Разсъждавайки върху темата какви умения ще са необходими на мениджърите в бъдеще, за да се справят по-добре, възникна въпроса: "Да се справят по-добре с кое?". И това се оказа добрата отправна точка.
Ако проследим тенденциите на днешното време и надникнем (до колкото ни е възможно) в бъдещето ще видим, че има няколко ключови промени в средата, в която се прави и ще се прави бизнес. Скоро попаднах на една аналогия, която ми се стори много адекватна. Авторът сравняваше трансформацията на днешния свят с индустриалната революция 18-19 век. Според мен сме свидетели на трансформация, която ще промени не само света на бизнеса. Тази трансформация е твърде сложна и многопластова. И тук не става въпрос само за стремглавото развитие на новите технологии и глобализацията, а по-скоро за множество фактори, които в съвкупност ще доведат до значителни и съществени изменения. Едва ли има някой, който може да предвиди какво точно ще се случи.
На база на цялата тази картина се открояват няколко ключови промени, в подходите и уменията на мениджърите, които биха ги направили по-адекватни на средата, в която ще трябва да успява бизнеса им. На първо място мениджърите трябва да се научат да гледат на бизнеса доста по-широко извън своя бранш и своя пазар. Глобализацията ни поставя в свръх конкурентна среда и ако мениджърите нямат този поглед, ще губят пазарни позиции дори без да разберат защо се случва това.
На второ място е промяната в начина на стратегическо планиране. Тук предизвикателствата са сериозни, защото част от ръководителите на бизнес у нас, не планират в дългосрочен план дори по традиционния до този момент начин. Сега ще трябва да преминат направо към стратегическо планиране чрез сценарии. Това е много сериозно предизвикателство, защото, за да развиеш хипотези за развитие на бизнеса при различни променливи фактори изисква аналитични и други умения, които за съжаление не са от най-силните страни на ръководителите в България. Така или иначе вероятността бизнес средата да е доста динамична е голяма и ако нямат готови сценарии за действие мениджърите няма да вземат достатъчно адекватни решения.
От тук идва и третото предизвикателство. Мениджърите на бъдещето трябва да бъдат гъвкави – и като мислене и като действия, за да могат да изграждат гъвкави управленски и бизнес системи, които лесно да се адаптират към промените в средата. Има две сериозни препятствия пред мениджърите в тази посока.
Първото е личностна промяна, на която няма да се спирам. Второто е да се научат да изграждат управленски и бизнес системи.
Голяма част от висшите ръководители на малките и средни предприятия у нас всъщност през голямата част от времето си ръководят оперативно бизнеса и решават текущи проблеми и само една нищожна част от времето си отделят за проектиране на бизнес и управленски системи с помощта, на които да управляват по-лесно и по-успешно.Разбира се, пред мениджърите в бъдеще има и други предизвикателства, но тези като че ли се открояват като най-трудните.
Как могат да бъдат подпомогнати мениджърите, така че да се справят по-лесно с изпитанията на бъдещето?1. Необходимо е мениджърите да осъзнаят предизвикателствата и същността на промяната. По мои наблюдения част от тях мислят, че след като кризата отмине нещата ще се развиват по стария начин. По-задълбоченият поглед обаче показва, че промените ще са значителни. Мисля, че в тази първа посока консултантски, браншови, професионални, обучителни и други организации биха могли да бъдат много полезни.2. След осъзнаването на предизвикателствата идва ред на реалната промяна в знанията и уменията на ръководителите. Тук като необходими ресурси са качествени, прагматични програми за обучение по различни направления и тип коучинг програми за по-лесно преминаване през процеса на промяна.Разбира се, не трябва да се заблуждаваме, че всички ще успеят. Ще има голямо „пресяване” и някои от ръководителите просто няма да се адаптират.
Изглежда, че да бъдеш успешен ръководител в бъдеще ще бъде доста сложно и ще изисква широка професионална и личностна компетентност.
