Няма лошо MINI – всеки един модел на марката носи удоволствие в мига, в който седнеш зад волана, а новото семейство на марката запълва търсенията на абсолютно всяка категория клиенти. Така изцяло новият модел MINI Aceman се позиционира между порасналия вече SUV Countryman и малкото Mini Cooper, с уговорката, че се предлага само в електрически вариант. Дали пък това ще бъде силното асо в ръкава на марката – времето ще покаже (от англ. ace – асо). Аз мога да споделя, че е автомобил, който се управлява с огромно удоволствие и в натовареното градско движение, и по натоварените магистрали. Установяваме го в зимен тестдрайв при температури около нулата в предколеден Мюнхен и околните селища.
Aceman се предлага в две електрически версии само с предно предаване – E и SE.
Версията E е с мощност 184 к.с. и батерия с капацитет от 38.5 kWh. Ускорението от 0 до 100 км/ч е за 7.9 секунди, а пробегът е около 309 км по WLTP.
Втората версия SE, какъвто е и нашият тестови модел, е с по-мощен мотор 218 к.с. и по-голяма батерия от 49.2 kWh. Ускорението до 100 км/ч става за 7.1 секунди, а пробегът трябва да е около 406 км.
Не губим време, настаняваме се на удобните седалки, свързваме навигацията с българския профил (признавам, че ни трябваше помощ, защото са нужни 2-3 дни, докато разучиш как функционира кръглият „мозък“ в центъра на таблото) и сме готови да потеглим в мрачния ръмящ ден. Настроението обаче идва още при първия поглед на интериора - моделът грабва с технологичното си, модернистично излъчване в типичен минималистичен стил. Ако съвременният дигитален свят обаче не е част от живота ви и предпочитате да четете хартиени вестници и да пишете с писалка с мастило, има голяма вероятност тази стилистика да не ви допадне.
Както казах, в центъра е „мозъкът“ - 9.4-инчовият, кръгъл OLED сензорен дисплей на информационно-развлекателната система. И на него е разположена почти цялата информация, вкл. може и да си говорите с него, като кажете „Hey MINI“. Аз не съм от най-хай-тек хората, но журналистическата ми професия изисква да съм относително технологично грамотна (след този тест, карах новия Countryman и чак на третия ден започнах да „откривам“ кое как функционира, къде води и т.н.). Но въпреки това този уред е много як – а видимостта му е повече от отлична.
Визията на кръглия уред се променя при избора на различни теми, които са свързани с различните режими на управление - например при еко режим всичко светва в зелено и едно колибри пърха с крилца. Супер забавен обаче е режимът Go-Kart, който освен цветово „настървение“ включва звуци, които имитират двигател… – абе, забавно е, кара те да се усмихваш. А какво повече да искаш във време на бърнаут, стрес и безсъние…?
Под този дисплей се намират пет различни по форма копчета и бутони – паркинг, старт/стоп бутонът, превключвателят на трансмисията, смяна на режимите на шофиране и контрол на силата на звука. Под тях има и няколко за основни функции на климатика.
Интересното е, че зад волана няма инструментален панел – цялата информация, вкл. и навигацията, се проектира на сгъваем head-up дисплей. Много е удобно. На волана вместо спици има една текстилна лента.
Интересен елемент също са „висящите“ дръжки на вратите и кутията с капак по средата за съхранение на дребни вещи.
Видимо е, че в интериора са използвани много еко материали. Като например тапицерията на седалката Vescin, която много прилича на естествена кожа. По принцип материали от животински произход, както и от алуминий и хром, повече няма да се използват в моделите. Таблото е облицовано с текстил от рециклиран полиестер с интересни червени ивици, които вечерно време се осветяват и кръстосват със сини ивици, прожектирани от лампи отстрани на централното огледало. Получава се много интересен 3D ефект.
Aceman има място за двама възрастни отзад, въпреки че официално обявяват, че са 5 места, стига обаче шофьорът да не е някой висок мъж, защото тогава най-много да има място отзад за краката на 5-годишно дете. Багажникът е приличен – 300 л., което е повече от този на Cooper.
Mini предлага три нива с оборудване. Aceman SE стандартно е с Level 1, който включва head-up дисплей, безжично зареждане и отопляеми предни седалки. Level 2 добавя панорамен покрив, стъкла с UV защита и озвучителна система Harmon Kardon. Колегата ми Иван Тенчев, с който бяхме заедно в автомобила, откри чудесна коледна радиостанция, която два дни излъчваше различни песни и се получи отличната интонационна среда - MINI и Коледа.
Level 3 допълва с електрически предни седалки с памет и масажна функция, интериорна камера, MINI Navigation AR, Parking Assistant Plus, Driving Assistant Plus, лична eSIM карта.
Както казах и в началото, случихме на зимно, ръмящо време, а маршрутът ни включваше междуселски криволичещи пътища и няколко отсечки магистрали. Това, което впечатлява и е запазената марка на MINI, е изключителната стабилност на автомобила – няма значение с каква скорост вземаш завоите или пък си част от натоварения трафик на магистралата към Мюнхен. Центърът на тежестта, допълнително заради батерията, е нисък, но хубавото е, че окачването не е чак толкова твърдо, че да стига границата на поносимостта. (В такива моменти се сещам за дясната лента на магистрала Хемус при влизане в София – там и да не искаш, трябва да караш с 90, за да издържиш и да не си разбиеш бъбреците и зъбите).
Ускорението от 0 до 100 км/ч за 7.1 секунди не е впечатляващо за електромобил, но при Go-Kart режима става съвсем друго и тогава просто се забавляваш, включително и да натиснеш педала до дъно на кратката отсечка „край на всички ограничения“. И в двата дни на шофирането ни средният разход беше 17,4 – 17,7 kWh/100 км, което е много добър резултат, при положение, че често включвахме и подгряване на седалките, докато воланът сам предлагаше тази екстра, поддържахме добър температурен комфорт и дори и за момент не сме мислили за пестеливо шофиране. Като цяло в Европа вече скоростите са толкова ограничени, а засечките дебнат навсякъде за километър отгоре, че икономичното шофиране става от самосебе си.
