Има една поговорка в бизнеса „Niches are riches“, така че, ако човек иска бъде успешен като предприемач, е желателно първо да определи какво му носи удоволствие. Безкрайно важен въпрос – какво всъщност иска да прави? Да се събужда с желание всеки ден и да заспива с удовлетворение, че просто е изживял един прекрасен ден, правейки това, което обича да прави.И обикновено винаги попадаш в някаква ниша в този смисъл, където на практика не се конкурираш с никого, освен със себе си. Няма такова понятие „най-добър“. Никой не е най-добър в нещо.
Целта е да бъдеш по-добър, отколкото си бил вчера. Всеки ден да си малко по-добър от това, което си бил вчера.
Искам да споделя за моя последен бизнес. През 2009 г. заминах за Германия, за да основа там фирмата си и то не заради кризата, която всъщност въобще не съм я усещал. Необходима ми беше компания в там заради продуктите, които имах намерение да произвеждам. Защото надписът „Made in Germany” e част от очакването на клиента. Със сигурност няма технологични причини да не мога да го произвеждам в България, във Виетнам или където и да е по света. Но когато пише Made in Germany, си преодолял една невидима бариера. Ако пише, че е произведено в България, тепърва ще трябва да доказвам, че това не е недостатък. Аз произвеждам луксозна аудио техника за т. нар. high end аудио пазар. Въпреки, че това не е известен пазар, той прави около десетина милиарда годишно.
Поради спецификата на това, което правя, нямаше как да започна в някаква разпределена среда и да кажа:„Ти си инженера, ти си технолога, дистрибуция, продажби…“. Всичко в началото беше one man и инвестирах на собствен риск. Но умението да оцеляваш, е много ценно. Това е много просто нещо, т. нар. burn rate – разходите са колкото може по-малки, отнесени към приходите.
Много фирми правят една груба грешка – раждат се около една чудесна идея или продукт, идеята увлича инвеститори, хора, тръгва фирмата да прави продукта си, пазарът посреща с радост, иска още, фирмата расте. Какво означава това? Започва една вертикална интеграция, да се назначават работници, да се купуват машини. Създава едно огромно чудовище, което всеки месец трябва да яде. И в един момент, когато пазарът малко кривне, кой ще плаща заплатите?
Започваме да ядем резервите и да се съкращават разходите. Кое да съкратим? Ето, тези части ще ги заменим с по-евтини. Ще оправим финиша с друг и накрая клиентът казва: „Ама това Мерцедес ли е или Москвич, защото вече прилича на него“. И фирмата умира. Обикновено това се случва, когато се смени инициатора на работата, когато вече го няма във фирмата и принципите, по които тя е създадена, вече ги няма. Пресен пример е Apple.
За да успее човек като предприемач, аз ще разкажа една притча. Пътува си сутрин човек в автобуса за работа и си мисли – „Какъв гаден живот! Шефът лош, работата гадна, колегите само гледат някой номер да ми скроят. Жена ми зла, парите не стигат“. Зад гърба му стои неговият ангел, слуша мислите му и си води записки, като си мисли: „Какви странни желания има този мой човек. Ама щом ги иска, трябва да изпълнявам“.
Без вяра в собствения си успех нищо никога яма да постигнете. Винаги ще си мислите, че тази работа няма да стане, и тя няма да стане. Когато не вярвате, тя гарантирано не се получава. Когато вярвате – да, може и да не стане, не сме ясновидци, но ако ви е страх от провал, не се хващайте. Отивате някъде на работа от 9 до 17ч., вземате колкото ви дават и се радвате на живота. Страхът от провал е първото нещо, което трябва да бъде преодоляно. Да си изберете това, което наистина ви носи удоволствие, да го правите с цялата си душа и тогава успявате. Най-голямото наказание за мен би било да работя за пари.
Ще върна малко назад. Още в началото на 90-те години имах собствен бизнес, всъщност аз никога не съм бил наемник. От 1990 до 1993 г. фирмата ми беше представител на HP за България, тогава всичко се разрастваше, продажбите ни растяха с коефициент 3 всяка година. Не процент, а коефициент. До един хубав момент, в който бизнесът се разрасна до 10 млн. долара и ми казаха: „Благодарим ти, сега ще направим наша собствена фирма, ела да работиш за нас“.
„Вие шегувате ли се? По-скоро ще ям огризки". Аз мога да правя бизнес, да комуникирам с хора, да давам идеи, но няма никакъв шанс да дойда на работа в 9 часа и да се отчета какво съм направил вчера.
