Проект на списанието

Мениджърите споделят – сезон 2, част XI


В проекта ни „Мениджърите споделят“ ви срещаме с двама много отдадени на работата си мениджъри. Това са Милена Стоянова – Управител на Техем Сървисис България и Аспарух Мачирски – Собственик и управител на „Мачирски спорт“. Те са приели, че имат мисия в оществото, въпреки, че бизнесите им са много различни. Ето какво споделиха с нас.

Милена Стоянова
управител на Техем Сървисис България

Всеки бизнес има своята специфика, характерни предизвикателства и проблеми. Едно от най-големите предизвикателства в нашия бизнес, е разнородната в социално отношение клиентска база от над 200 000 потребителя. Това са хора с различен социален статус – от пенсионери до добре осигурени млади хора. Нашата основна мисия е всички да бъдат с правилно изчислени сметки за топлинно счетоводство, така че никой от тях да не бъде ощетен.
Техем Сървисис ЕООД е основана през 1 999 година като дъщерно дружество на немския концерн Techem GmbH. Дейността ни е регламентирана със закон, което донякъде помогна дейността ни да се развие сравнително бързо. Бързото разрастване създаде и редица трудности. През близо 16 годишното ни съществуване основно целим да разясним на клиентите, че нашата цел е да им помогнем да управляват правилно разходваната от тях енергия.
Предизвикателствата са ежедневни, а дейността в офиса е изключително стресова със силно изразени пикови моменти през годината. Голяма част от времето си прекарваме в решаване на проблеми, трудни ситуации и в разрешаване на стотици казуси. Затова запазването на самообладание и спокойствие е ключов момент, когато работиш в напрегната среда като нашата. Умението да изслушаш клиента, да се опиташ да разбереш правилно неговата гледна точка и максимално бързо да намериш решение на трудната ситуация, в която се намира, е от решаващо значение. Винаги съм насърчавала колегите да подхождат спокойно и без емоции към стресовите ситуации, за да можем да взимаме трезви и правилни решения.
Не бива да забравяме в ежедневието си и своята усмивка. Тя почти винаги може да извади както теб самия, така и човека, с когото работиш от труден момент.
Въпреки, че постоянно трябва да отговаряме на много и най-различни като естество очаквания, никога не бива да забравяме, че клиентът е най-важното нещо за нас и трябва да го ценим и обгрижваме.
Екипът ни се състои от около 50 човека. Не е голям, но е важно да бъде сплотен и да работи като една добре смазана машина. Задължение на мениджъра е да създава среда, в която служителите в компанията да работят спокойно и без напрежение. Много помага това да излизате по-често извън офиса, а комуникацията да премине на едно друго, по-приятелско ниво. Това изгражда доверие между колегите и води до това, че те по-често могат да разчитат един на друг.

Аспарух Мачирски
собственик и управител на „Мачирски спорт“

Преди 17 години, доста спонтанно, емоционално и с главата напред стартирах своя бизнес. Реших фирмата да се казва „Мачирски“, защото зад тази фамилия стои 90 години история и принос в развитието на ски спорта, туризма и алпинизма в България. В нашето семейство има трима майстори на спорта по туризъм, алпинизъм и ски. Започнах с 36 чифта ски. И аз, както повечето хора, мислех, че всичко ми е ясно, щом съм го учил. Завършил съм ВИФ със специалност „Туризъм, алпинизъм и ориентиране“. Много хора, включително и сестра, която е майстор на спорта ми казваха, че съм луд. От държавен служител с перспектива за добра кариера се хвърлих в дълбокото и въпреки всичко изплувах и успях. През втората година оборудването ми вече наброяваше 300 чифта, а към днешна дата около 1 000 чифта ски и обувки. Местата, на които обучаваме, също се увеличиха. Първи предложих на клиентите чисто нова екипировка. До този момент битуваше практиката групите за обучение да са големи, екипировката скапана, а инструкторите нископлатени. Хвърлих камък в блатото и обърнах формулата. Този модел на работа даде резултати и още на втория месец вече нямах свободни места.

Винаги си поставям конкретни цели – какво точно искам да постигна и до къде да стигна. Винаги съм се стремял да предложа условия и места за обучение, които да са подходящи за началното обучение на всички възрасти. Имах бази на х. Алеко и х. Сълзица. След първия сезон осъзнах, че това не са идеалните места, където деца да направят първите си стъпки в спорта.
Преминахме през период, в който цялата държава беше срещу нас. В един момент получихме две заповеди, в които ни разпореждаха принудително да премахнем влековете си на Витоша. За щастие кметът на София, г-жа Фандъкова, застана зад нас, защото разбра, че ние не искаме нищо повече, освен да обучаваме деца.
Любимата ми басня на Лафонтен е за млекарката, която си правила планове какво ще направи с парите от млякото, но накрая се спънала и го разляла. Поуката от тази мъдрост ме научи да не тръгвам с големи планове и да не си правя предварителни сметки, без накрая да тегля чертата.
Много от рано разбрах, че Неволята също няма да ми помогне. Чаках я до втори клас, но тя така и не дойде. Разбрах, че трябва да си напиша сам домашното. Това, в което вярвам е: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Смятам, че за всяка трудна ситуация има решение и стига да искаш, можеш да го откриеш. Понякога лесно, а друг път е пред очите ти и него виждаш. Въпреки всичко обаче, то е там и съществува.

Радвам се, че имам две прекрасни деца, които вече се включват в бизнеса и го превръщат в семеен. Дъщеря ми завършва магистратура по туризъм в Ница. Разчитам на нея да поеме туроператорската дейност, защото развиваме и планинарски туризъм. Синът ми се дипломира като специалист по снежни спортове. Двамата са незаменима подкрепа, особено в пиков сезон, когато във фирмата работят близо 100 човека.
Работният ми режим е доста натоварен. Сутрин от 05.30 до 16.00 часа съм в планината, а вечер до 21.00 ч в офиса. Държа да следя процесите от близо. Това ме държи в кондиция.
Знам какво е да израснеш без баща, защото съм изгубил моя, когато съм бил съвсем малък. Затова винаги помагам на перспективни деца и ще продължавам да го правя. Давам шанс на всеки млад човек, който иска да се докаже, а на по-упоритите и да управляват. Лошото е, че в днешно време всеки иска да е вожд, а малко са тези, които искат да са индианци. При първите трудности обаче се отсяват само способните.
Личният пример е важен и действа мотивиращо на останалите. На най-трудните места ходя лично аз. Държа много на качеството на услугите, които предлагаме. Неслучайно съм кръстил фирмата „Мачирски“ и гарантирам с името на фамилията. Противник съм на начина на мислене „Ден година храни“, както и не искам нещата да се случват на всяка цена. Именно заради тези свои принципи имаме клиенти, които са с нас от 17 години.
И не на последно място, човек трябва да прави това, което му харесва. Само тогава е способен да дава и над 100 % от себе си, а това винаги се отплаща.

 

Моля коментирайте