Test drive

Сбогом на зимата с Renault Koleos INITIALE PARIS

Пролетта е тук, но с тези редове символично изпращам зимата. Като цяло не е любимият ми сезон, но пък тази година не мога да се оплача от липсата на приятни преживявания най-вече в планините, като красивата разходка, на която ме заведе специалното издание на Renault Koleos INITIALE PARIS.
Обичам троянския Балкан и затова в няколко свободни делнични дни се отправям към Беклемето, където със сигурност ще има сняг. Ако имам късмет, може да направя и няколко спускания за разкош на душата по малката пистичка там, въпреки, че преди месец се бях прибрала от топ курортите във френските Алпи Вал Торенс и Вал д-Изер. Но поне ще прекарам с французин на тази импровизирана ваканция.

Френският ми спътник е ъпдейтнат най-вече в посока стилистика, която му придава по-изискан вид, допълнен от щипка премиалност. Едно от нещата е изключителният черен цвят "Аметист", който разкри пълната си цветова палитра на фона на снега и още повече на блесналото слънце. 19-инчовите двуцветни алуминиеви джанти и надписът INITIALE PARIS, който може да се открие на няколко места, говорят за ексклузивност.

 

По пътя към върха на прохода Беклемето няма сняг, но пък стръмните завои се редят един след друг. За всеки случай съм включила ръчно системата 4х4, защото знам ли на кое усое се е запазила ледена пързалка, която може да ме вкара в излишно приключение. Въпреки, че системата работи автоматично. При нормални условия се задвижва само предния мост. При ускорение, по-рязко подаване на газ или при загуба на сцепление в завои и други критични ситуации въртящият момент по преценка може да се прехвърли до 50% към задния мост. Аз обаче играя на твърдо – от старите хора знам, че шега с планината, особено пък през зимата, не бива. Поведението в завоите е добро и въпреки, че автомобилът е голям и висок, почти 1700 кг, няма неприятно клатене. Това, което ме дразни, е бученето на безстепенната скоростна CVT кутия, която прави автомобила и леко тромав (особено при включени 4х4). От тук идва и разходът, който ми излиза около 10 л./100 км при дизеловия двулитров мотор с мощност от 175 к.с. и 380 Нм максимален въртящ момент. Някак го възприемам като доста в съвремието, когато не малко други подобни автомобили отчитат разход от около 7-7,5л/100.

 

Когато стигам до хижа „Сима” и пистата обстановката е истински зимна, с напълно снежен път. Хайде, да те видим французино! Натискам нарочно по-дълбоко педала, но Koleos ме държи здраво в правата посока. 4х4 върши чудесна работа. Е, не се хвърлих нарочно към някоя пряспа, за да тествам дали ще изляза от нея (по-вероятно – не), но в реалност, високата проходимост ти е нужна точно, за да можеш да стигнеш до пистата, до дивото село, където имаш някоя уютна селска къща, да се движиш сигурно по недобре разчистените пътища.

 

В интериора лъха на висок клас, идващ най-вече от т.нар. Nappa кожен салон – използвана е пълнозърнестата кожа Nappa, като по време на процеса на дъбене се извличат естествените маркировки и се гарантира, че кожата остава гладка и еластична. Прецизните шевове на седалките са правени ръчно, за да се гарантира майсторска изработка. С тази кожа са облицовани волана, който е отопляем и скоростния лост. Електрически регулируемите, масажни, отопляеми и вентилирани седалки са широки и гостприемни, а подглавниците са огромни и наистина много удобни, маркирани със специалното лого.

 

 

Приятна е и материята по таблото, комбинирана с хубави декоративни елементи. Като че ли единствено големият сензорен екран някак не се вписва, най-вече защото е матов (това от друга страна дава добра видимост и при слънчева светлина), отпечатъците от пръсти, които остават и липсата на някоя по-класна декорация – примерно един хромиран кант веднага би дал друг блясък.

 

В салона обаче е много широко и просторно – толкова, че съвсем удобно успях да преоблека скиорските панталони, да „монтирам” шината на коляното си, с която карам ски и да се радвам на слънцето от панорамния покрив, докато си почивах излегната на пасажерската седалка. А пистата на Беклемето през седмицата е почти празна, така че, ако нямате висок скиорски претенции, буквално може да се чувствате като на частен терен (дневна карта за ски влек -15 лв, ски оборудване - 20 лв.).

 

 

И тъй като в планината времето много бързо се сменя, докато се прибирах към хотела в с. Чифлик, нямайки търпение да се отпусна в открития топъл басейн, първите снежинки започнаха да падат… На сутринта – най-красивата зимна приказка. Ех, колко мъдро бях тръгнала на там с Renault Koleos 4х4. Да гледаш как снежинките падат върху стъкления покрив – приказно! До следващата зима!

 

 

 

 

Моля коментирайте