В последно време клиентите, с които работим са предимно в Североизточна България, не я бъркайте със СеверозападО - нямат нищо общо, нищо че и двете започват със север. Това е и причината често да минавам през град Бяла, покрай моста, построен от Уста Кольо Фичето. През годините на моите митарствания из страната имам удоволствието да разглеждам и даже да се вглеждам в доста от неговите произведения и трябва да ви кажа, че наистина има какво да научим от този забележителен човек.
Но да се върнем на т. нар. Беленски мост и историята между Уста Кольо и Мидхад Паша. Пашата е един от най-прогресивните и далновидни държавници в Османската империя, платил с живота си своите напредничави възгледи. По това време бил валия на Дунавския вилает с административен център Русе или както тогава му казвали Русчук. Дунавския вилает бил възприет като експериментална територия и там се прокарвали различни административни реформи с цел да се види как те биха се приели и какъв резултат ще дадат. В един момент поради засилване на търговския оборот с Европа и усилващото се значение на Русе като град в империята, възникнала необходимост от построяването на мост над реката до Бяла. Започнали сондажи за изпълнение и офертите били между 2 и 3 милиона гроша със срок на изпълнение 3-4 години. В един момент до Пашата стигнала информация за българския майстор Кольо Фичето и неговите способности (маркетингът от уста на уста и тогава е работел безупречно). Пашата наредил да се поиска оферта и от него и получил отговор - 700 000 гроша и 2 години срок. Естествено всички се усъмнили дали това е възможно, защото предложеното се отличавало значително от другите оферти, на което Уста Кольо отговорил, че ако не се справи в тези параметри, да му вземат главата.
Държа да подчертая, че в Османската империя по това време обезглавяването е било нещо, което може да ти се случи за доста по-малки провинения към властта, камо ли за забавяне на обект с имперско значение. Пашата приел залога с майсторската глава и възложил проекта на Уста Кольо Фичето.
След две години проектът бил завършен в определения бюджет, моста издържал натоварването и маршируването на турската армия по него, а в последствие и на руските войски през 1877 г. Затова, че спазил своите уговорки, Кольо Фичето бил награден с Османския орден Меджидие и с парична награда. Интересен е фактът, че паралелно с този проект вървял и строежа на великолепната църква в Свищов, така че мултитаскинга също не е от вчера по нашите земи, господа и дами корпоритивни мениджъри. Само дето тогава не е имало тиймс, зуум и тинтири-минтири.
Друг интересен случай е железопътният мост между Стара Загова и Казънлък, всеки път като минавам под него се възхищавам на неговата елегантност и инженерно решение. Така нареченият италиански мост е завършен 1911 г. като е проектиран от италианския инженер сеньор Марчело. Един от интересните факти е, че в предварителните разчети са пресметнати 831 камъка, а в самия строеж са използвани 830, последния бил поставен пред кметството на с. Змейово. Но с какво е известен моста? Легендата гласи, че при преминаване на първия локомотив през него, италианецът е застанал под моста и то не сам, а накарал и цялото си семейство да го придружи. В последния момент жена му се изплашила и побягнала. Дали това е истина или не, но легендата разказва, че италианецът извадил револвера си и стрелял по нея, защото така тя показала пред обществото, че не вярва в неговите възможности.
И последният пример в тази посока е съвета на Матсушита сан, основателят на едноимената корпорация, който съветвал своите сътрудници да работят така, все едно са самураи и ако, това, което правят се провали, те трябва да си направят сепуко, поради невъзможността да понесат срама от провала.
Всъщност в ежедневната ни работа, основната причина на провалите е, че ние не даваме всичко от себе си, не заставаме под моста на резултатите, не гледаме меча за сепуко пред себе си, а си казваме „ако стане“. И в такъв случай то не става, а за в бъдеще все повече няма да става. Колкото повече правим компромиси и си казваме, че дори да се провалим няма нищо страшно, толкова е по-голям шанса да се провалим. Много често ни се повтаря „няма нищо страшно да се провалиш, важното е да си опитал, важно е участието“ и т.н. и т.н. За мен тези максими са по-скоро вредни, отколкото полезни, въпреки, че на пръв поглед насърчават експериментирането и предприемачеството.
Да, няма нищо лошо да се провалиш на даден етап, стига да си вземеш необходимите поуки от това, но ако започнеш още от самото начало с идеята, че провала е ОК, определено няма да положиш максимума, на който си способен, дори това да е твой бизнес. Често предприемачите се отказват при първите трудности - виждам такива примери постоянно - отваряне и затваряне на ресторанти и магазини през три месеца на едно и също място, на принципа „ако тръгне“. Е, как да тръгне като вътре просто са наредени някакви продукти и всичко е направено за „3,80“, а начинът на работа и мотивацията са също на ниво „ако стане“.
За мен умният собственик на помещение трябва вече преди да го отдаде под наем, да преценява бизнеса на наемателите дали е устойчив или е поредният експеримент, при който ще се удари поредния слой боя или направо ще се реши, че може и така. Защото помещение, което си сменя за две години четири пъти наемателите и вида бизнес, е обречено като локация. Дори някой с читава концепция да отвори, хората, които минават покрай него го асоциират като поредния бизнес-лузър, като предишните 4-ма. Но къде такива собственици, за тях е важно да вземат трите наема аванс, пък после каквото сабя покаже, а тя показва търкалящи се глави.
Бърз съвет към потенциални откриватели на нови традиционни бизнеси - много е важно да проверите помещението, което наемате, каква история има преди вас и как се асоциира в околностите.
В последно време много се говори за устойчивост на бизнеса, за мен формулата е проста - правете всичко така, все едно от това зависи дали главата ви ще си остане на мястото и то не дали ще ви уволнят или не, а в буквалния смисъл на тези думи.
Шедьоври стават единствено, когато си поставите цели отвъд своите възможности и после знаете, че ще застанете под построения от вас мост или пък ще ви се търкулне главата.
