Всеки в България разбира от политика, футбол и вина. Но както е известно, истинските разбирачи са много малко, защото да си специалист в дадена област се изискват много усилия и познания. Професията на сомелиера е една от най-високо оценяваните в държавите без нашата, въпреки че вече имаме огромно разнообразие на родни и чужди вина. За разбирането на виното разговаряхме с един от най-известните сомелиери у нас Михаил Марковски, който е и председател на Асоциацията на професионалните сомелиери.Г-н Марковски, преди няколко години бяхте казал, че у нас има около 700 винени етикети. Колко са днес? - О, може би 700 хиляди! Не смея да ги преброя, всеки ден се появяват нови търговски марки. Разбира се, това малко на шега го казвам, но хубавото е, че се развиваме като пазар, има достатъчно широко предлагане и богат избор, което е изключително положително.Как да се ориентираме в морето от различни вина? - Това, което хората обикновено правят е по външен вид, ако не са виждали до сега бутилката, опитали са някъде виното, имали са добра компания с която са пили и това им е оказало влияние, разбира се и цената е важна при избора. Аз обаче, като специалист, съм много консервативен. Смятам, че едно вино се оценява по неговите качества, които се изпитват с дегустация. Иначе всеки си има вкус, който е непроменим. Твърдо съм за системата да се види, да се помирише, да се опита и тогава да се вадят изводите. Трудно може да се направи сравнение по цената, защото за вас тя може да е много добра, но пък виното да не отговаря на вкуса ви.Тогава защо вината от Новия сват са толкова евтини? - Моето обяснение е, че в Новия свят производителите на грозде имат свръх добив на грозде, което е и с добро качество. Това им позволява да произведат ниска себестойност. Имат доста по-модерни технологии, в голяма част процесът е роботизиран и така имат минимални разходи по персонал.Вие, сомелиерите, казвате, че виното трябва да се дъвче с храната. Какво означава това? - Това касае храната и виното, за да разберете, до колко едно вино се комбинира с дадена храна. Означава, че вземате в устата една хапка и към нея се добавя малка глътка вино. Смесвате двете, така че виното да стане като сос за хапката и тогава разбирате дали то е подходящо за дадена храна. Винаги си помагам с филма „Хубава жена”. Ако имате една ягода и шампанско, и ако сдъвчете двете, то киселинността на ягодата и тази на шампанското са несъвместими. Трябва да предложите сладко вино, за да го комбинирате с киселината на този плод. У нас все още много се бърка понятието аромат и вкус. Съществуват около 4000 аромата, но основните вкусове са 4 и благодарение на тези усещания човек може да си извади неговите вкусове.Цени ли се вече професията на сомелиера у нас? - А, защо да се цени? Винарите не искат много-много да се разбира какво правят, от друга страна ресторантьорите нямат никакво намерение да плащат на сомелиерите едни „излишни” пари?Излиза, че в родните ресторанти нямаме сомелиери? - Така е. Миналата година включиха сомелиера в листата с професиите, но дори тя е длъжност, заедно с барман и чистачка. Ние сме натрапници в света на винарите и ресторантьорите. За момента, докато винарите не разберат, че им даваме информация за това, какъв продукт очаква пазара да получи от тях, а на другите даваме съвети как този продукт се продава, тази професия няма да бъде ценена. Трябва да се изчисти бранша най-вече на ресторантьорите, защото от кол и въже всеки стана такъв. Доста ресторанти са много зле и нямат никаква перспектива. Колкото по-бързо затворят някои от тях, толкова по-добре.А имаме ли добри български вина? - Да, имаме много добри вина. Но тъй като никой не е станал пророк в собственото си село, му трябва време докато получи признание. Докато едно нещо не получи признание, то все още е нищо. Имаме вина на високо конкурентно ниво и не знам защо се робува на някакви чужди вина с помпозни имена, чиято бутилка струва 1400 евро. Аз лично не бих дал такива пари!
