Докато ме гримираха, обличаха и после снимаха, осъзнах, че не мога да бъда гейша и не за друго, а защото за това изкуство се изисква съвкупност и природна даденост от много познания, умения и най-вече смирение и спокойствие, които създават един страхотен респект към тези японски дами. И ако много хора си мислят, че гейшите са източни хетери и куртизанки, грешат. Гейшите са идеални жени. Появили се през 18-ти век, за да забавляват с традиционните японски изкуства – музика, танци, разказване на истории. Така както компактната и модерна Nissan Micra в нейното пето поколение успя да ме забавлява в майския следобед, създавайки ми супер емоции, които ще останат завинаги в спомените. (като и преди две години при първата и поява в България).
Да, днес съм Micra, с нея си паснахме страхотно – аз трудно мога да стоя на едно място, без да правя нещо, винаги имам енергия и за още, постоянно търся предизвикателства, харесвам и създавам изкуство, обичам цветните емоции. Да, всичко това е и Micra. Тя дойде в ръцете ми с изцяло новия 1.0-литров бензинов двигател с мощност от 100 к.с., и дългоочакваната безстепенна автоматична скоростна кутия Xtronic (CVT). И се впуснахме в градско жужене. В буквалния смисъл. Да обикаляш София и да „влезеш” в идеалния център с автомобил вече се превръща във все по-голямо неприятно приключение, но ако си малка градска красавица, чиято скоростна кутия мисли вместо теб, преживяванията имат друга окраска.
Натискам педала по Цариградско шосе и се шмугвам между другите коли – ах, че забавно. Колата здраво дърпа и е супер маневрена. Отиваме към едно от любимите ми места в центъра на София – Университетската ботаническа градина, където сетивата ми се изпълват с красота. Micra обаче е в тон с цветното настроение – ярко оранжева отвън и двуцветно забавна отвътре, приятни материи, специално амбиентно осветление. Воланът е масивен, но супер удобен.
След това, с няколко не дотам позволени маневри (но пък е наистина колата е невероятно маневрена), се позиционирам в сърцето на София – храм-паметника Александър Невски. Изключително ми помага системата с 4 камери за 360-градусов обзор, казано иначе на екрана ми се появява визия от птичи поглед. В комбинация с камерата за обратно виждане, градските маневри са в пъти по-лесни. Още повече, когато се налага да се паркирам между два огромни джипа. Защото е време да отскоча до една наслада за небцето в уютния ресторант Nikolas 360.
Посреща ме лично шеф Цветомир Николов, който ми поднася един дизайнескри десет в огромна чиния с фантастична презентация – разчупва пред очите ми бяла топка, а вътре се разкрива уникален микс от нежни цветове и вкусове. Не мисля, че мога да го опиша, просто трябва да се опита. Споделя ми, че работи над този десерт една година, за да получи съвършения баланс на вкуса. Така, както дълго и методично се обучава една гейша. Адмирации, Шеф, разчупихте сърцето ми! (не, че е каменно:)
Време е да се прибирам към базата – трябва да прекося пак целият център и да стигна до фотографското студио до летището. За пореден път оценявам автоматичната скоростна кутия, в комбинация със stop/start, чиято смяна на предавки направо не усещам. А стоте коня си казват думата още с потеглянето. Все повече се убеждавам, че тя намалява поне наполовина напрежението при шофиране.
Трябва да призная, че този следобед, в който Micra ме разходи из града, после влязох буквално в дрехите, чорапите и дървените джапанки на гейша, ми донесе страхотни емоции. Още повече, че накрая застанах пред фотообектива на най-известното българско име в световната фотография – Любомир Сергеев. Е, като всяка жена и мен ме гони суетата. И си дадох сметка колко сложно е да се гримира и облече една гейша - дрехите и тежат между 2 и 3 кг. Дори само моето обличане с едно супер семпло, но ефектно кимоно, специалните чорапи с разделение между пръстите и нахлузването на налъмите, изискваше време и помощ. И разбрах защо така ситнят японките – много лесно се пада от тези дървени джапанки, ако решиш да дадеш крачка:). С Micra обаче крачките могат да са смели и сигурни – пълни с красиви преживявания.
Може би е време да гледам отново една от най-красивите опери „Мадам Бътърфлайл”, която разказва историята чистата любов на 15 годишната японска гейша Чо-Чо-Сан и един любим филм – „Мемоарите на една гейша”, който представя измислената, но много силна автобиография на японската гейша Саюри през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Konnichi wa!