Звучи невероятно как на една поточна линия се сглобяват един след друг четири различни модела, които се редуват с неопределен ритъм. И докато разпознаваме каросерията на Clio IV, след него се задава това на Fluance, после Megane hach, пак Clio, комби Megane...
Когато обаче зад целия сложен процес, който започва от един прост стоманен лист, стоят 500 робота, общо 5740 инженери и служители и работници (4394), и три смени на работа, производството се движи така, че на всяка минута излиза по един нов автомобил.
Всичко това видяхме в най-големия автомобилен завод в Турция, този на Renault - OYAK-Renault Otomobil Fabrikalari в Бурса. Създаден през 1969 г., днес той се простира на огромните 535 000 кв. м и компанията е третият най-голям износител на страната. Ето още малко впечатляващи цифри – само през миналата година в завода са произведени – 331 694 автомобила, 274 327 двигателя, 279 256 скоростни кутии, 711 204 оси.
Почти за завиждане е факта, че Renault държи 14,6% от турския пазар на леки автомобили и първото място в страната. Видяхме го и в реалност, когато пътувахме по пътищата на Анталия и Истанбул по достатъчно често срещаните коли с емблемата на ромба. Трябва да се има предвид обаче, че 80% от производството заминава за експорт.
И ако ние ревем, че държавата ни взема печалбата на фирмите, то в Турция данъците са чудовищни – 65%! Но там има бизнес, има заводи и фабрики на почти всички най-големи световни брандове, има икономика, която за 2013 г. се оценява като 13-та в света. Турция е произвела през 2012 г. общо 1 072 млн. превозни средства се нарежда на 16-то място в световната ранг листа на големите играчи. През миналата производството скача на 1 126 млн.
160 са доставчиците на завода на различни части и елементи за автомобилите. Със съжаление можем да отбележим, че само двама са от България, след като са били четири преди години. Само за двигателите са десет турски доставчика, а годишното им производство на мотори е 274 000 броя.
Направи ми впечатление, че въпреки огромният брой работници в завода, всичко е много спокойно и ми изникна турското yavaş yavaş (бавно). Няма обаче как да се впише, когато в момента излизат 50 коли на час (при капацитет 60). А когато по-късно седяхме в централната офис сграда, виждах, как буквално на всяка минута от завода излизаха автовози.
Средната възраст на работещите в завода е 34 години, като постоянно се провеждат различни програми за усъвършенстване и обучение по английски. Специален жест към нашата журналистическа група бе презентацията, представена на български от наша сънародничка, преселила се още като дете в Турция и работеща днес във фабриката. Оказа се, че в инженерния състав, който наброява 696 души, освен всякакви други националности има и българи.
Пред административната сграда на завода вниманието привлича първо това Renault Alpin А610 турбо.
