В новата серия от проекта „Мениджърите споделят“ ви срещаме с двама ръководители от различни поколения и от различни бизнеси. Но и двамата поставят като един от главните фактори за успеха на работата им качествените хора. Какви са техните послания за успешност разказват Даниела Петкова, председател на УС на ПОК „Доверие“ и Тунио Зафер, главeн изпълнителен директор на pCloud.
Нашият бизнес е свързан с комуникация с много хора и това го прави доста тежък за тези, които работят в него. Усложнен е и от това, че връзката между нас и клиентите е в много чувствителна точка – правото на пенсия. Трудността идва и от това, че много от клиенти са младежи, които от първия си работен ден започват да се осигуряват. От друга страна не искат да мислят за пенсия, защото когато човек е на 18 години, е трудно да си представи как някога ще остарее. Трудно е обясниш, че отсега е добре да започне да заделя пари, да следи какво се случва с тях, за да няма финансови притеснения в далечно бъдеще. Правили сме всякакви опити, но това е мисия невъзможна.
В допълнение, тези огромни активи от чужди пари ние трябва да инвестираме така, че да водят до положителна доходност и стойността им да се увеличава.
Една от особеностите в начина на управление на такъв тип компания, е вземането на много по-дългосрочни решения, в сравнение с други видове бизнес. Не става въпрос за 5-10 години, а решения, при които днес сме наясно, че е възможно да дадат отражение след 40 години. Това е много специфично и често хората трудно разбират защо решенията ни са едни или други.
Днес има изключително много информация какво е успешен бизнес и като че ли, изгубени в нея, забравяме, че успешна компания без способни хората няма. Управлявам компанията от първия й ден и за възловите позиции не жаля нито минута от времето си, за да участвам лично в подбора на хората. Не се заблуждавам, че може да се правят и компромиси.
Имам формула от четири букви при подбора на кадрите. Това са S, A, W, N - първите букви на думите smart, ambitious, working hard and nice. Те определят характеристиките за хората, на които в крайна сметка съм се спирала и в годините са се оказали подходящи. Наистина има много високо образовани хора, добри специалисти в областта си, но в същото време могат да са голямо бедствие в една фирма, въпреки знанията си. Това е т. нар. “неуправляем служител”, вероятно усетен от всеки от нас. Той не се съобразява с нищо наоколо и на всяка цена иска да се случва неговото.
Може би има криза на добри мениджъри и едно от обясненията е, че образователната ни система не произвежда такива. Някои наричат управлението наука. Според мен е дисциплина, защото изисква умения, които трябва да се знаят и прилагат в управлението на една фирма, но все пак трябва да се изучава в университетите.
Управлението на една голяма организация обаче не може да бъде съсредоточено само в ръцете на един човек, защото става неефективен. При всички случаи трябва да има екип с умения, за да управлява тези под него и да взема бързи решения, като внимава, защото за някои трябва време да се обмислят и да се чуят достатъчно мнения. Може финалната дума да е наша, но не бихме могли да я кажем, без да се допитаме до тесни специалисти.
Аз съм привърженик на принципа, че човек не може да е най-добър във всичко. И когато става въпрос за мениджър на голяма организация, е грешка, според мен, да взема решенията във всяка една област. Аз съм привърженик на тясната специализация. Виждаме много примери, включително и в обществения живот, как хора, нямащи представа от нещата, за които говорят, се изказват и дори вземат решения.
Стартирахме компанията преди три години с 6 - 7 души и навлязохме на много конкурентен пазар, като не се ограничихме само до България, а решихме да атакуваме направо световния пазар. Месец след официалния старт имахме над 300 хил. потребители от цял свят, след две години станаха 3 млн. души, а шест месеца по-късно вече са над 4,5 млн. И всичко това е благодарение на хората в екипа.
Започнахме преди години с мобилни приложения, защото виждахме тренд в бъдещето. Това беше сериозна крачка, защото в България почти нямаше специалисти, които да програмират за мобилни устройства. И се появи сериозно предизвикателство – имаме идеи, виждаме пазар, но в същото време нямаме хора, с които да ги реализираме. Наехме едни от най-добрите специалисти с високи заплати. Крайният резултат беше нулев. Аз виждах, как в големи корпорации, откъдето ги бяхме взели липсва мотивацията.
След различни проби решихме да работим с млади, амбицирани хора, които нямат никакъв опит и започват буквално от нулата, без никакви познания. Формулата се оказа успешна и днес тези хора са специалисти на световно ниво.
Много често хората тръгват да правят нещо, което са видели в чужбина, искат да го приложат тук и да спечелят пари. Аз смятам, че трябва да е обратното. „Защо не направим нещо, което е конвертируемо на световния пазар и може да има милиарди потребители?“. Даже, ако успеем да вземем много малък дял от този пазар, ще бъде повече отколкото, ако направим нещо само за България, дори да е номер 1 тук.
Да излезеш на огромен пазар те държи на ръба и все едно всеки път започваме от нулата. Най-хубавото е, че не вървим по стратегия, изградена за следващите пет години. Имаме цели, но стратегия, която работи на един пазар, в следващия момент се оказва напълно неприложима за друг. Е, правим и много грешки, но се променяме.
В момента в нашия сектор е ключово колко бързо можем да реагираме. Забавяне в пускането на дадена нова функционалност или навлизане на даден пазар, вече е загуба, която ще ни струва 10-15 пъти повече ресурси, за да я покрием.
Всичко обаче се постига с уникални хора. Всеки човек е частичка от компанията и специално в нашия бизнес той носи 10-15% от проекта. А моята максима е, че всяко нещо с над 3% има огромно влияние. Ако за голямата компания погрешният човек е проблем, който може да бъде решен било още в изпитателен срок, в стартиращата компания един грешен човек може да те свали под нулата или да паднеш надолу за дълъг период и никога повече да излезеш нагоре.
