Въпреки, че имат много положителни страни, глобализацията и съвременните комуникации крият някои клопки за развитието на индивида. Първата е отказът от собствено творчество. Тук особена роля играе развлекателната индустрия. Не композираме, свирим или пеем, а слушаме единствено готова музика. Не рисуваме, а посещаваме галерии пълни с картини, не поемаме риска да живеем според собствените си вярвания и желания, а гледаме с часове актьори и участници в „реалити“ програми. Не отричаме масовата култура и масовите забавления. Те имат своето място в живота ни, стига да не обсебват изцяло съзнанието и да му позволят да „живее по своя собствен план“. Трябва да се научим да използваме, организираме и контролираме работата и свободното си време според нашите нужди. Според C.K. Brightbill: „Бъдещето принадлежи не само на образованите хора, но на тези, които са образовани да използват свободното си време мъдро.“ Ако съсредоточим цялата си енергия, мисъл и емоция във визията за нашата мечта, ако се осмелим да действаме, тя не само ще се реализира по най-лекия и съвършен начин, но и ще имаме време и сили за още много и различни дейности и животът ни ще стане по-изобилен и пъстър.
Често се сблъскваме с посредственост в бизнеса или изкуството. Това се получава, когато мотивацията е следствие на външна намеса или подражание на успешен към момента модел. Това е и другата неусетната клопка пред нас, която ще наречем „подмяна на ценностите“. Съвременното общество и медиите налагат модели във всяка сфера от живота ни и нашите истински стремежи често даже не биват осъзнати. Понесен от огромната инерция на тези мисъл-форми, символи на човешките желания, човек лесно изгубва себе си. Внушават ни се определени модели на подражание, както в бизнеса и свободното време, така и в основополагащи етапи в живота ни като избор на професия, цел и път. Колкото по-несигурен в себе си е човек и търси външно одобрение, толкова по-лесно се отказва да търси своето призвание и се поддава на “подмяна на ценностите”. Бяхме свидетели как до скоро всички искаха да завършат банково дело или финанси и да работят в банка или подобна институция. Всички знаем „мъдрата“ поговорка, която със сигурност е повлияла на решенията в живота на доста хора: „музикант, къща не храни“. И какъв е резултатът?
Не сме търсили статистика, но най-вероятно 50% от висшистите от последните 20 години са икономисти или прависти
Така се появява и посредствеността в това, което правиш. Не че самия ти си посредствен, просто това не е твоето призвание. За да не звучим песимистично и ще ви споделим, че винаги има възможност за промяна и никога не е късно за това. Ако потърсите ще намерите много примери за велики писатели, художници, откриватели и предприемачи, които са променили насоката на действие и са постигнали успех в зрелите си години. Най-важното е човек да открие и следва своя път. Само тогава удовлетворението от живота няма да позволи на старостта да помрачи и обезсмисли натрупания опит. Или както всички обичаме да казваме: да послуша сърцето си!
През последните години, литературата и семинарите за усъвършенстване заляха пазара и станаха по-четени и посещавани от булевардните романи и холивудските „блокбъстъри“. От всякъде към нас приижда информация какво трябва да постигнем, какви трябва да станем и на кого да приличаме. Но ако погледнем по-дълбоко, малко от тях дават достижими идеи в ясни и изпълними стъпки, без да трябва да прекарате … 7 дни с Доналд Тръмп или 7 години в Тибет. Малко от тях показват как, по какъв начин да постигнеш своята цел.
Един от най-преките пътища за успеха е творчеството. Защо ли?
Най-вече защото то е най-директният начин човек да опознае себе си в дълбочина, да открие своите заложби и сила. А както знаем, всеки от нас носи нещо могъщо в себе си. Може би той дори не подозира, че то съществува, но ако успее да го види, ще разбере, че е способен да направи всичко.
От друга страна заниманията с изкуство развиват творческите способности и освобождават от натрупания стрес. Когато твори, човек неусетно премахва сковаността, еднопосочното мислене и стереотипите (убиец за всякакво предприемачество) и развива гъвкавост и лекота на ума. Срещата с „изкуството в действие“ ни карат да развиваме по-цялостни възприятия, да включваме в употреба и своето дясно полукълбо – абстрактния ум. Но най-важното е, че чрез творчеството човек достига до най-чистите свои кътчета, съчетава ум и емоция в градивна посока и постига непостижимото – любовта към самия себе си и оттам към цялото човечество. Да спрем до тук с рационалните доводи. Ако искате да преживеете безграничния творец, който сте – каним ви да нарисуваме заедно една картина. Приключението може да започне … сега!
За информация и вдъхновение:
www.unity.bg
