Кафето е култура, която се отглежда в над 25 милиона, предимно малки семейни ферми, в повече от 60 страни в тропиците и е силно приспособена към локалния климат. Добивът на кафе е зависим от климатичните условия, особено по време на вегетативните и репродуктивните фази на растението. Повишените температури в комбинация с недостиг на валежи оказват силно отрицателно въздействие върху цъфтежа, плододаването и качеството на зърната.
Климатичните промени също контролират разпространението на сериозни вредители и болести
като „ръжда“ по листата на кафето, причинена от патогена Hemileia vastatrix, който предизвиква промяна в цвета на листата от зелено в жълто-кафеникаво. Накрая растението губи всички свои листа, както и възможността да произвежда зърна. Друг вредител – кафееният бръмбар Hypothenemus hampei, също се активизира още повече при повишение в температурите. Той пробива зърната на кафето, което може да намали добива и качеството му и да увеличи значително производствените разходи.
Латинска Америка произвежда почти 85% от световната Арабика и нейното кафе е в опасност.
Кафето Арабика се самоопрашва и се разпространява по света буквално от шепа семена. В резултат на това култивираната Арабика е генетично слаба и неспособна да издържи или да се адаптира към болестите и променящия се климат, които нарушават производството. Ръждата по листата на кафето, която е унищожавала регионите за отглеждане на кафе и преди, погубвайки цялата индустрия на Цейлон (сега Шри Ланка) в края на 19-ти век, застрашава кафеената индустрия на Латинска Америка в наши дни.
Косвените ефекти от екстремните температури и засушавания, които се отразяват негативно върху числеността на популациите на опрашителите и полезните насекоми, също водят до намалени добиви при кафето.
Излагането на понижени температури, процес, известен като мръзнене, е особено вреден за кафеените култури, засягайки растенията от сорта Робуста повече, отколкото сортовете Арабика поради по-високите температурни изисквания на вида (оптимални условия на растеж: от 22 до 26°C за Robusta и 18 до 22°C за Arabica). Такова преохлаждане може да увреди хлоропластите в клетките на растението и на свой ред да намали скоростта на фотосинтезата, което се изразява в по-ниски добиви и качество на реколтата. Следователно, производството на кафе зависи от стабилна климатична обстановка за поддържане на добивите и по този начин на фермерския поминък.
Кафето е втората най-търгувана стока след петрола и допринася значително за социално-икономическото развитие на много от развиващите се страни в тропиците.
Бpитaнcĸoтo издaниe Теlеrgарh представя дъpжaвитe, в ĸoитo ce пиe нaй-мнoгo ĸaфe нa бaзa ĸoнcyмaция нa глaвa oт нaceлeниeтo. Нa челно място cе нареждат финлaндцитe, ĸоито пият пo 12 кг ĸaфe на чoвeĸ в paмĸитe нa eднa гoдинa, cпopeд cтaтиcтиĸaтa нa Meждyнapoднaтa opгaнизaция зa ĸaфe.
Дaннитe пocoчвaт, чe в Бългapия ce ĸoнcyмиpaт гoдишнo пo 2.9 кг oт oбoдpитeлнaтa нaпитĸa нa глaвa oт нaceлeниeтo, c ĸoeтo изпреварваме ceвepнaтa ни cъceдĸa Pyмъния, но пък изоставаме от Гърция, където се консумират 5.5 кг годишно.
По-голямата част от произведеното кафе в глобален мащаб е от сорта Арабика. Климатичните модели обаче показват, че изменението на климата и Арабиката са несъвместими, поне там, където в момента се отглежда кафе.
Около 50% от настоящите земи за отглеждане на кафе вероятно ще бъдат неподходящи за Арабика до 2050 г.,
според проучване от 2022 г. Бразилия, Виетнам, Колумбия и Индонезия, четири от най-големите производители, са в този списък. Фермерите там търсят начини да забавят тази повратна точка.
Положителната страна е, че местоположения по-далеч от екватора – като например американското крайбрежие на Персийския залив, китайската провинция Юнан и части от Уругвай и Аржентина – вероятно ще бъдат подходящи за отглеждане на кафе до 2050 г. Благодарение на все по-благоприятния климат в Юнан, производството на кафе там прави забележителен скок с близо 500% от 2006 г. насам.
