболявания, които биха оказали ефект върху тяхната работоспособност. А моя позната, мениджър „Човешки ресурси” в българска компания, открито заяви, че определено не би препоръчала това на кандидатите. Тя поясни, че към момента „бизнесът“(т.е. вземащия решение мениджмънт на компанията) не е напълно готов, а може би и подготвен да приеме кандидати с увреждания. И това, на фона на все по-острия недостиг на квалифицирани кадри!

Кога усещаме болката?

За съжаление, въпреки често гръмко афишираните ценности на компаниите, като уважение и толерантност към различията, реалността показва, че има неофициално отхвърляне на кандидати с увреждания поради причини от най-различно естество. А изискваните от държавата „квоти“ за наемане на хора с увреждания се „тушират“ с факта, че в тези квоти, бременните служителки и хората с увреждания се декларират заедно...

Първата ми реакция беше на възмущение от поредното лицемерно афиширане на ценности. Как така обичаме да говорим са социална отговорност и да се представяме за приемащи различията и хора с отворени възгледи, а при наемането на хора да правим обратното? И цялата ни „отвореност“ и „отговорност“ се демонстрира чрез пунктуални акции като дарения по Коледа или други социално ангажирани корпоративни инициативи. Те облекчават съвестта ни, но всъщност, държат извън организациите хората с увреждания. Едно е да правим благотворителна акция, напомнящ ни за кратко за „проблема“, а съвсем друго е да е работим ежедневно в офиса с колега с увреждания.

Реших обаче, да отида оттатък елементарното морализаторско осъждане и да се опитам да разбера такава една реакция на хората от бизнеса. А отговора намерих, четейки книгата за популярна невронаука „Мозъкът това си ти“ на Дейвид Игълман. Просветна ми каква би могла да бъде евентуалната причина за тази реакция в частта „Радостите и мъките на емпатията“. В нея авторът говори за невронните зоните в мозъка, които се активират, при изпитването на болка, наречени „матрица на болката“. Оказва се, че тази матрица на болката се активира не само когато са ни уболи по пръста, например. Голяма част от невроните в нея се активират и когато видим как бодат някого по пръста или когато го виждаме да страда. Това става благодарение на т.нар. „огледално отразяване“. Ценна еволюционна функция, която сме развили, за да можем да предвидим намеренията на другите. И както казва Игълман : да изпитваме емпатия към други хора, означава буквално да чувствате тяхната болка.

Ако се върнем на темата за интегриране на хората с увреждания в бизнеса, би могла да бъде разбрана първоначалната съпротива на някои хора от организацията. Възможно е те просто да се страхуват да изпитват тази „социална болка“, представяйки си, че виждат ежедневно някакво физическо (или ментално) затруднение на колега.

Разбира се, това е моят лична хипотеза. Поемам риска да бъркам, но целта ми е не научната обосновка, а просто разбиране и търсене на решения. Не е идеята да осъждаме „лошия“ бизнес, а по-скоро да окуражим конструктивното и прогресивно любопитство и устойчива отговорност, което, вярвам, всеки от нас има закодиран в съществото си.

Защото в точно тези времена недостиг на квалифицирани и мотивирани хора, да се игнорират хиляди потенциално подходящи кандидатури на хора с увреждания е чисто прахосничество. Опита ми досега (в работата ми със сървайвъри след онкологично заболяване и не само) показва, че давайки шанс на човек в увреждане да работи за една организация, то правим голям жест и за човека, и за организацията. С такова едно решение бизнеса се сдобива с човек, който е изключително ангажиран и мотивиран да работи, да се учи и развива.

Да дадем шанс

Първата идея, която ми хрумва, е, в процеса на подбор, да се даде шанс на кандидат с увреждания най-напред да покаже реалните си знания и мотивация за работа. С помощта, например, на онлайн тестове, решаване на работни казуси, изпратени по имейл, телефонно интервю и други дистанционни методи. И чак след като се видят резултатите на кандидата, да се комуникира в подходящия момент и по-подходящия начин на мениджъра, който си търси хора, за увреждането на кандидата и за необходимостта от по-специфични условия при интегрирането му в работния процес. Т.е. да помислим как да „продадем“ първо компетенциите на кандидата и после всичко останало.

Ще приемем ли на работа във фирмата си Стивън Хокинг?

Представете си един програмист или инженер, който след катастрофа или поради някаква дегенеративна болест не може вече да движи крайници, но пък е запазил мобилността на лицевите си мускули или дори само на клепачите. Настанен в инвалиден стол и с помощта на едно елементарно периферно устройство този човек може отново да програмира и да общува със света. Като Стивън Хокинг, например. И тук веднага изпреварвам възражението ви, че такива периферни устройства сигурно са сложни и скъпи. Уверявам ви, тези технологии не само са много лесни са за усвояване от хора със силни двигателни увреждания на всякакви възрасти, ползват кирилица, а и като цена могат да са съпоставими с един таблет, например.
Знам го, защото не само Дейвид Игълман посвещава цял раздел от книгата си, но и познавам отблизо каузата на фондация „Асист – Помагащи технологии“. Целта на тази неправителствена организация, носител на втора награда за социални иновации за 2016 г. от Министерството на труда и социалните политики, е да информира бизнеса, образованието и законотворците за невероятната достъпност, която имаме вече на разположение, благодарение на помагащите технологии.

Помощта на технологиите

В България, за разлика от развитите страни, тепърва се очакват важни законодателни стъпки в тази посока. Надеждата е, че те ще дадат наистина реални шансове на хората с увреждания за пазара на труда. Във връзка с това е важно да се имат предвид и високо технологичните помагащи технологии, които фондация "АСИСТ - Помагащи технологии" популяризира и разпространява близо 3 години у нас. Една от тях е тази за контрол с поглед. Тя дава възможност на деца и възрастни с физически увреждания да използват компютър с движения на очите. Според председателя на Управителния съвет на фондацията и виден учен в областта на когнитивните науки, доц. Морис Гринберг, използването на компютър дава големи възможности за обучение, включително и професионално. За хора с придобити увреждания, които вече имат образование и компютърни умения, тези технологии позволяват да продължат да използват компютър и в някои случаи да продължат пълноценно своята професионална дейност. Според доц. Гринбърг е особено важно включването на хората с тежки физически увреждания в системата на подкрепена заетост да става на базата на набор от компетенции и съответни дейности, които могат да бъдат извършвани на компютър или през интернет. Тези компетенции и дейности могат да станат основа за изготвяне на длъжностни характеристики, съобразени с възможностите на хората с увреждания, които да са привлекателни за работодателите. Спектърът от възможни компетенции е изключително широк, защото помагащите технологии за контрол с поглед дават пълен достъп до възможностите на информационните технологии. Той може да включва от набиране на текст, преводи, връзка с клиенти до програмиране и е-търговия.

Докато търсех материали по статията, попаднах и на сайта на Фондация „Светът на Мария”, в който също има много и ценна информация за работодатели и практики за интегриране в бизнеса на хора с ментални увреждания.

Убедена съм, че вече и в България, съществуват много и най-различни инициативи, и когато един предприемач има нужда от съвет и подкрепа в каузата си за наемане на хора с увреждания, то той може да намери и избере най-подходящите партньори.

Пролетта е време за събуждане от рутината и предприемане на нови и интересни проекти. Такива, в които социалната отговорност не е показен PR, a устойчиви и полезни за бизнеса решения.
 

Коментари

3-месеца в стъклена стая бях затворен от Хамериканска компания за да ме пречупят и за да се съглася по 331 от КТ...... Мнооого сме далеч от реалността....

Познавам доста работодатели, които наемат лица с увреждания или предприемат действия, за да задържат такива лица, защото са им ценни. И...малко уточнение-бременните и лицата с увреждания не са в едик кюп, т.нар.квоти да различни и не се декларират заедно.

Моля коментирайте