Искате яхта? Вземете си Peugeot 508 SW! (тест драйв)

Престоеше ми пътуване към южна България, към Крумовград, в най-горещите августовски дни – 310 км от София. Никога не бях ходила до този град, но само си представях как земята там се цепи от жегата. И в този момент миражното спасение ми дойде под формата на „красива бяла яхта”, но на 4 колела – комбито на Peugeot 508.

„От Хасково поемаш към с. Манастир и след това през яз. Студен Кладенец, това ти е пътят!”, ми каза мой колега, запознат с маршрута. Нищо не ме ориентираха тези места, защото регионът наистина ми беше леко „тъмен”, пътувала съм единствено до Кърджали.

 

Само метнах двата сака в багажника, които буквално се изгубиха (530л обем, въпреки, че това не е от най-големия багажник за комби) и директно потеглих по магистрала „Тракия”. В 2 часа следобед термометърът на колата отмери 39 градуса! Ще е жежко! И горещата борба с трафика и тировете започна. Преди това обаче успях да настроя в движение температурния комфорт – на 10-инчовия централен екран и т.нар. i-Cockpit, който е идентичен със седана, всичко е дигитално и с докосване. Като човек, на който смартфона не слиза от ръцете, съм свикнала с тъч операциите, но може би за някой друг ще изисква време да свикне да управлява всичко с ръка докато шофира.

Имам чувството, че плувам – меко и плавно, без никакви странични вълни, а в купето е прохладно. Тестовият модел е с бензиновия двигатели с обем 1,6 литра/180 к.с. (предлага се и с 225 к.с.) и 8 степенна автоматична скоростна кутия. Не ме изстрелва като пършинг, но е напълно достатъчно, за да се справи с една по-натоварена ситуация (особено на връщане по магистралата, когато се надпреварвахме с турските гастарбайтери и българските нерваци, които ти застават на стопа и ако могат ще те прескочат). 

 

Карам леко по инерция до Пловдив и след това разклона за магистрала „Марица”, където ситуацията коренно се успокоява и вече мога да се насладя на шофирането и автомобила. Най-сетне има смисъл да включа круиз контрола и да отдъхва. Харесвам компактния, „отрязан” отгоре и отдолу волан, който има едно от най-добрите сервоуправления. На 12,3-инчов приборен панел, чиято визия мога да променям чрез бутон от волана се проектира навигацията (отлично се справи по селата и паланките). Всичко излъчва усещане за премиум – класни материи, отлична изработка, пиано лак и тези клавиши… просто са любов. Седалката ми е супер удобна.

 

 

Минавам по околовръстното на Хасково, което е на ниво европейски път и завивам по табелата за яз. Студен кладенец. И теренът става друг – завоите почват да се редят, кратки спускания и кратки изкачвания следват едно след друго. И за цвят изведнъж изникват безкрайно свободни крави, които невъзмутимо се разхождат по шосето. Иначе няма жива душа. И с коли не се разминавам. Настилката е отлична, една дупчица няма – като по масло се пътува. Комби би било най-неудачният вариант за планинско непознато пътуване с много завои, но трябва да кажа, че 508SW се справи отлично, на едно място не ме подлъга, на едно място не поднесе, а 8-степенният автоматик буквално изнесе половината управление. На разположение имам четири режима Normal, Comfrot, Eco и Sport, като се отказах да се напъвам с последния – някак бученето не ми се връзваше на този автомобил.

   

И аха да ми писне от тези завои, пред мен се откри широката и величествена гледка на язовира, който е третият по големина в България и събира водите на р. Арда, а езерото му е дълго цели 29 км. Спирам на средата на язовирната стена, по която минава и шосето. Дългият автомобил е като бяла яхта спряла на пристана, която чака да и се полюбуваш. Е, много е красив. Отдавна съм променила схващанията си за комби, което в младежките ми години беше символ за пренасяне на пълни буркани от село (не че някога сме имали комби).

 

Модерните комбита пренаписват смисъла на тази концепция. Моделът взема вдъхновение от т.нар. модели „шутинг брейк“, които имат една цялостна обща динамична и спортна фигура. Вертикалните дневни остри LED светлини стоят великолепно и дават неповторим светлинен подпис. В задната част широката черна ивица, която преминава по цялата дължина и на която е разположен светлинния блок с характерните стилизирани лъвски нокти завършва великолепно цялостната визия на комбито. Един слънчев лъч се пречупва през перленото белият покрив. Ей, като картичка е!

 

Ех, ако можеш да поплувам, ама не мога – бързам, защото отивам към сърцето на най-новия златен рудник в България „Ада тепе” в Крумовград. Докато маневрирам, за да намеря най-добрата позиция се чудя защо няма камера за обратно виждане и то на комби? Някак нелогично в днешно време.

 

Иначе с френския лъв изминах малко над 800 км, в най-голямата жега, с разход, който по едно време достигна 5,9л/100 км (!). Справи се отлично, даде ми максимален комфорт и съм категорична, че този голям, семеен автомобил ще достави удоволствие на всеки, който обича дългите пътувания, без да се лишава, от каквито и да е удобства. Цената на тествания модел е 70 хил. лв. с ДДС. Яхта от това ниво (но втора употреба) с дължина ок. 10 м струва поне четири пъти повече:)