Терминът „тантием“ е познат отдавна в търговското право, но не е толкова популярен и сякаш е отстъпил място на осъвременените схеми за бонуси и допълнителни периодични възнаграждения.
Произходът на думата „тантием“ е от френския език и се използва именно при уреждане на отношенията между собствениците на капитала на търговските дружества и лицата, управляващи същите, но непритежаващи дял от капитала. Тантиемът е допълнително възнаграждение, изплащано на управителя на търговско дружество, формирано като процент от печалбата на дружеството. Същото се изплаща на годишна база и се използва като начин да се стимулира управителят да постигне поставените от собствениците цели пред дружеството, да увеличи печалбата от дейността на дружеството.
Въпреки, че същността и целите на тантиема са ясни и добре установени в различните търговско-правни системи, в нашето законодателство уредбата на тантиема е доста оскъдна. Легална дефиниция на тантиема се съдържаше в отменения Закон за облагането на доходите на физически лица (ЗОДФЛ). Според § 1, т. 21 ЗОДФЛ „тантиеми“ са възнагражденията, изплащани на управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък, изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически показатели на предприятието. Към настоящия момент легална дефиниция се съдържа и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, където е предвидено, че „тантием“ е част от печалбата на предприятието, която член на орган за управление и контрол има право да получи веднъж годишно по решение на общото събрание на съдружниците/акционерите (§ 1 от ДР на Правилника).
Въз основа на тези дефиниции и на установената в търговското право практика, може да се направи сравнително ясен анализ на характеристиките на тантиема. Същият е допълнително възнаграждение, което се изплаща единствено на управители/ членове на органи на управление в търговски дружества, и представлява част от печалбата на дружеството.
Тантиемите като форма на допълнително възнаграждение са много популярни при акционерните дружества и особено тези от тях, които търгуват ценните си книжа на регулирани пазари. При тях прозрачността е водещ принцип при разходването на средства, включително средства за възнаграждения на членовете на органите на управление.
Правната характеристика на тантиема е само един от аспектите, които обичайно се анализира при използването му. Другият аспект е данъчното третиране на тантиемите. Както беше отбелязано и по-горе, правната регулация на тантиемите е изключително оскъдна, като в нея не са уредени правила за изплащането им и/ или данъчното им третиране.
Източниците, въз основа на които могат да се анализират данъчните аспекти на тантиемите са единствено съдебната и данъчната практика. Макар да е била налице противоречива съдебна практика относно същността на тантиемите, то през последните години, същата е сравнително константна, включително и в практиката на върховните съдилища на България. Според Решение № 211 от 28.04.2010 г. на ВКС, тантиемът няма правната характеристика на трудово възнаграждение, поради което за него е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
От данъчна гледна точка същественото за този вид възнаграждения е, че начисляването и изплащането на тантиемите става след облагането на печалбата с данък, т.е. тези възнаграждения не оказват влияние на счетоводния финансовия резултат на дружеството. Според установената през последните години практика на НАП (отразена в становища и други административни актове) тантиемите по своя характер са възнаграждения, изплащани на физически лица във връзка с осъществяваната от тях управленска и/или контролна дейност в предприятия. Ето защо в случаите на извънтрудови правоотношения тантиемите, получени от местни физически лица, подлежат на облагане по реда, предвиден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи от управление и контрол.
Съгласно § 1, т. 26, буква „з" от ДР на ЗДДФЛ, считано от 01.01.2008 г. правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са трудови правоотношения. Годишната данъчна основа за тези доходи, като доходи от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 24 и следващите от ЗДДФЛ. В тази връзка всички възнаграждения, вкл. премии /тантиеми/, които лицето е получило за управление и контрол, подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ като доходи от трудови правоотношения.
Въз основа на изложеното, би могло да се стигне до противоречие при избора на данъчното третиране на тантиема в зависимост от избрания подход и субекта, който следва да приложи спрямо съответните нормативни правила – лицето, което получава тантиема, или това, което го изплаща. Подобни разлики в третирането му се наблюдават и при данъчни ревизии и проверки, извършвани от органите по приходите. От една страна те приемат, че изплащането на тантием се съотнася като участие в разпределението на печалбата само за лица, които са управители/членове на управителен орган в дружеството, чийто данъчноправен режим следва да се отнесе към изискванията на ЗКПО.
От друга страна, приходната администрация разширява правния кръг от субекти, на които се счита, че може да се изплати тантием само въз основа на посочената по-горе разпоредба на ЗДДФЛ, според която правоотношенията по договори за управление се приемат за трудовоправни. В практиката ни сме се сблъсквали с подобни тълкувания от страна на администрацията, които често водят до резултати при определяне на публичните задължения на данъчнозадължените лица, които се подлежат на оспорване пред горестоящите административни органи и/ или по съдебен ред.
Изложените правни и данъчни аспекти относно тантиема, неговото изплащане и данъчно третиране изисква от една страна задълбочен анализ на действащата нормативна уредба, съдебна практика и указания на приходната администрация, а от друга необходимостта от извеждане на единен, предвидим и законосъобразен подход при прилагане на този институт и приложимите към него нормативни правила.