Когато се каже GS1, повечето хора го свързват баркодове по стоките. Те са средство за представяне на информация в машинно читаем вид. В основата на стандартите GS1 е уникалната система за автоматична идентификация и маркиране на продукти, логистични единици, услуги, локации и други с баркод. В Българя обаче все още се използват всички предимства и възможности на системата. А какви са те, разказва Цвета Братанова GS1 България:
Г-жо Братанова, може ли да се търгува днес без стандарта GS1? - Може. Но все по-често при уточняване на договорните отношения или в процеса на работа, независимо за какъв сектор става въпрос, се появява изискването за използване на автоматична идентификация и електронен обмен на данни (поръчки, авизо за доставка, фактура и други) по стандартите GS1. Използването на тези стандарти повишава ефективността на процесите и облекчава комуникацията между бизнес партньорите, които освен че имат различни функции по веригата за снабдяване (производител, транспортна фирма, дистрибутор, търговец на дребно или едро, логистична фирма и други) могат да бъдат от различни страни и различни континенти. Стандартите GS1 позволяват еднозначна идентификация на търговски и логистични единици, валидна в цял свят, предвиждат подходящи технологии за записване и четене на информация с цел автоматична обработка на данните. Портфолиото на GS1 включва стандарти за електронен обмен на данни, между които поръчка, авизо за доставка, фактура и други, и методи за съхраняване на синхронизирани основни данни. В повечето случаи в практиката се започва с идентификация на търговските единици и маркирането им с баркод, след което се преминава към електронен обмен на бизнес документи и въвеждане на логистичните етикети. Разширява се приложението на платформата за синхронизация на основните данни, която предвижда изграждането на бази данни, свързани посредством глобален регистър. За всеки от компонентите се прилагат определени стандарти GS1.
За какъв тип търговци и производители е препоръчителен (или задължителен) този стандарт? Може ли да се използва и от малки фирми? - В случая не става дума за един стандарт, а за множество от стандарти, които са разработени и се разработват в рамките на платформата Global Standards Management Process (GSMP). В ревизирането и усъвършенстването на съществуващите вече стандарти и разработката на нови участват самите потребители на тези стандарти без ограничение дали са малки, средни или големи фирми. При необходимост от стандартизиране на даден процес се свиква работна група и заинтересованите фирми могат да заявят участие в нея http://wr.gs1.org . За активните работни групи информация може да се получи на адрес http://www.gs1.org/gsmp/community/working_groups. Стандартите, които се явяват резултат от този работен процес, са на разположение на всички членове на Международната асоциация GS1. Ползите от приложението на стандартите са най-големи, когато се прилагат от всички участници по веригата за снабдяване, а не в рамките на едно локално решение. Стандартите са подходящи както за големи, така и за средни и малки предприятия. Те не са задължителни и имат доброволен характер, но са се доказали във времето и са се наложили в практиката.
До колко в България е навлязло ползването на стандартите? - Стандартите GS1 се прилагат в България, въпреки че към настоящия момент използването им може да бъде сравнено с притежаването на смарт мобилен телефон, на който се ползва единствено функцията за набиране и приемане на разговори. Тоест към настоящия момент ползването на стандартите е ограничено почти само до определянето GS1 Глобални номера на търговските единици (Global Trade Item Number, GTIN) и маркирането на продуктите с баркод. За да формират GTIN номера фирмите се нуждаят от GS1 фирмен префикс, който се определя от Националната организация GS1 (за нашата страна това е GS1 България). GS1 фирменият префикс е основна част от структурите за кодиране, с изключение на структурата GTIN-8 и осигурява достъп до всички приложения, които използват стандартите за идентификация, напр. идентификация на търговски единици или услуги, логистични единици, амбалаж за многократна употреба, фирмата като юридическо лице и нейни физически локации.
От тази година се засили интересът към изготвяне на логистични етикети по стандартите GS1 за идентификация на палети, доставяни към търговските вериги в България. В предходни години подобен интерес се е появявал единствено тогава, когато дадена фирма изнася стока за страни като Германия, Франция, САЩ и други. Тоест в момента в България се случват съвсем естествени процеси по разширяване на приложенията на стандартите GS1, които в други държави вече са се наложили и се използват активно в практиката. Активност има и по отношение на стандартите за електронен обмен на данни. Големи търговски вериги въведоха EDI със свои доставчици. За стандарт на съобщенията се използва EANCOM (най-често използваните електронни съобщения са поръчка ORDERS, авизо за доставка DASADV, авизо за получаване RECADV и фактура INVOICE). Предаването на съобщенията се осъществява чрез платформите на основните доставчици на EDI-услуги в България.
GS1 България към БТПП има повече от 3800 фирми-членове, което е показателно за това, че стандартите се използват в България. Фирмите-членове са от хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, текстилната индустрия, химическа промишленост, мебелната индустрия, дистрибутори и спедиторски фирми, и представляват както големи, така и средни и малки предприятия. Развитието и внедряването на нови технологии, автоматизацията на процесите и глобализацията на пазарите определено ще повлияят едно засилено прилагане на решения, които се базират на стандартите GS1. Интересен аспект от внедряването на стандартите е сферата на здравеопазването, където се цели повишаване безопасността на пациентите и подобряване ефективността и прозрачността на веригата за снабдяване и стандартите GS1 са подходящ инструмент за това.
Какви предимства дава стандарта? - Стандартите GS1 служат като основни правила. Те са свързани с автоматизиране на процесите и имат основен принос за повишаване на тяхната ефективност. Те предлагат: - Хармонизиран подход за идентификация и кодиране на адреси, търговски и логистични единици, услуги, локации и др., който се прилага в цял свят - Електронен обмен на основни данни и данни за транзакциите, и стандартизиране на структурата на електронните съобщения и на процесите в рамките на съответната организационна структура и между отделните партньори по веригата - Бързо и точно обхващане на данни в отделните точки по веригата за снабдяване (напр. получаване на стоки, складиране, изпращане) - Подобрено следене и управление на складовите наличности и продажбите - Намаляване на грешките от ръчно въвеждане на данни - Повишаване качеството на обслужване и безопасността на крайните потребители спестяване на време - Намаляване на разходите и други.
Как се получава GS1, какви изисквания има към фирмите, колко време отнема и какви такси се заплащат? - България е член на GS1 (преди ЕАN International) от края на 1991 г. Официален представител на България в GS1 e Българската търговско-промишлена палата. Въвеждането, развитието и контрола върху правилното приложение на стандартите GS1 в България се изпълняват от Съвет GS1 България към БТПП (преди EAН България). Ползването на стандартите GS1 е свързано с членство в GS1 България. Членове на GS1 България могат да бъдат всички регистрирани в България търговци, кооперации, юридически лица с нестопанска цел и селскостопански производители. Документите за членство се подават до Бюрото на GS1 България по утвърдената за тази цел процедура. Необходимите документи могат да бъдат намерени на сайта на GS1. Условията за членство, размера на встъпителната вноска и годишния членски внос са представени в регистрационната форма. Регистрационната форма и документите, които се прилагат към нея, се утвърждават от Бюрото. Бюрото на GS1 България издава удостоверения за GS1 фирмен префикс и за определените идентификационни номера. Регистрацията отнема от 2 до 5 работни дни.
