Интелектуалната собственост в Дигиталния свят

Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ организира семинар за промените в уредбата на Търговската тайна, новостите в сферата на Авторското право и свързаните с тях предизвикателства, Изкуствения интелект и бъдещето през призмата на „умните“ договори.
Старт на семинара се даде с панел по темата за Търговските тайни и защитата им от конкурентите. Акцент бяха мерките за превенция и отговорността за нарушения съгласно Закона за защита на търговската тайна.

Бенислав Вътев, Асоцииран партньор – Ръководител практика „Корпоративно и Търговско право“ в „Попов, Арнаудов и партньори”, откри панела с причините за значимостта на Търговските тайни  за бизнеса.

"Директивата предвижда засилена защита за чувствителна информация и ноу хау от всякакъв вид, стига да има търговска стойност и тази стойност да идва от запазването на информацията в тайна. Една от причините да обръщаме внимание на търговската тайна в светлината на проблемите пред интелектуалната собственост в дигиталния свят е, че едни от типичните обекти на защита, които биха могли да представляват търговска тайна са софтуерните продукти. Ако изключим защитата по линия на търговската тайна, софтуер би могъл да бъде защитен по линия на авторското право, но в този случай единствено сорс кодът би получил правна защита."

Адв. Христо Копаранов, Партньор и Ръководител практика „Конкурентно и потребителско право“ в кантората, разгледа темата през възможните превантивни стъпки и в кои случаи може да се позовем на Закона за защита на търговската тайна и в кои – на Закона за защита на конкуренцията.
„Важно е на ранен етап да се прецени за коя информация е съществено да остане в тайна и какво би коствало нейното изтичане. Това би позволило предприемането на адекватни мерки, с които да се предпази тази информация. Ако нищо не е направено за нейното опазване, то и законът след това не дава възможности за защита. За да може да се възползваме от неговите възможности, трябва да самите ние да сме били внимателни и проактивни в опазването на тайната и тогава, ако въпреки така предприетата от нас защита, информация все пак изтече, ще може да търсим законова отговорност, както и да поискаме съдът да наложи мерки за защита.“

„Къде съхранявате конфиденциална информация? Как я комуникирате със своите служители или колеги? Технологиите помагат, но без нужната информираност понякога могат да създават и проблеми. Масово използваме мобилните си телефони, за да преглеждаме служебни мейли, които понякога съдържат и информация, която спада към Търговската тайна, без да са маркирани като конфиденциални. От огромно значение е служителите да бъда обучени относно това какво могат да споделят и по какъв начин – криптирана информация, защитена от парола, а също да знаят какви са санкциите в случай на неспазване“, допълни Александър Стаменов, CLICO България

Емилиян Арнаудов, Партньор и Управляващ съдружник в „Попов, Арнаудов и партньори“ и Цветелина Холиянова, Експерт в Направление „Търговско право и регулации“, разгледаха промените в авторскоправната уредба от гледна точка на различните участници в единния цифров пазар с новата директива.
“Законодателство трябва да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие", се заявява в преамбюла на новата Директива относно авторското право в цифровия единен пазар.

Промените в областта идват от острата необходимост от модернизиране на вече остарялото законодателство. Последната обща директива е от 2001 г., от епохата без социални медии, а в годините след това цифровата среда и икономика се развиха значително. ЕС измени своята правна рамка в областта на авторското право, така че да съответства на днешната цифрова среда и да проправи пътя към един истински цифров единен пазар, но не без критики.

„Има виждане, че новата директива не само не подобрява положението за издателите, но и би могло да наруши начина, по който обикновените потребители споделят информация чрез линкове, като внесе хаос в интернет. Това би могло да има негативен ефект и върху качеството на журналистиката, като насърчи жълтите и „фейк“ издания. „Фаталният 13-ти член“ (член 17 в окончателния текст на Директивата), отнасящ се за големите платформи и социални медии, е един от най-обсъжданите, защото според него е задължение на платформи, като Google News или Facebook да получат разрешение от правоносителите на видео и музикално съдържание - например чрез сключване на лицензионно споразумение. Платформата ще носи отговорност, ако на сайта й има споделено съдържание, за което тя не е платила, но само ако не е получила подходяща и необходима информация за конкретни произведения от правоносителите. Така тя става отговорна за споделеното от потребителите си“, сподели Цветелина Холиянова.

„В някои от предишните проекти на Директивата имаше предвиден автоматичен филтър. Това изключително много притесняваше противниците й, тъй като то би било опасно, когато става дума например за публични събития от обществено значение - било то протести или образователни събития. Филтрирането трябва да е направено така, че тази важна информация да достига до широката общност. Съгласно окончателния текст Директивата само допуска, без изрично да налага филтриране на съдържанието в интернет. Днес тя официално влиза в сила в България, след като беше обнародвана на 17 май, а през следващите 2 години страната ни ще има възможност да анализира изискванията и възможните й ефекти, като адаптира нейните разпоредби в националното ни законодателство, съобразявайки спецификите у нас“,  допълни Емилиян Арнаудов.

От друга страна, директивата цели да помогне на издателите и създателите на съдържание онлайн, като им предоставя изключителни права над последващото онлайн разпространение на техните публикации. Това означава, че новинарските агрегатори, като Google News, са задължени да получат разрешение за използване на публикации от техните създатели или издатели. Към днешна дата тези агрегатори масово възпроизвеждат чуждо съдържание, но отрязъците, които предоставят, са достатъчно дълги и читателите не виждат нужда да отворят сайта, създал новината, за да я прочетат цялостно. По този начин се ощетяват медиите, създаващи собствено съдържание.

Сибина Ефтенова, Ръководител Направление Търговско право и регулации, откри панела за изкуствения интелект и „умните договори“ и тяхната роля в бъдещето. По темата се дискутираха както ползите от технологиите, така и правните проблеми, които те поставят.

„Изкуственият интелект има своите тъмни страни. Една от тях са т. нар. deep fakes или фалшиви видеа, създавани с помощта на изображение и гласови данни на известна личност, които могат да създадат много критични ситуации. Представете си да гледате или слушате видимо официална позиция на лидер на дадена държава, заявяващ агресивна позиция срещу друга, както и резултатите, до които може да доведе това. Днес ставаме свидетели и на фалшиви новини, създадени изцяло от изкуствен интелект, без намеса на човек, които често имат гръмки заглавия и се разпространяват много бързо в огромен мащаб, което е притеснителна тенденция“, сподели юрк. Пепи Кузева от „Попов, Арнаудов и партньори“.

„Умният” договор в своята същност е компютърен протокол, който има четири основни функции. Да получава и съхранява информацията по договора - включително информация за събитие, свързано с определени последици или условия за изпълнение. На второ място, те получават и съхраняват стойност, докато настъпи събитието. Дотогава стойността е под контрола на компютърния протокол. Договорът обработва информация, а когато настъпи събитието, то се удостоверява автоматично и договорът самостоятелно изпълнява уговорените условия, прехвърляйки автоматично стойността до получателя. При дигитални активи това може да се случи автоматично. Всяка стъпка и промяна се записва автоматично в споделения регистър на blockchain, от който страните които разполагат с идентични копия. Тази система има и пълна одитна следа“, разказа  Емилиян Арнаудов.

„Умните“ договори имат много бизнес приложения. Едни от най-големите компании в международен план, като Wallmart и Amazon, ги използват. Но те са приложими за други бизнеси.
„Индия е една от юрисдикциите, които прилагат „умните“ договори в банковия сектор. Според официални данни една от банките в държавата има над 250 корпоративни клиента, ползващи приложението им за „умни“ договори за локални и международни сделки. Застраховането е друго направление, в което се използват smart contracts. Застрахователна компания вече предоставя услуга, чрез която автоматично се изплащат обезщетения на пътници, ако полетът им закъснее с 2 часа. Според данни на компанията тя има 80% покритие на международния пазар, а до 2020г. очаква то да стане 85%“, завърши Ивет Хараланова, Младши асоцииран партньор