В последно време ми се случи да карам малки градски коли. Производителите се надпреварват да сътворят уникати, които да се вписват най-добре в затормозеното движение на големите градове. Премиерна за България бе появата на Peugeot 1007, който макар и без фиксирана точна цена по време на софийския салон намери веднага новите си собственици. Този концептуален модел с електрически плъзгащи се врати, се сдоби първи с новата идентификация - четири цифрен номер с две нули в средата, който е предназначен за съвсем нови модели. Щом взех ключовете на червената кола си завидях, че следващите часове ще я управлявам.
Не мога да не започна с огромното предимство на вратите. Натискам специалния бутон от дистанционното управление и вратата Sesame се плъзга назад, без да излиза от общата дължина на автомобила. Тя дава свободен достъп с ширина 920 мм. Без проблем сядам на предната седалка. Благодарение на изнесената силно назад средна колона само с наклоняване на облегалката може да влезе и задният пасажер. Когато са отворени, вратите са издадени толкова, колкото и външните огледала. И веднага се сещам колко пъти се е налагало да се измъквам от купето през процеп, който спира дъха, или да прескачам от другата страна. Потегляме към Пловдив. Мъникът, който всъщност никак не е малък (защото както съм седнала изпъвам напълно ръката си, за да стигна тавана), направо лети по магистралата. 150 км/ч изобщо не са препятствие и въпреки че все пак колата е по-висока, се чувствам много стабилна на пътя. Разглеждаме интериора. Има различни поставки и ниши, голяма жабка, удобни ниши на арматурното табло. Предното стъкло се спус-ка далеч напред и това допълнително дава простор в купето. Скоростният лост е разположен също по-високо, така, че да е удобен към позицията на седалката. А предните седалки са доста големи и напълно пасват по тялото ми. Освен това високото ми положение е голямо предимство, защото носи чувство за увереност. За да е всичко в тон, клиентът може да избира и десени на тапицерията спрямо цвета на колата.
В Пловдив отиваме в стария град. Изкачваме калдъръмените тесни улички и стигаме до едно кафене точно над античния театър. Направо "счупихме погледите" на всички. Младежите с демонстриран интерес коментират колата, а в момента, в който отваряме с плъзгащите се врати, надават възгласи.
Всъщност тези врати са страхотно предимство, защото както са отворени се придвижваме бавно, докато си изберем мяс-то за снимките (разбира се веднага има индикация, че са отворени) и постоянните ставане и сядане не са досадни движения. Все едно, че ставаш от висок стол. Чувстваме се като във вагонетка. Двигателят е 1,4 л, бензинов, 75 к.с. Това, което малко ни смути беше само разходът на гориво, но все пак с включен климатик и доста висока скорост, може да се очаква подобен резултат.
Цената на автомобила, който карахме е 29 406 лв. с ДДС, която не е малка. Но всъщност автомобилът има всички екстри на среден клас и едно много иновативно решение по отношние на вратите. Той не се позиционира в сегмента на масовия автомобил, а е за тези, които търсят fun и искат да са забелязвани.
