Хранителен кооператив, биопамук, биохрани и екологично сертифицирани продукти, ферми за биоземеделие и алтернативен начин на живот хранене и спорт – това са все теми, които завладяха езика и ежедневието на българина през последните няколко години.
Обратнопропорционално на дигиталицията и цифровизацията на живота в големите градове, където ежедневието става все по-напрегнато, а времето все по-малко, младите хора избраха да контролират произхода на храните, които потребяват и “разработиха” ниша, която през последните години е в подем. Съгласно официалните статистики, производството на биопродукти към момента е един от най-динамично развиващите се отрасли. Само от специализираните магазини продажбите на органични храни са се увеличили с 20%, а при тези по интернет – двойно. Хората търсят еко продукта, домашното производство и гарантирания произход.
Поколението Y е готово да служи
И когато говорим за бизнес, и когато говорим за маркетинг, клиентът е този, който определя поведението на пазара.
Родените българи през 80-те и 90-те са тези, които чертаят тенденции и пазарните условия в момента. Те са независими, с подчертана индивидуалност и обичат свободата си. Те са носителите на обществената промяна, напомнят, че светът ни е станал различен. Те са зелени. Възприемат природата като нещо, което следва да пазят, вярват в устойчивото развитие и са активни защитници на всички зелени каузи и проекти, които ще създадат условия и среда за развитие на децата им.
Израснали сред компютрите, представителите на поколението Y нямат колебанията или притесненията да се обединят в социалните мрежи и да се борят за мечтите и идеите си.
Това е причината хранителните кооперативи да се “родиха” и да се развиват във Facebook, това е причината онлайн търговията да е в подем, това е причината, поради която “био” не е прищявка и нещо мимолетно, а тренд. Тренд, който повлиява икономиката на страната и отпусканите субсидии от ЕС.
От 2015 г. Европейската комисия (ЕК) променя правилата за директните субсидии за фермерите, като въвежда задължително зелени плащания. Целта е да се съхраняват националните и локални традиции в производството, като се запази качеството на произвежданата “чиста” храна и се разшири биоразнообразието.
Ако традиционното българско кисело мляко и краве сирене преди години се считаха за гордостта на нацията ни, днес прекарваме повече време в четене на етикети в супермаркета за вредните съставки в храните ни, отколкото в избор на продукти за трапезата.
Обществото ни е различно, времето е различно. Поколението Y, чиито представители преди 10 години бяха деца, днес са активни данъкоплатци и потребители. Те са образовани, технологично грамотни и активни. А това означава, че когато нещо не им харесва, те променят обстоятелствата. Ако киселото мляко в супермаркета съдържа нишесте, а маслото е всъщност растителни мазнини, те не се оплакват, не мрънкат и не дискутират. Спират да пазаруват в местния супермаркет и се обединяват. Създават хранителен кооператив.
От хранителен към земеделски кооператив
Не всички представители на поколението Y са ерудити. Те не твърдят, че знаят и могат всичко, но са гъвкави, искат да се учат и имат достъп до цялото им необходимо познание в интернет. Способни са да започнат да отглеждат пчели по описанието на Google, дори и ако до вчера са били IT специалисти в голяма компания и никога не са стъпвали на село.
Представителите на поколението Y са индивидуалисти, трудно приемат, че някой друг ще се разпорежда с техния живот. За тях е важно да знаят каква храна консумират. Къде, как и от кого е произведена тя? Какво могат да направят, за да имаме достъп до по-качествена храна, чието производство не вреди на здравето и на околната среда.
Хранителните кооперативи (хранкоопи) са групи от стотици потребители, които са обединени около идеята за хранене с вкусни, качествени и местно произведени продукти. Макар да нямат все още ясно дефинирана юридическа рамка, в която да функционират, на база доброволческа дейност, хиляди хора правят ежеседмично своите общи, организирани и предварително планирани поръчки към малки, семейни фермери. По този начин производителите имат предвидимост относно своето производство и спестяват разходи от транспорт и такси в хранителните вериги.
Въпреки, че съществуват от повече от три години и има по няколко активни кооператива във Варна, София и Пловдив, към момента държавата не желае да сертифицира тяхното съществуване. Липсата на ясни правила създава потенциална възможност за нарушения, липсва явен контрол върху дейността и ценообразуването в кооператива, както и хигиенния риск.
Единствената предпазна мярка от нарушения са “затворените общества”, в които съществуват кооперативите. В тях се влиза единствено след препоръка на друг пълноправен и изряден член, има строги и ясни правила за поръчките, тяхното вземане и заплащане, както и нормативни пълномощни, които всеки съгласил се да бъде част от хранителния кооператив подписва, с уговорката, че съзнава опасността и е съгласен подбора на продукти да бъде направен от координаторите. От там нататък всичко е въпрос на добра воля, отговорност и доказали се производители.
Ако се грижим за природата – тя ни се отплаща с лихвите
През последните години Германия беше номинирана като страната най-голям производител на биопродукти в Европа. Във Франция над 40% от населението консумира поне веднъж в седмицата такива продукти. Френското правителство се стреми да подкрепя и промотира производството им, като прави това чрез официалното лого Agriculture Biologique AB. Специализираните магазини за биохрани реализират обороти от милиони евро и публикуват пътеводители на магазините си в конкретна верига, за да насърчат потребителите да открият желаните стоки.
В Швейцария общата площ на био насажденията е нараснала на 5. 000 ха, а биопроизводителите са близо 6000 - обработващите фирми - 847. Биологичното земеделие заема общ дял от 11,8% спрямо всички ферми в Швейцария.
Държавната политика е насочена към интегриране на бизнеса в земеделските кооперативи – био ферми, опериращи в екологично чисти райони, където произвеждат и пласират продукцията си, като отчисляват процент от приходите им с цел реинвестиция във фермите. Вярват, че по този начин дават стимул на цялото общество да развива устойчиво поведение и да ангажира цялото население в насърчаване и развиване на биоземеделието и устойчивия бизнес.
Самите производители също имат по-голям стимул да развиват по този начин производството си и да се придържат към еконормите, защото това им носи по-висока финансова възвръщаемост на вложените усилия, както и лоялни бизнес партньори.
И в бизнеса, и в природата, всичко е една екосистема, чиито кръговрат не бива да бъде нарушаван. В природата зелените растения образуват от неорганичните вещества органични и служат за храна на растителноядните животни, които пък са храна на месоядните. Телата на умрелите растения и животни се разграждат от сапрофитни бактерии в почвата и се превръщат в минерални соли в почвата, които подхранват от своя страна растенията.
Ако природните закони бяха част от обучението по бизнес, може би “наследството” за децата на България, нямаше да е позор. Ако производството не рушеше природата, “био” бизнесът нямаше да е модерен термин, а настояще. Настояще, в което са живели нашите баби в миналото.
И ако това не е достатъчен стимул, нека “био” бизнесът бъде разглеждан като възможност да се върнем обратно към природата от егоизъм или просто ей така. Да подадем ръка на природата, за да вдъхнем отново живот на обезлюдените планински райони в България. За част от техните жители това ще бъде шанс за нов, устойчив и успешен бизнес. Аз им го пожелавам.
