fbpx Който оцеля досега, ще има много работа | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Който оцеля досега, ще има много работа

Блага Йовова, управител и собственик на шивашка фабрика "КРИС", Пазарджик

Който оцеля досега, ще има много работа

Когато видяхме с какви скорости се работи в една българска шивашка фабрика, която произвежда ризи, останахме възхитени. 320 души се трудят усилено и от тях зависи, покривайк основен норматив дали заплатата им ще е повече. А възможности има. Българската фабрика Крис в Пазарджик е желан партьор от големи чуждестранни компании. Около 50% от производството и са типичните баварски фолклорни ризи, които всички германци обличат по време на известния Октоберфест в Мюнхен. Така че, ако попаднете в Бавария и срещнете някой с това типично за областта облекло, което струва не малко евро, то може би ризата е излязла от ръцете на жените в Пазарджик. Българите са точни и коректни. Работят в кратки срокове и къси поръчки. В „Крис” се шият също ризите за работещите във френското метро, за голяма белгийска банка, за известната в Европа веригата C&A и други.
Самата фабрика съществува от 1971 г. През 96 г. е приватизирана и днес на горещия мениджърски стол е седнала дама – Блага Йовова, която с нюх, понякога риск, но с много енергия ръководи фабриката, превърнала се в семеен бизнес. Защо тя не се страхува от кризисните времена, разказва в следващите редове.

Г-жо Йовова, как чужите партньори избраха да работят точно с вас?
- С повечето партньори имаме дългогодишни отношения – с някои от тях вече от 12 години. Когато работиш в срок и даваш качество всеки те предпочита. Тогава те казват, че има една фирма в България, която работи добре. Това е най-добрият маркетинг. Също така ние посещаваме големите изложения, защото там може да свериш часовника и да видиш новостите. От там купувам техниката като винаги ползвам и някакво намаление. Често рискувам, когато правя сериозни крачки, но винаги успявам. Това, че инвестирахме през 2005 г. в сгради и машини ни спаси в кризата, и не съкратихме нито един човек. Ние се оказахме подготвени за трудните времена. Показахме, че имаме техника, кадри, имаме производство. Дори сега не можем да поемем всички поръчки. Колкото и да е странно има липса на кадри и в този момент. Младите нямат особено желание да работят, въпреки, че ние сме съгласни да дадем спендия на деца, които учат в техникума по облекло в Пазарджик и след това да дойдат гарантирано да работят при нас.
Казано честно, страх ме да се похваля, но нас кризата като че ли ни заобиколи.

Как си го обяснявате?
- С това, че попаднахме на стабилни партньори, които останаха силни на техните пазари и те дърпат и нас. Но те също знаят много добре, че без нас не могат. Преди време немският ни партньор каза – „Свалям Ви шапка г-жа Йовова!” Да чуеш това от един 70-годишен немец, който е започнал да работи със завод „Вида” и е правил милиони ризи, е голямо признание. В онези години много исках да работя с немците – носех ризи, показвах, но те казваха „Не ни интересува, работим само с Вида и Ритон Панагюрище”. Накрая съвсем случайно на едно събитие се видях със същия този човек и само успях да си дам визитката. След две седмици дойдоха немците във фабриката за да ни проучат и след това казаха – „Тежи ни на съвестта, че не те потърсихме по-рано”. И така вече 12 години работим заедно. Но трябва да кажа, че за мен няма ден, няма нощ, когато сме обещали да предадем дадена продукция. Ако трябва слизам в цеха и редя ризи, заедно с работничките. Личният пример е много важен. И цялото ни семейство участва наравно в производството. Преди време момчето, което работеше на кроячната машина напусна буквално от днес за утре. Синът ми ведна пое смяната и един месец работи на машината. Нищо, че е инженер. Така че, даваме всичко, за да сме коректни към партньорите.

А след отварянето на азиатските пазари изоставиха ли ви някои партньори?
- Принципно всичките ни партньори работят и на Изток. След падането на квотите през 2005 г. Бенетон заминаха за Китай. Но бяха изключително коректни да ни предупредят 6 месеца преди това, да търсим друга компания, която да заеме тяхната ниша в производство ни. Намерихме друг немски партньор и на практика не усетихме никаква криза. Но бях сигурна, че ще се върнат. Така и стана. Върнаха се през 2009 г., защото там има лошо качество, цените се вдигат, дълъг е срокът на доставката. Тук е много по-евтина логистиката. Смело мога да кажа, че Китай вече не е заплаха за българското производство. Там са огромните поръчки, а ние сме специалисти в сложните модели, кратките срокове, малките серии. България ще става все по-важна дестинация, защото Европа иска да задържи индустрията в Европа и ние сме това добро място, където може да се случи. Освен това имаме различни възможности – предлагаме и разработване на модела и реализация с наши или на клиента материали, което дава свобода на партньорите. Много често от разработване на модела до закачалката в магазина минават само три седмици. Известно е, че българските фирми работят със среден и висок клас марки, което сам по себе си е достатъчно красноречив факт.

Често за вашия бранш се говори, че не работи на светло. Вярно ли е това?
- Наистина, когато видя репортажи за нашия бранш, те почни винаги представят някакви производства, които все едно се правят на тъмно или в гараж. Но категорично мога да кажа, че това не е лицето на нашия бранш. Наистина имаше период с проблеми, но те бяха навсякъде. Днес българското производство е на изключително високо професионално ниво. Когато спечелиме конкурса за ризите за парижкото метро след два дни ни изпратиха независим одит. Започнаха да проверяват всичко – от аптечката, досиетата на хората, платени данъци, условия на труд, фишове, изплатени заплати, трудова медицина, поискаха и ведомостта на всички, за да видят дали няма под 18 години работещи при нас. Така че, за да работиш днес трябва да отговаряш на всички европейски изисквания иначе си извън пазара.

Има ли потенциал вътрешния пазар?
- На този етап – не. Има стагнация на пазара, колкото и да е хубава продукцията ни, хората предпочитат турското и китайското. Може би защото са по-ниски цените. Но нашето спасение е в износа. Вярно, че на етикетите не пише, че е произведено в България, но всяка стока има код, по който се разбира къде е произведена. Всички търговци знат кодовете и могат да преценят качеството на дадена дреха.

А не мислите ли да развивате и продажби на българския пазар? Има ли интерес към продукцията ви?
- Да, има, но не толкова, колкото ми се иска. Ние произвеждаме 40 хил. ризи на месец. Разбирате, че дори и 1% реализация на вътрешния пазар е абсурдна. И то не само сега, в кризата. Въпреки това смятаме да работим по-сериозно в това направление. Но за това е нужна сериозна мрежа, която все още нямаме, но в плановете ни влиза именно разработване на тази насока.
 

Facebook коментари