През последните 20 години карам само една марка автомобили, сменям единствено класът и годината на производство. Автомобилите са японски, среден клас и съм ги избрал, защото ги смятам за качествени. През всичките тези години ползвам оторизираните им сервизи. Разбира се, за цялото това време постепенно опознаваш приемчиците за смяна на масло и накладки. Има различни - такива с отношение към клиентите и такива, които имаш чувството, че са част от компютърната система „ако искате да се свържете със сервиза натиснете 2“.
Прави ми впечатление как клиентите, особено клиентките, стоейки на гишето, опаковано с плексиглас (сакън някой да не ги наплюе, въпреки че сме с маски) се опитват да бъдат изключително мили с тях, все едно умилостивяват древни шумерски божества. Но „божествените“ приемчици са непреклонни в своята твърдост и безкомпромисност, все едно емоциите в тях са изтръгнати и вече ги владее изкуствен интелект. Само един от служителите проявява емоция в работата си, макар и малко наивен в общуването си, но някак си мил и се опитва да направи максимум за нас.
Може би той прави също толкова, колкото останалите, но на мен ми изглежда сякаш разликата в старанието е огромна. Този път се паднах на него и се зарадвах искрено. Не че той ме познава, но някак си аз го помня от години и съм го възприел за „моя“ приемчик. След като предадох ключовете, той ми обяви да очаквам „присъдата“ след 20-на минути, когато ще разбера има ли нещо повече от маслото за смяна. Излязох навън на въздух. Наистина след 20-на минути той ме намери в двора и сподели, че трябва да сменя задни накладки и филтри. Присъдата беше от леките, отдъхнах си и в края на разговора ни той ме попита:
„От качествените части ли да Ви сложа? Разликата е само 15 лева.“
Аз разбира се казах „Да“ и той заприпка навътре като Сатир по полянка през пролетта. Но аз се почувствах като Цезар сразен от Брут!
Как така от качествените? Та тук, в оторизирания сервиз, където идвам 20 години имат и некачествени ли? А може би слагат части втора ръка, а този път този “готиния” ме е попитал, а другите “неготините” не са ме питали?
Досега никога не са ме е питали. Какви ли са били тогава филтрите или предните накладки, които смених, например миналия път? От една страна разбирах, че този служител е казал нещо съвсем човешко в желанието си да ми предложи по-доброто, но когато става дума за живота на теб и семейството, когато пътуваш по няколко хиляди километра на месец, е най-нормалното от такова изказване да се стреснеш, пък дори да ти е ясно, че формулировката не е точната и правилната.
Колкото и да се постарах да го забравя - не мога, имайки предвид, че съм купил този автомобил точно заради качеството и заради сигурността му. Та ако там, където смятам, че няма компромис с качеството, всъщност има, на какво да се опрем, в какво да вярваме и на кого? Ако и при японците има по-качествени и по-некачествени резервни части и консумативи, то какво ли се случва в множество български компании, в строителството, в храните и т.н.
Голямата драма на консуматора в съвременния свят, е, че не знае какво консумира, колко е качествено и дали можем да разчитаме на теоремата: щом е скъпо значи и че е качествено.
Доколко трябва де е скъпо, за да е качествено и какво изобщо е качествено?
Тази драма преди не е била така силна. Горе-долу е било ясно, месото е месо, млякото – мляко, виното и ракията също. Платовете и другите стоки – първо, второ качество и готово, а сега е океан от видове и нива на качество, и най-вече обещания за него. Седим пред рафтовете и се чудим какво да купим - от по-качествените, които са с 15 лева по-скъпи или от другите по-евтините?
Това е наказанието на съвременния капитализъм, огромният избор е бич за всички, нас, т.к. няма правила в съотношение цена-качество. Всеки мери със своя си аршин и като продавач, и като купувач, и ако тези два аршина съвпаднат - има сделка, ако ли не - живи и здрави.
Отделно маркетингът става все по-агресивен и всепроникващ в нашето ежедневие, особено в своя дигитален вариант. Той те хваща неподготвен в тоалетната, докато си ровиш в телефона или сутрин на дивана, докато си проверяваш мейлите, дошли през нощта от шеф, страдащ от безсъние и намиращ време за теб само в 2 през нощта.
За мен основният проблем е, че марките се отказаха от качеството като основен репер за отличаване от другите марки. Появиха се всякакви други параметри, а качеството остана на заден план. Защо така? Много просто - вече никой не купува нищо, с цел да е дълговечно и използваемо, без да създава проблеми. Та нали всичко се произвежда на едно място в Китай, тук-там в Малайзия и Индонезия.
Ерозията на качеството като фактор е основен бич на съвремието, качеството във всяко едно отношение. Оборотите са твърде бързи, за да има наистина качествени стоки и услуги или ако ги има, те са малко и се губят в океана на предлагането, като отцепил се, топящ се айсберг.
Така че другият път вместо те да ме питат дали да ми сложат от качествените части, аз самия ще помоля да ми сложат от тях и ще си плюя в пазвата това да се случи, защото това зависи изцяло от шумерските божества със строгите погледи работещи в сервиза.
