Краткосрочният риск от забавени плащания и лоши вземания при осъществяване на сделки с компании, опериращи у нас намалява и затова Allianz Trade, повиши рейтинга на България от BB2 на BB1, като скалата включва два индикатора с шест степени за средносрочен риск. Това е втора положителна ревизия за година, след като през ноември 2023 г. средносрочният рейтинг на страната ни беше променен от B на BB.
Според анализаторите на Allianz Trade въпреки правителствената криза и съпътстващите я предизвикателства, в краткосрочен план рисковете от забавени плащания и лоши вземания са много ограничени. Причините за това са устойчивият ръст на българската икономика, който се очаква да продължи и през следващата година, както и предпазливата фискална политика и сравнително адекватната бизнес среда.
„Растежът на БВП в България се ускори от 1,8% през 2023 г. до 2,1% на годишна база през първата половина на 2024 г., движен от всички компоненти на вътрешното търсене - потребителски, публични и капиталови разходи. Нашата прогноза е текущата година да завърши с 2,2% ръст на БВП, а през 2025 г. той да нарасне дори до 2,7%.“, обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade. „Междувременно рискът за външните финансови потоци е нисък в краткосрочен план благодарение на умерените годишни фискални дефицити от около -3% от БВП, много благоприятното съотношение на публичен дълг към БВП от 23%, ниски годишни дефицити по текущата сметка, входящи потоци на ПЧИ и сериозни валутни резерви, които покриват повече от седем месеца внос и гарантираното запазване на валутния борд на България спрямо еврото.“, допълва той.
Сред аргументите за положителната промяна на краткосрочния рейтинг са и умерените нива на общия външен дълг на страната спрямо БВП (около 45%) и спрямо общия износ (75%).
Наред с позитивите в доклада на Allianz Trade се посочват и редица предизвикателства, свързани с развитието на българската икономика.
Ударното възстановяване след Covid-19 с 7,7% ръст на БВП през 2021 г., бе последвано от години на забавяне на икономическата активност в България на фона на нарастваща инфлация, по-високи лихвени проценти, отслабващо външно търсене и влошаващо се бизнес доверие, отбелязват анализаторите. Според тях това е довело до осезаем спад на инвестициите, свързан с ограничаването на вътрешните фискални стимули поради нарастващите разходи за финансиране. Така ръстът на икономиката се крепи изключително на устойчивото частно потребление, движено от силния растеж на заплатите и положителния принос на нетната търговия с много по-рязко свиване на вноса спрямо износа.
Според анализаторите на Allianz Trade последният тренд обаче ще се промени през следващите години, като българският износ ще бъде значително ограничен заради слабото търсене в традиционни експортни дестинации в Европейския съюз. В същото време вносът се очаква да се възстанови по-убедително, така че приносът на нетната търговия ще стане отрицателен. Така ръстът на БВП през следващите две години се очаква да бъде над 2,5%, но движен изключително от потребителските разходи и растежа на реалните заплати. Положителна перспектива има за инвестиционната активност, но само при условия на очакваното понижаване на лихвените проценти и увеличаване на публичните разходи, включително по проекти с финансиране от ЕС.
„Общият системен политически риск е умерен заради членството на страната в ЕС и НАТО, но невъзможността за формиране на стабилно правителство създава нарастващо безпокойство. Няма и съществени очаквания за успешно разрешаване на кризата след седмите парламентарни избори от 2021 г. насам, насрочени за края на октомври 2024 г.“, се отбелязва в доклада на Allianz Trade. „Липсата на стабилно правителство заплашва да забави редица политики, включително целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г., въпреки че основните политически партии са публично ангажирани с това.“, предупреждават още експертите.
Анализаторите обръщат внимание, че валутният борд у нас от една страна гарантира стабилност, но от друга до голяма степен ограничава възможностите за използване на паричната политика за противодействие на ценовия натиск и инфлацията от 2021 г. насам. След средно 15,3% през 2022 г. и 9,6% през 2023 г., инфлацията на потребителските цени спадна до средно 2,7% на годишна база през първия осем месеца на 2024 г. Прогнозата на експертите на Allianz Trade e тя да остане на нива над 2% и през следващите две години заради продължаващия силен натиск за растящи заплати и постоянно ускоряващия се растеж на кредитирането.
Много български сектори са експортно ориентирани, а традиционни и основни партньори като Германия са в рецесия с рекорден ръст на фалити на компании там. С повишаването на риска и прогнозата за ограничаване на възможностите за износ през следващите години, само индивидуалната политика за справяне с риска на всяка компания може да повиши реално нивото на нейната сигурност, коментират експертите.
