Въпреки очакванията, въведеният данък върху лихви по срочни депозити на физически лица не се отрази върху потребителското поведение на населението и не доведе до сериозна загуба на интерес от страна на домакинствата. До известна степен влияние оказа фактът, че почти всички банки на пазара предложиха алтернатива на срочния депозит – разнообразни безсрочни разплащателни и спестовни сметки с атрактивни лихвени условия. Това е причината за значителния ръст от 36.5% на привлечения ресурс по тези сметки за последните 12 месеца (за сравнение при срочните депозити ръстът е 4.9%). Това отчитат от УниКредит Булбанк. Така към края на октомври 2013 г. спестяванията достигат рекордните 36.5 млрд. лв., което е ръст от 8.5% (спрямо октомври 2012 г. ръстът е 9.3%).
Политическата и икономическата обстановка в страната продължи да оказва сериозно влияние върху потребителското поведение на населението. В резултат на това през последната година отново сме свидетели на добре познатата формула с български патент „спестявай, за да потребяваш“. Доказателство за това е значителният спад в банковото кредитиране, което отчита БНБ, и резултатите от национално представително проучване на Института за икономически изследвания към БАН, според което близо 60% от анкетираните отговарят, че при никакви условия не биха прибегнали до банков кредит. Същевременно само за октомври 2013 г. българинът е спестил 360 млн. лв., което е двойно повече от сумата през септември.
Очакванията са лихвите по депозитите ще продължат да спадат, като може би ще стигнат нивата преди кризата. На този етап банковата система е свръх ликвидна, като банките по-скоро търсят начини за пласиране на привлечения ресурс, отколкото целенасочено да се стремят да привличат нови обеми на висока цена.
