Ренета Паунчева е родена през 1962 г. Завършила е психология към СУ "Св. Климент Охридски", а като втора специалност - философия. От 2002 до 2005 г. е модератор и консултант към програма "Форум" на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Била е обучител по стратегията на Националната полиция "Полицията в близост до обществото" в периода 2003 - 2004 г. От 2000 г. е изпълнителен директор на Национален алианс за работа с доброволци. За контакти: тел.: 032/ 77 33 55, 0888 655 034 e-mail: renetaveneva@hotmail.com
Конфликтите в бизнеса между отделни компании, както и търговските спорове са често срещано явление днес. Много от тях се пренасят в съдебната зала, но малко са тези, които завършват с положителен резултат и за двете страни. От миналата година вече съществува Закон за медиацията (обн., ДВ, бр.110 от 17.12.2004 г.), който урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. Той е познат, широко разпространен и се прилага от десетилетия в САЩ, както и във всички европейски страни. Това е неформален, доброволен процес, при който независимо трето лице - медиатор, помага на страните да започнат преговори по спорни въпроси и да стигнат до решение. Конфликт и спор Съвременният човек има свобода да опознае и осъзнае връзките си с околните чрез конфликтните ситуации, в които е въвлечен всекидневно. Ненужно е да се опитваме да избегнем споровете и конфликтите в живота си. Важно е да се научим как да ги управляваме и да използваме положителния им заряд. В конфликтната ситуация участниците могат да търсят различни решения. Една от стратегиите е свързана с възможността страните доброволно да се съгласят да търсят решение, което е най-доброто за тях. Търсенето на мирно решение е една от ценностите на спора. Медиацията като начин за уреждане на спорове Участниците в конфликтна ситуация често търсят услугите на трета страна, която да улесни взаимодействието помежду им, да им предложи процедури и подходи, водещи до решение на спора. Характерно за демократичните общества през последните десетилетия е търсене на такива начини за уреждане на споровете, при които страните непосредствено участват в намиране на взаимоизгодно решение. Медиацията е възможност те да решат конфликта помежду си и да бъдат удовлетворени от крайния резултат. Посредникът между спорещите в тази поверителна и доброволна (участниците могат по всяко време да се оттеглят) процедура е медиаторът. Той им помага да намерят решение сами, като улеснява техните взаимодействия.
По време на срещите медиаторите не предлагат готови варианти, не проявяват пристрастност и не налагат определени решения
Процедурата е бърза, сесиите не отнемат повече от 2-3 часа. До споразумение се стига най-чес-то след две, до три сесии. Медиацията е и удобна. Сесиите се провеждат в подходяща зала, а при необходимост се състоят на друго неутрално място. Времето за тях се определя от самите страни. По принцип те имат повече и по-добри решения за своя конфликт и отношения, но лошата комуникация между тях, натрупаните отрицателни емоции, липсата на доверие и т. н. ги затрудняват да стигнат сами до взaимно изгоден резултат. Арбитърът или съдията, като външни институции в конфликта, както и съдебното производство изобщо, водят често със своите решения към още по-голямо задълбочаване на противопоставянето между спорещите и ги отдалечават от възможността да възстановят отношенията помежду си. Медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове е и възможност да се съхранят или възстановят взаимоотношенията между спорещите за в бъдеще и да се подобри комуникацията между тях. Това е много важно, когато конфликтите са свързани с бизнеса, семейството или междусъседските отношения. Арбитърът или съдията предлагат решение, за което страните в спора не носят отговорност защото не са участвали ефективно в процеса на търсене на решения. Това води до ниската им мотивация да спазват решението на външния арбитър и да не му се противопоставят. Като участват в медиационния процес, страните в спора сами стигат до решението, чувстват се отговорни за него и съответно са мотивирани да го спазват в много по-голяма степен. Това е така, защото медиацията дава възможност страните да разкрият и разберат по-добре своите нужди, потребности и интереси. Достигнатото чрез медиация споразумение отговаря по-адекватно на намеренията и потребностите на участниците в конфликта и поради това е много по-трайно. Страните в конфликта прибягват до услугите на "външен посредник" (съд, арбитраж) за уреждане на спора когато отношенията между тях са се влошили силно, когато конфликтът така е ескалирал, че срещите и преговорите помежду им са невъз-можни и търсенето на решение е стигнало до задънена улица без изход. Медиаторът в тези случаи има деликатната и отговорна роля да улеснява общуването и разбирането между страните, добронамерено и безпристрастно да ги води към съвместно взаимоизгодно решение. Само медиацията, като способ за решаване на спорове извън съда, може да позволи на страните да запазят, а понякога и да развият отношенията и общуването помежду си, да оставят конфликта "скрит и анонимен", както и негативните емоции от общността. Медиацията е конфиденциална процедура, подчинена на правила, които гарантират личните права запазване на личното достойнство и авторитет на участниците в спора.
Спорове, подходящи за медиация:
